Интервю с INSANITY CULT

В навечерието на концертите на българската блек група Belgarath се свързахме с една от групите, която ще свири заедно с тях на бургаска сцена и е част от турнето „Nihilism Upon Mankind Balkan Tour 2015″ . Гръцките блекове от Insanity Cult. Вижте какво споделиха с нас.

MH18: Здравейте момчета! Благодаря за интервюто. И така, като начало разкажете ми повече за групата. Кои са Insanity Cult? 

I.C.: Поздрави! Insanity Cult се сформираха през 2011г. от Sacrilegious – вокали и Έκπτωτος – соло китара, но не бяха активни до 2013г., когато съставът на бандата се стабилизира, така че да можем да работим нормално и да пресъздаваме нашата музика. Beleth – барабани и Buer – бас се присъединиха през 2012г. и година по-късно през 2013г., присъединяването на Vohamon – ритъм китара, оформи крайният ни състав. През януари 2014г. издадохме ЕР-то „Insanity Be My Kvlt“, включващо три песни. В края на април 2015г. излезе и дебютния ни дългосвирещ албум „As My End Unfolds…“, който е издаден на шестпанелен дигипак в тираж от 200 копия. В момента работим по своя втори студиен албум.

MH18: Интересно име на групата. Коя е вашата лична лудост и какво е култово за вас?

I.C.: Лудостта е субективно понятие и също персонален култ към нечия деменция. Като такъв, този въпрос е по-правилно да доведе до някаква форма на индивидуално размишление. Колкото до това, което е лична параноя на всеки член на Insanity Cult и неговата връзка с това, кой би могъл да говори за своята лудост без да звучи напълно неразбираемо или дори глупаво?! Това е самотен път, по който се скита душата.

MH18: Все още сте ъндърграунд банда. Мечтаете ли да станете известни?

I.C.: Популярността не е нещо, което има стойност за нас. Мотивацията на нашето музикално творчество е далеч от всяка секуларизирана нужда от самоодобрение. Всъщност като се има предвид как славата е засегнала Блек Метъла, ъндърграунда изглежда по-приветлив.

MH18: Разкажете как се случи вашето сътрудничество с Belgarath. Какви са впечатленията ви от тяхната музика?

I.C.: Ние вече бяхме участници в заключителната част на „Nihilism Upon Mankind Balkan Tour 2015″ в Ламия, Гърция заедно с Human Serpent, така, че вече имахме контакт с тях. След някои промени в състава на групите, обявени в Бургас ние получихме покана да свирим и там, и приехме. Не бяхме чували за Belgarath преди, но бяхме доволни да открием свестен блек метъл в тяхната музика пълна с омраза.

MH18: Кажете ми повече за работата върху дебютния си албум. Как се случиха нещата, къде, с кого?

I.C.: „As My End Unfolds…“ е символичен албум. Това е разбиране за есента. Гледката на беззвездното небе и болката от студа, прегърнал някой, който само може да мечтае за звездите. Меланхоличен кошмар, водещ до неговото самоунищожение, за да може да живее. Вечно жаден за сълза в празните си, пресъхнали очи.

Албумът беше записан през 2014г. в Гърция, където също беше миксиран и мастериран. Цялата музика и текстове са написани от групата. Илюстрацията на обложката на CD-то също беше създадена от групата. Албумът трябваше да бъде издаден през януари 2015г., но имаше забавяне по време на печатния процес, така че бяхме принудени да отложим издавнето за април.

MH18: Какво мислите за локалната си Блек Метал сцена? Там има много добри групи, без съмнение. Свирили ли сте с някои от тях, и ако не сте, с кои искате да свирите?

I.C.: Няма съмнение, че има много забележителни Блек Метъл групи, идващи от Гърция, но за съжаление не съществува подходяща инфраструктура за да ги подкрепим, нито е лесно да се организират и изпълняват концерти. Човек би могъл да прекара часове, говорейки за престъпната ситуация и спекулативните практики на двете – пречките за концерти и някои банди – поравно. Но тази история вече е разказана хиляди пъти. Всеки, който има очи може да види и ние нямаме време за губене с лицемери. Освен това има мното банди, с които сме свирили като Dark Portrait, прилична симфо-блек метъл група и много други, с които ще имаме удоволствието да свирим в бъдеще.

MH18: В музиката ви се усеща малко меланхолия, която й придава уникална мрачна атмосфера. Имате ли някакви влияния?

I.C.: Влиянията в нашата музика са нашите лични чувства, както и нашите виждания за живота. Скръбта е наистина фундаментален фактор в нашата музика, ние признаваме обаче, че всеки член възприема болката по различен начин. Ние не разграничаваме или ограничаваме нашите души и чувства, опитвайки да предадем широкоразпространен модел за това, какво е болка и как „трябва“ да бъде изразена.

MH18: Кои са личните ви вдъхновители ако ги имате?

I.C.: Нищо не е вдъхновение и всичко в същото време. То не е нещо, само по себе си, което ни вдъхновява да пишем музика, а е нашето възприятие за нещата.

MH18: Ще продавате своя дебютен албум „As My End Unfolds…“ на концерта ви в Бургас. За феновете, които ще го харесат, откъде могат да си го поръчат?

I.C.: Да, наистина. Дискът ще бъде на разположение на концерта в Бургас, както и в Ламия и на всеки наш концерт в бъдеще. За тези, които искат да си го купят могат да изпратят лично съобщение на нашата официална Facebook страница или да се свържат с нас на имейл: insanity_cult@hotmail.com. Цената на диска е 7 евро.

MH18: Скандинавската срещу другите Блек Метъл сцени. Вие коя предпочитате?

I.C.: Не е необходимо да се създава йерархия на „по-добра или по-лоша“ Блек Метъл сцена. Това е музиката сама по себе си и чувствата, които създава и ни кара да слушаме една група, а не страната, от която възниква. Но ако трябва да посочим сцена, включваща много групи, които харесваме, дори ако всеки член има свои предпочитания, можем да стигнем до съгласие за Финландия и може би Германия.

MH18: С изключение на Belgatah слушали ли сте други български Блек Метъл банди? Като цяло имате ли някакъв поглед върху нашата Блек Метъл сцена и какво мислите?

I.C.: Belgarath не е единствената Блек Метъл банда от България, която сме слушали. Изглежда българската сцена има достойни Блек Метъл групи, особено когато става въпрос за Pagan Black Metal като Raggradarh, разбира се. Frozen Tears и Orenda също имат някои интересни материали, наистина. Dying In The Woods също е много интересен проект.

MH18: Не сте били в България преди, имам предвид за концерти. Какво очаквате от феновете, от концерта в Бургас?

I.C.: Не, това е първото ни представяне в България. От това, което сме чували, публиката там е много ентусиазирана и подкрепяща. Предполагам, че скоро ще го разберем.

MH18: Планирате ли за в бъдеще да посетите други български градове за да свирите там?

I.C.: В момента нямаме определени планове за бъдещи концерти в България, но вярваме, че ще има.

MH18: Последни думи.

I.C.: „In this eternal Night, the weeping stars will sing for those lost in the coldest sky, the sky of my eyes…“