INFERNO – „PARADEIGMA (Phosphenes Of Aphotic Eternity)“

Чехия едва ли е мястото, което веднага бихте асоциирали, щом се заговори за блек метъл. Поне не и в миналото. С течение на годините и еволюцията на стила, акцентът, или, ако щете, силно открояващото се качество, определено се измества от Севера към централната част на европейския контитент. В последните близо десет години чешките ветерани Inferno се превърнаха в една от групите, които предлагат доста различен, свеж и иновативен прочит на стила. Заедно с това, музикантите ясно и убедително дефинират своя собствена стилистична ниша, която ги прави същевременно лесно разпознаваеми, но необикновени и интригуващи.

„Paradeigma (Phosphenes Of Aphotic Eternity)” е осми дългосвирещ албум в и без това богатата им дискография и напълно логично доразвива музикалната линия, поета от времената на „Omniabsence Filled By His Greatness” и доразвита в „Gnosis Kardias (Of Transcension And Involution)”, излязли съответно през 2013-та и 2017-та година. Настоящото издание следва максимата, че когато си разработил основната формула, предопределяща посоката ти на развитие, единственото, което можеш да направиш, за да продължи тя да работи успешно за теб, е само да добяваш мъничко елементи. В случая на Inferno – щипка абстрактност към нея. „Paradeigma” прави точно това – основата я има, при това със същата солидност, маркирала предшествениците на актуалното издание. Отличителната част на албума е, че този път музикантите все по-смело и отчетливо са се гмурнали в полето на експерименталното и абстрактното внушение, което майсторски олицетворява идейната концепция на албума и я превръща в реалност.

В определени моменти песните звучат толкова призрачно в своята лудост, че това по особен начин ги прави дори плашещи – лъжовната привидна опростеност на „Phosphenes” например, е абсолютното доказателство как определени звукови фрагменти оставят своя отпечатък на подсъзнателно ниво. И може би именно в това е ключовата сила, движеща „Paradeigma” – създателите на музиката са извели на преден план именно мъничките предизвикателни проблясъци отвъд тежката структурна основа, които да подсилят влиянието и въздействието на композициите.

Шестте песни се разгръщат в едно знаменателно 35-минутно музикално приключение. Парчетата ни пренасят сред страховити светове, чиито пейзажи плавно и методично се разкриват в пълен мащаб посредством дълбоки звукови текстури. В този аспект, забележително проличава както великолепната работа на китариста Ska-Gul при композиране и аранжиране на песните, така и майсторката намеса на легендата Stephen Lockhart (музикант и продуцент на не малко герои от актуалното исландско блек и дет метъл движение), в извличане на най-доброто от идеите за крайното оформление на звука.

В музикално отношение Inferno разчитат на перфектен баланс между агресия и психеделия. На моменти зашеметяващите трансови мотиви взимат доминираща позиция, подплатени със слоеве призрачни ефекти, а вокалите на Adramelech сякаш целенасочено са останали на по-заден план, за да подплатят загадъчността и сюрреалистичното усещане на „Paradeigma”. От друга страна, граничещите с умопомрачение мотиви на хипнотична повтаряемост в песни като „Descent Into Hell Of The Future”, „Ekstasis Of The Continuum” придават по-голяма дълбочина и въздействие на атмосферата, извираща от албума.

Всяко следващо слушане на твобата ни води до една категорична констатация – качествата на квартета от Моравско-силезкия регион не подлежат на капчица съмнение.  В лицето на настоящото им аудио чудовище, ви предстои челен сблъсък с предизвикателен за сетивата албум. Албум, който категорично затвърждава позицията на групата като едни от най-умелите и убедителни в аргументите си експериментатори. Достатъчно смели, за да се гмурнат в дълбини, в които малко артисти биха се потопили, за да изследват.

„Paradeigma (Phosphenes Of Aphotic Eternity)” излиза на 7-ми май чрез Debemur Morti Productions.

10/10