Летен рожден ден, BAZOOKA GIGANTA и SPASM в едно

Нека ви разкажа за отминалият уикенд.

„21-ви юни, събота, кв. Сарафово, Бургас.

Готови сме за предстоящият ден. Планът ни включва две основни точки, първата, от които е да отидем на плажа и да киснем там до късен следобед, а втората – да се отправим към кв. Ветрен, за да посетим бирария Metalhead, където щеше да се проведе рожденият ден на две готини дами, съпроводен с концерт на Bazooka Giganta и екстравагантните грайнд зверове SPASM.

Първата стъпка от планът премина доста добре. Плажът беше спокоен и чист, а и ни пуснаха на шезлонгите с кочито(нашето куче). Мохито, приятна компания, море и кочи – с тези думи резюмирам преживяването, за да преминем по-бързо към следващият абзац.

Взимаме по едно душче, преобличаме се и тръгваме към кв. Ветрен, за да не изпуснем началото на шоуто.

Е…изпуснахме го. Bazooka Giganta вече бяха започнали. Огледахме се за рожденичките и отидохме да ги поздравим за празника. Видяхме още наши приятели сред не малкото наблюдаващи сцената. Отидохме да ги видим, а като споменах сценичното пространство, то представляваше скромно кътче на бетонната площадка пред бирарията, насочено към входа на сградата. Музиката се чуваше доста добре, не прекалено силно и кристално ясно.

Под звуците на „Светът е за двама“ се отправихме към бара, за да си вземем студени бирички. Първата бира за вечерта, която си взех беше „Drain the Blood“ – много приятна бира с вкус на ягоди, леко кисела, но не – прекалено. Ароматна и подходяща за всеки сезон.

Наложи се да оставим кочито в приспособеният за негово удобство багажник на колата, защото се притесни от навалицата.
След това се върнахме на партито, за да чуем всеизвестната „Бяла Въздишка“ на Силвия Кацарова, но не в нейно изпълнение, а в това на – колоритните Bazooka Giganta. Огледах се отново и видях танцуващи, усмихващи се и свежи хора. Всеки си беше взел питиенце без значение какво и се наслаждаваше на късният следобед.

„Наздраве!“ имаше не веднъж по време на сета на Bazooka Giganta. След приключването му, по време на паузата чухме хитове на Бичето и Контрол, а SPASM започнаха да се приготвят за излизането си на сцената.

Погледнах към тях и видях нещо, което не бях виждала толкова отблизо, а може би и никога на живо. Вокалът на SPASM – Radim „Copretina“ Týn излъчваше спокойствие – изражение на човек с години опит пред публика, който знае точно какво прави едно грайнд шоу незабравимо.

Обърнах се към масата, за да отпия бира и отново завъртях главата си към сценичното пространство. Radim започна да сваля дрехите си и остана по бански. И то какъв бански! За гледалите филмите за Борат – досещате се. А за тези, които не сте – ще го опиша по следният начин – бански, който не оставя много на въображението. Придружен с необходимите прикриващи допълнителни парчета плат, поставени точно на място, този бански ставаше напълно приемлив за тази съботна вечер.

Аз съм човек, който понякога, отивайки на концерт и не познавайки музиката на дадена група, оставя първото впечатление да бъде от премиерното живо изпълнение. Този случай беше подобен. Бях чула само една тяхна песен и ми беше интересно какво ще поднесат на живо.

През отминалата вечер (20-ти юни) SPASM са били в София на рожденият ден на „При Черепите“ – Symposium Grotesque 4. Не се съмнявам, че шоуто там е било доста добро, наблюдавайки какво се случва днес в Metalhead Brewery. Radim откри сета на SPASM с маска на лицето, която представляваше доста голям по размер многофункционален уред. Той не пречеше на вокалът да вади от диафрагмата си всемогъщи гор-тонове, които в комбинация с летния свеж бриз, придаваха вълшебни нотки на вечерта. Всички бяха изкефени на максимум.

Докато хапвах картофки, чух познати тонове. SPASM свиреха песента, която бях чула по пътя насам и беше грабнала вниманието ми. Името ѝ е провокативно, но и напълно ок за този жанр – „Paedophilic Kindergarten Party“, част от албума им „Paraphilic Elegies“.

Горграйндът е доста интересен жанр, поне според мен. Първоначално виждаш нещо, което изглежда толкова гротескно или дори отблъскващо за някои, но ако погледнеш малко по-детайлно, ще откриеш, че в текстовете на тези банди, че и дори в сценичното им поведение, се засягат теми, важни за обществото ни, които много често биват подминавани. Именно това е и интересното на този стил.

В една от паузите между песните SPASM казаха, че се радват изключително много, че са тук на това място, с тези хора, че всички сме семейство. Само и единствено положителни неща.
Хепи съркъли се въртяха пред сцената, всички се усмихваха на готиното преживяване.

Вечерта отиваше към своя край, а бандата, с последен жест към публиката, приключи изпълнението си. Феновете се редяха, за да ги поздравят и да си поговорят с тях. Аз пък се запътих към щанда с мърч, любопитна какво предлагат. Тениските им бяха колоритни, и си грабнах една – защо пък да не нося тениска с нарисувани фалоси?

Музиката, приятелите, усмивките, хубавата бира – това са едни от най-важните неща в живота. Днес беше празник не само за двете рожденички, но и за всички нас. Бяхме заедно, чухме яки банди и се видяхме с любими хора след дълга пауза.

Наздраве!
„

Благодаря за вниманието!