ЮВИГИ – срещу свят без мечти

Трети март, национален празник на България и още нещо – дата, на която да срещнем отново ЮВИГИ и то с първи самостоятелен концерт за тази година, съчетан с дебют на обновената преди време  сцена на бар клуб Adams.
Късният час не ни пречи с ентусиазъм да се запътим към Сточна гара и да се потопим в уюта на клуба, който предлага много по-добро поле за изява на музикантите и комфорт на посетителите.
Малко след 22.30 музикантите ни посрещат и не след дълго се залавят за работа. Началото е ударно – две парчета от новия албум, излязъл в края на изминалата година. След кратък поздрав към публиката четворката ни хвърли направо в дълбокото с невероятна „Сила“ , а после донесе нужното омиротворение с нежно-лиричната „Край Огъня“. Чудесен звук и добро настроение съпътстваха вечерта, а Панайот и компания бяха решили да ни разходят из цялото си творчество. Детайлно внимание бе отделено на дебютния албум в лицето на „Въпросите на града“ и „Различен“ , които винаги живо напомнят за една от най-емблематичните групи в българския метъл – ЕР МАЛЪК, специално  прекроени за празника  от ЮВИГИ с  актуалната „Българи“. Такива моменти винаги извикват в мен носталгия по миналото и ме карат да се чувствам горд, че има толкова добри групи в родината ни. Върнати в настоящето с „Leading The Blind“ и „Come What May“ осъзнахме, че един час е изтекъл неусетно и четиримата слизат от сцената. Успокоени, че това е само кратка пауза, се впуснахме в разговори с момчетата, които поемаха дъх, оставили за заместник на сцената картонена хаитянка.

След полунощ стартира и втората част и то с многопластовото „Сънища“, което носи в себе си духа на цял един концептуален албум, но винаги е възторжено прието от публиката. Вокалните партии, приоритет на Панайот, на места бяха изцяло иззети от маестро Пачовски и подплътени от изкусния китарист Валентин Моновски. Дойде и моментът за тоталния прогресив на вечерта – инструменталната „681“, изсвирена виртуозно и с леки импровизации. Поканата да се впуснем в танци бе отпратена с прочита на поп класиката на Elton John – „I’m Still Standing“, която внесе много цвят и настроение и напомни за чудесната идея на момчетата  да правят такива творчески вечеринки.
Без да бъдем подканяни попяхме на „Злите езици“ и поели с буйния вятър се опълчихме на света без мечти. Място, което банди като тази правят по-цветно, шарено и стойностно и носят успокоението, че нищо не е загубено – ще има утре и то ще носи светъл лъч в сивата пустиня.
С това завърши сета на ЮВИГИ и Спаз Генев „видимо притеснен“ от двучасовия кардио фитнес, следеше скандиращата за още публика. Финалът беше сложен със заглавното „From Black“, докарало мъглите и бурните вълни директно от изток. Пианото бе оставено да повтаря завършващата тема, а Спаз, Вальо, Панчо и Явор, прегърнати и доволни, благодариха на всички нас за вечерта.
Благодарим и ние за хубавите моменти и следим за нови начинания и срещи.

Сетлист:

1. We Die Alone
2. Hell Rains Down
3. Сила
4. Край Огъня
5. Въпросите На Града
6. Различен
7. Сива Пустиня
8. Българи (Ер Малък)
9. Leading The Blind
10. Come What May

11. Сънища
12. All You Need Is Less
13. През Моите Очи
14. Riddle
15. Inner Darkness
16. 681
17. I’m Still Standing (Elton John)
18. Злите Езици
19. Бягство
20. From Black