INFERNO – От прекомерността на мрака извира светлина…

Днес, 7-ми май, е специален ден за чешките блек метъл ветерани Inferno. Новият им опус “Paradeigma” е официално на бял свят и е достатъчен повод да потърсим колектива от Силезия, за да ги помолим да повдигнат завесата и да ни разкажат малко повече за творението си.

MetalHangar18: Здравейте и поздравления за новия албум, който е абсолютен шедьовър. Преди да пристъпим към основната ни тема на разговор и да представим новата ви творба на нашите читатели, разкажете ни как сте в тези времена? Къде ви намираме в момента?

Inferno: Здравейте! Последните месеци бяха много интензивни. Пандемията не доведе до драстични промени в личния или професионалния ни живот, а липсата на концерти ни позволи да се посветим изцяло на “Paradeigma”. Настоящите седмици са изключително взискателни заради PR ангажираността, за което сме напълно подготвени, но интересът към нас е изумителен.

MH18: Inferno са едни от най-старите представители на блек метъл движението от централната и източната част на контитента. Дори сега да сте добре познато име сред ъндърграунд фанатиците, бих искал да ви помоля да ни разкажете за миналото на групата. Започвате през 1996-та година, но към момента Adramalech остава единствения оригинален член на състава. Бихте ли ни разказали малко повече за самото начало на групата и първите ѝ стъпки?

Inferno: Първите стъпки бяха съвсем нормални за онова време. Няколко луди по метъла тийнейджъри от малък град в Силезия искаха да стартират своя собствена група и това, което ни липсваше като опит, оборудване и умения, компенсирахме със страст. Винаги сме давали всичко от себе си за групата и създадохме някои велики ранни контакти, които ни помогнаха да растем и да изживеем пълноценно блек метъл лудостта на това време. Слава на Maniac Butcher и Sombre Records за покрепата към Inferno.

MH18: Интригуващо и интересно е да проследиш естественият път на развитие на бандата, слушайки всеки от албумите ви от самото начало, та чак до актуалния “Paradeigma”. Всеки албум е различен, но музиката еволюира и слушателят открива непознати нейни страни. Разкажете ни за посоката на развитие от по-праволинеен блек метъл, към превръщането на Inferno в едни от лидерите в стила, дълбаещи в психеделията и експерименталната страна на жанра.

Inferno: Всеки от записите на Inferno отразява времената, в които е създаден, както и характера и живота на замесените хора. Също така никога не сме искали да тъпчем на едно място и това се превърна като вид правило – никога да не записваме същия албум два пъти. Накратко, ранните демо и сплит записи представят нашето наивно, при все това пламенно очарование по стария блек метъл. След това искахме да направим творението си много по-радикално и да дадем на тези незрели антихристиянски сантименти по-сериозна форма, резултат на което са първите ни два албума, превърнали Inferno едновременно в уважавана и мразена група.

Грозният “Nikdy Nepokřteni”, излязъл след това, целеше да бъде като среден пръст към сцената и събитията от това време. “Uctívání Temné Zuřivosti” затвори главата и послужи като почит към нашето минало.

Времето, когато Ska-Gul се присъедини към групата, очевидно се превръща в преломен момент и в крайна сметка той пое юздите от бившия ни китарист и композитор Azazel. “Black Devotion” бе преходен албум, но общото ни решение бе да изведем бандата на друго ниво, което се прояви в музикалната форма, позната от последните няколко години.

MH18: Личното ми мнение е, че “Omniabsence Filled By His Greatness” е знаковият албум, издигнал статута на групата. С него буквално представихте съвсем ново лице и желание да изследвате непознати мистични музикални територии и да бърникате в съзнанието на слушателите. Смятате ли, че с точно този запис Inferno се позиционираха в по-удобна посока?

Inferno: С “Omniabsence Filled By His Greatness” творенето се превърна в много по-личен и взискателен процес. Когато бяхме на прага на Necromorbus Studio за пръв път през 2012-та година, за да запишем барабаните и основните китарни писти, имахме само смътна идея как албумът ще звучи цялостно, макар да знаехме, че искаме да експериментираме с наслагване на китари. Но между първата и втората сесия на записи, материалът придоби форма, която не очаквахме. Така че, когато видяхме творението си да надминава целите и намеренията ни, не ни оставаше нищо друго, освен смело да се впуснем в непознатото.

MH18: Продължавайки темата за гореспоменатия албум, смятам, че за времето, в което се появи, той беше нещо съвсем ново и буквално умопомрачително. Редно ли е да кажем, че групата получи признанието, което заслужава именно заради него? Всъщност, кога започнахте да виждате, че нещата се развиват в посоката, която искахте?

Inferno: Ние вече бяхме добре утвърдена група още преди появата на “Omniabsence…” и имахме няколко европейски турнета зад гърба си, както и достатъчно отдадена фен база. Когато въпросната творба се появи на бял свят, откликът беше доста позитивен, но същевременно някои ни обвиниха (вероятно заради триъгълника на обложката), че просто се качваме на вълната и прилагаме тренда, актуален тогава. Нещата започнаха да набират по-голяма скорост по-късно, във времената, в които издадохме “Gnosis Kardias” и сега, от време на време виждаме как “Omniabsence…” е повлиял на някои съвременни групи. Но ние не творим изкуство, за да печелим признание. Най-голямата награда лежи в самия процес на творенето и неговото окончателно проявление.

MH18: Започналото през 2013-та година бива перфеткно развито в последвалия албум “Gnosis Kardias (Of Transcension And Involution)” и сега в новия опус “Paradeigma (Phosphenes Of Aphotic Eternity)”. “Gnosis Kardias” бе напълно убедително доказателство, че Inferno се бетонират сред лидерите в жанра. Помня, че промотирайки албума, бяхте на турне с Mayhem, но за това – малко по-късно. Та, когато цикълът “Gnosis Kardias” бе приключен, лесно ли бе да решите какъв път да поемете?

Inferno: Единственото, което знаехме със сигурност е, че искаме да надминем “Gnosis Kardias” и, че искаме да направим бъдещия материал по-мрачен и дори по-идиосинкратичен. Продължителната работа по сплит изданието с Devathorn запали важни искри на вдъхновение, което възпламени композиционния процес и доведе до музиката в “Paradeigma”.

MH18: Сравнен с предшественика си, “Paradeigma” звучи по-плашещо и сякаш те отвежда в паралелно измерение. Нека не звучи помпозно, но слушайки албума всеки следващ път, усещането е точно такова. Сякаш сте решили малко да намалите темпото и да се вкопаете все по-дълбоко в бездната на психеделията. Това целенасочен подход ли е и това ли беше първоначалната ви идея, започвайки да композирате нова музика?

Inferno: Единственото целенасочено нещо бе, че Ska-Gul подходи към композиционния процес като художник. Китарните тонове имаха за цел да бъдат цветове и посредством този звук, той успя да пресъздаде абстрактните ни видения. Освен това музиката бе създадена в условия на самоналожена изолация, без сътрудничество с барабанист. Предходните албуми винаги бяха репетирани с барабанисти и този път имаше само скромни програмирани ритъм мотиви, които да са в помощ на китарите. По-късно, разбира се, новият ни барабанист Sheafraidh имаше за задача да трансформира примитивната ритъм основа в нещо лично и пречистващо.

MH18: Колко дълъг бе процесът на създаването на новите песни? От прес-съобщенията знаем, че Ska-Gul е основният композитор, но може ли да ни разкажете дали и как останалите от групата бяха замесени в процеса?

Inferno: Отне ни почти три години. Част от материала бе композиран и претворен в демо запис (с живи барабани) малко след “Zos Vel Thagirion”, но го отхвърлихме, защото в крайна сметка звучеше твърде подобен на “Gnosis Kardias” като атмосфера, въпреки музикално да бе различен. “The Wailing Horizon” беше първата песен от “Paradeigma”, създадена от начало до край и Ska-Gul я изпрати на останалите приблизително преди около две години. Същевременно, тази песен бе последната, цялостно завършена, поради факта, че откриващата част беше напълно преработена заради звука и живите барабани.

Работата на Ska-Gul е координарана от Adramelech. Spící hrdlo Antikrista и някои подбрани хора са поканени да дадат своето мнение върху композициите, но Ska-Gul и Adramelech имат финалната дума.

Разбира се, по-късно ролята на барабаниста и звукозаписен инженер Sheafraidh стана много по-изразителна и част от материала бе пресъзданена и композиционно преработена, за да подчертае синергията между китарите и барабаните. И не на последно място, Stephen Lockhart от Rebirth Of Nefast / Emissary Studio даде няколко важни предложения, като например да запишем няколко писти с дистърни китари, с което в крайна сметка се съгласихме, след известни отстъпки. Нашата първоначална идея, проявила се по време на предпродукцията, всъщност беше напълно лишена от дистърни китари.

MH18: Едно от най-впечатляващите неща при Inferno е, че има силна връзка между музиката и внушението на парчетата и това, колко лесно, при все предизвикателно е да ги погълнеш напълно. Вярвам, че това се случва заради добре обмислена и изградена музикална и текстова концепция. Нека поговорим първо малко повече за музикалния апсект – обожавам начинът, по който обогатявате музиката си с пластове от ефекти. С годините това се превръща във ваша запазена марка и днес би било трудно да си представим Inferno без тях. Някои от златните моменти в “Paradeigma” са именно тези пластове, носещи специално настроение на албума. Колко голяма част от композиционния процес бе експериментирането? Имахте ли предварително предначертан план за включването на подобен тип елементи или ги добавяхте допълнително по време на пре/пост-продукцията, за да придадете определено настроение?

Inferno: Това се превърна в естествена част от творческия процес. В “Omniabsence” просто наложихме един слой китари върху друг, докато тук наистина се опитвахме да създадем звукови пейзажи по споменатия по-рано начин – обрисувайки абстрактни видения с тонове. Ska-Gul съвсем не е преоткрил колелото, но той има свои собствени интуитивни начини на работа с основни китарни ефекти и как да напасне тоновете така, че да се постигне желаният звуков пейзаж.

Що се касае до творенето, предпочитаме просто да действаме, вместо да мислим твърде много и експериментите играят важна роля, но, разбира се, има баланс между  насочването на хаотичното вдъхновение, извиращо от дълбините и конструктивното намерение.

MH18: Говорейки си за експерименталност, песента “Phosphenes” и до ден днешен ми се струва доста плашеща. Първият път, в който слушах албума беше около 2 часа̀ сутринта и когато започна точно това парче, буквално се смразих. Ритуалните, почти шаманистични ембиънт мотиви и призрачните хорови напеви са нереални. Вероятно това е и най-странната глава от албума, колкото и добре да пасва на цялостното му внушение. Беше ли лесно решение да оставите песента в крайната версия на “Paradeigma”?

Inferno: Благодарим, че споделяш с нас преживяното. Ако си спомням правилно, Ska-Gul написа “Phosphenes” за една нощ, прекрарана в планинска хижа. Честно казано, няма реална причина да отхвърлим песента, въпреки в началото някои от нас да имаха съмнения, че тя ще сработи добре в контекста на албума. Но когато Hekte Zarem записа гласа си и Stephen Lockhart пообработи звука, парчето се превърна в чудовище.

MH18: Ако се вгледаме внимателно в заглавието “Paradeigma”, ще открием латинската дума за „божество” “dei”. При все това знаем, че текстовото съдържание на творбата е вдъхновено от психологията, космологията и текстове като „Червената книга” на Юнг, творбите на Лий Смолин и текстовете на чешкия автор Михал Айваз. Първо бихте ли уточнили дали разглеждам заглавието в правилен аспект и бихте ли ни разказали за връзката на концепцията за божественото с текстовете, разглеждащи психологията и космологията? Може ли да ни разкажете малко повече за идеята на заглавието на албума?

Inferno: Можехме да озаглавим албума с английското paradigm или с чешкото paradigmа, но избрахме гръцката дума paradeigma, заради доловената промяна в значението ѝ. Парадигмата се определя като стандартен и ясен (!) пример за нещо, докато гръцката paradeigma е просто модел, ако трябва да цитирам от Wikipedia: „изолиран пример, по който е илюстрирано основното правило” и, което е много важно, също е много близо до „притча / иносказание”. Тук частично сме вдъхновени от „Тимей” на Платон, като разбира се, не разчитаме само на онлайн източници, а обсъждахме семантиката със специалист по езика.

С “Paradeigma” създадохме наша собствена (измислена) вселена, бленувана от божествено създадние. Това „божество” е същото като съществото от “The Solitary Immersion Into Autarchic Silence” от сплита ни с Devathorn и в крайна сметка осъзнахме, че е родствено с Abraxas, както е описан в „Седемте проповеди на мъртвите” на Юнг. Затова терминът „devilgod” е по-подходящ.

С този парадигматичен божествен концептуален характер и посредством блек метъл стилистиката илюстрираме космическата самоорганизация, която обхваща всички космически слоеве и как скритите аспекти на ума и творението влияят върху физическото и съзнателно същество. Всеки текст/песен представя уникален израз на тази основна тема.

MH18: Връщайки се обратно на връзката между музикална и текстова концепция, бихте ли ни разкрили малко повече за работата по двете? Как се работи процеса в Inferno и кое идва първо – музиката или концепцията?

Inferno: Музиката на Ska-Gul и концепцията на Spící hrdlo Antikrista са създадени самостоятелно, докато двамата биват насочвани и силно повлияни от Adramelech, който след това пише и аранжира текстовете. Имаше дни, в които заедно разпалено дискутираме работата по новия албум – Spící hrdlo Antikrista е дълбоко запленен и развълнуван от музиката на Ska-Gul и има толкова много синхроничности и други странни събития, че просто знаем, че има подсъзнателна връзка между трима ни. Винаги е очарователно и вълшебно, когато осъзнаем как резонират намеренията ни.

MH18: Разкажете ни за графичната част на албума и връзката ѝ с музиката.

Inferno: Имаме собствена интерпретация на артуърка, които споделихме в други интервюта досега, но тъй като разговорът е наистина хубав и вече дадохме доста концептуални подсказки, искаме да окуражим читателите внимателно да разгледат картината, мотив по мотив, имайки предвид какво вече знаят за концепцията. Elijah Tamu (Ikonostasis) свърши отлична работа и имаме добра причина да вярваме, че от известно време той е силно свързан с нас, защото препратките и концептуалните текстове, които той получи бяха доста ограничени. Винаги даваме на графичните артисти само някои указания и много свобода. Картината е друго важно парче от цялостната мозайка на “Paradeigma”.

MH18: Ако ми позволите на нарека последните ви три албума “Inferno’s unholy trinity”, къде се вписва “Paradeigma”?

Inferno: Тези албуми не са замислени като взаимосвързана трилогия, но ще приемем твоето определение. “Omniabsence Filled By His Greatness” бе екстремен албум, докато последните два могат да бъдат считани за изискани изображения на полюсите; използвайки метафората за светлина и мрак, нека кажем, че с “Gnosis Kardias” се стремяхме към заслепяваща светлина на духовното извисяване, която разкрива есенциалния мрак на света около нас. С “Paradeigma” се впускаме дълбоко в мрака на подсъзнанието, но както казва откриващия стих от текста на “Descent Into Hell Of The Future” „От прекомерността на мрака извира светлина…”

MH18: Записали сте албума в Прага, на домашна територия, но пост-продукцията е дело на известния музикант и продуцент Stephen Lockhart. Освен техническия аспект на работата, замесен ли бе той с някаква друга роля по време на творческия процес?

Inferno: Както вече споменахме, той ни убеди да запишем допълнителни писти с дистърни китари, които по-късно ре-ампна. В нашата оригинална версия липсваха подобни китари, което бе страшно необичайно, но албумът щеше да звучи твърде плоско без тях. Сега материалът представлява по-голямо предизвикателство за слушателите, но носи необходимата сила.

Също така, докато работихме по “Zos Vel Thagirion”, Stephen направени интерсена забележка относно фосфените по отношение на нашата музика, която отпуши решителен поток от мисли, довели до “Paradeigma”. За да сме по-конкретни относно записите – барабаните бяха записани в Прага, в студиото на Sheafraidh, а всички струнни инструменти са записани от Ska-Gul в дома му, с помощта на Sheafraidh. След това всичко бе пратено към Emissary Studio.

MH18: В миналото имахте възможността да направите турне с блек метъл легендите Mayhem и да промотирате “Gnosis Kardias” пред по-голяма публика. По време на този цикъл, между другото, се състоя и втория ви концерт в България. Колко голяма стъпка бе това турне, що се касае до по-широкото популяризиране на Inferno и случи ли се така, както го искахте? Промени ли нещо за групата турне от подобен мащаб и какво?

Inferno: Както вече казахме по-горе, ние вече бяхме добре утвърдено име и в повечето от концертите не бяхме просто случайна и непозната съпорт група. Шоуто в София бе добър пример, защото хората наистина бяха въвлечени в атмосферта и знаеха материала, което е причина участието ни в България да се откроява силно в спомените ни (заедно със сетовете ни в Унгария и Сърбия) от останалите дати. Турнето с Mayhem беше страхотен урок за професионализъм и силно преживяване за нас като отдадени фенове на блек метъла. Наистина не знаем дали турнето е привлякло нови фенове към Inferno, но вероятно да. Бяхме под пара!

MH18: Изминалата година беше особено предизвикателна, но същевременно и много позитивна за групата, тъй като ви отведе към семейството на специален лейбъл като Debemur Morti Productions. Страстта и отдадеността на хората зад лейбъла е пословична, както и начина по който се грижат за своите артисти. Така че, мисля си, най-накрая намерихте мястото, към което принадлежите. Можете ли да ни разкажете защо често се налага групата да сменя един лейбъл с друг, с най-актуалния пример – от W.T.C към DMP?

Inferno: Зад промяната няма нещо кой знае колко специално. Винаги подписваме контракти за един албум, за да можем да поддържаме максимална свобода, доколкото е възможно. Бяхме отворени да продължим сътрудничество с W.T.C., но както винаги отправихме запитвания и към други лейбъли за възможността да издадат следващия албум и избрахме DMP заради причините, които спомена.

MH18: Сега, след като “Paradeigma” е вече официално на пазара, какво следва за Inferno оттук насетне? Тъй като времената, в които живеем са все така несигурни и трудни за планиране, особено що се касае до участия на живо, как планирате да представите новото си издание? Какво е мнението ви за актуалните в момента лайв стрийм събития и бихте ли рискували с нещо подобно?

Inferno: Точно сега работим по концертната интерпретация на “Paradeigma”, тъй като искаме да го представим от началото до края с две (все още неселектирани) песни от “Gnosis Kardias” / “Omniabsence…”, с които да затваряме сета. Времето ще покаже дали ще използваме семпли или ще приемем нови членове, но репетициите на новия материал като група от четирима музиканти са наказващи и мрачни.

Лайв стрийм събитията са като безалкохолната бира – понякога се наслаждаваш, но не могат да заменят истинското преживяване. Бихме обмислили да направим подобно нещо, ако пандемията унищожи още един концертен сезон, но тогава ще трябва да дадем най-доброто от себе си, за да създадем поглъщащо аудио-визуално преживяване, вместо да правим просто стандартен видео запис в репетиционната.

Вече започваме бавно да планираме различни концертни оферти и вече обявихме лятно участие в Словения, на фестивала “Črna Loka”. Преди локдауна бяхме в преговори за турнета в Европа, Щатите и Китай, така че, ще видим дали някои от тези планове ще се материализират по-късно.

MH18: Благодаря ви много за отделеното време. Наистина се радвам на възможността да си поговорим обстойно и да споделя с вас личния си ентусиазъм за новия ви албум. Последните думи са вас! Благодарности за музиката и силно се надявам да ви видим на живо скоро.

Inferno: Благодарим ти за подкрепата и добрите въпроси. Войната никога не свършва!

Ревю на „Paradeigma“ можете да прочетете тук.