Един басист разказва…

Основната цел на тези истории е да забавляват. Повечето от тях са лично преживени и може би съвсем малко украсени.

Някъде към пролетта на 2006-та започнах да свиря с една група, която дълго време си нямаше име. Трите години, докато бях в Германия не бях хващал бас и малкото, което знаех беше забравено, но ми се щеше пак да свиря с хора. По това време разните чатове бяха доста модерни и си бях писал с една мацка, която се оказа, че свири на клавир и в момента си нямат басист. Групата беше основана от барабаниста, който го раздаваше шефче. Отидох на прослушване, понаучих сетлиста, харесахме се и започнахме да репетираме. Свирехме предимно кавъри на класически хеви метъл и хард рок парчета плюс няколко авторски, събирахме се веднъж на седмица и като цяло не беше нещо супер сериозно.

Лятото на 2007-ма барабанистът ходи на феста в Каварна, и на следващата репетиция идва супер надъхан и ми обяснява:
– Митак, с теб трябва да сме по-синхронизирани. Съботата гледах Heaven & Hell и мога да ти кажа, че там барабанистът само като погледне към басиста и той знае каква фигура да направи. Трябва и ние да сме така!

В първия момент си помислих, че си прави бъзик и се поусмихнах, но в следващия момент осъзнах, че човекът говори сериозно. Е тогава вече се разсмях с пълно гърло. Довършихме си репетицията (така и не зазвучахме като Бил Уорд и Гийзър Бътлър) и се прибрах в квартирата, като на моменти ме напушваше на смях.

Няколко часа по-късно към 3-4 посред нощ получих смс, че поради творчески различия съм уволнен от групата и съм свободен да свиря с други хора.