Интервю с басист (Васил, Cool Den)

В третото интервю от серията ще се запознаем с басиста на Cool Den, една от най-вървежните съвременни банди. Групата ще се погрижи за доброто ни настроение в петъчната вечер на второто издание на фестивал „На Зелено“ в Стара Загора 21-23 юни.

Митака: Здравей, би ли се представил?
Васил: Здравейте, казвам се Васил и съм басист на група Cool Den.

Митака: Откога свириш на бас?
Васил: Някъде от 15-16 годишен.

Митака: А как разбра, че това е твоят инструмент?
Васил: Мисля, че инструментът избира теб, а не ти него. Когато бях в гимназията започнах да свиря на китара. Тогава със съученици си сформирахме една група, нямахме басист и не можехме да си намерим. И по стечение на обстоятелствата аз си купих бас китара и станах басист на групата. Като цяло исках да си взема електрическа китара и да приличам Slash, но те бяха много скъпи или по-скоро аз нямах пари. И тогава буквално първият бас ме намери. Един съученик от по-горните класове ми каза, че продава неговата бас китара за 80 лв, като имала проблем с електрониката и не работела. Аз веднага се навих да я купя, нищо че грам идея нямах от всякаква електроника, камо ли такава за бас китари. Имах 100 лв, демек 80 за баса и 20 лв ми оставаха. Купих баса и отидох в първия музикален магазин, който видях, за да ми кажат какъв е проблема. Сега, тук за хората, които не знаят, бас китарите са активни и пасивни. Активните имат 9V батерия в тях. Басът, който си купих и имаше проблем с електроника беше активен. И както вече се сещате, никой не беше сменял батерията, която след около две години и половина се беше изтощила. В магазина, просто ми сложиха нова батерия и ме отпратиха да си ходя с работещ бас. Така се сдобих с първата си бас китара. След година и нещо самообучение започнах да ходя на уроци по бас, после ме приеха в академията специалност “Поп и джаз бас китара” и т.н…

Митака: А свириш ли и на други инструменти?
Васил: Свиря на китара. Когато учех в академията имахме предмети задължително пиано и контрабас, но никога не просвирих на нито едно от двете.

Митака: Кои са ти любимите басисти?
Васил: Много са. Geddy Lee, Robert Trujillo, Flea, Tim Commerford и много други.

Митака: А любими изпълнители въобще?
Васил: Това също е труден въпрос. Не мога да си избера любим изпълнител, но ще изредя някой от фаворитите ми: Led Zeppelin, Rush, RATM, Alain Caron, Pantera, Jaco Pastorius, Level 42, Контрол, Кокоша Глава! И много други.

Митака: Кой е бас рифът, за който можеш да кажеш “това бих искал аз да съм го измислил”?
Васил: Tommy the cat на Primus. Само не знам дали си казвам “това бих искал аз да съм го измислил” или по скоро “това трябва да го науча да го свиря най накрая”.

Митака: Ако може да се върнеш в миналото на кой концерт би желал да отидеш?
Васил: С риск да бъда обявен за русофил 😂 може би бих посетил Monsters in Moscow 1991 година. На всичките клипове от интернет, които съм виждал ми се струва зловещо. На други концерти от миналото, на които бих желал да присъствам са тези на Жълта музика в техния клуб “О!Шипка”.

Митака: А кой е концертът, който ще остане в сърцето ти завинаги?
Васил: Може би концертът на Red Hot Chili Peppers през 2012 година, в Арена Армеец, защото това ми беше един от първите големи концерти, които посетих. Също така тамън бях започнал да свиря на бас китара. Признавам си, че тогава не бях особено наясно коя е тази група.

Митака: Какво може да ни разкажеш за Cool Den? Знаем, че Иво и Никола са свирили заедно на шапка, но ти как се озова в групата?
Васил: Ами Cool Den са едни гаджета в улегналия етап от връзката вече, които живеят заедно и отвреме навреме се ядосват един на друг за това, че “чиниите са мръсни” или “че някой не е изхвърлил боклука”. Не знам как по-точно мога да разкажа и опиша Cool Den.
Аз се озовах в групата от едно обаждане от Никола. Не знаех, че след това телефонно обаждане нещата ще се развият до тук.
Предисторията на това телефонно обаждане е следната. Песента “Молец” има няколко неуспешни опити за запис. В един от тези опити участвах и аз. Запозна ни една обща приятелка – Анна-Мария Въртовска (която има албум и подготвя втори). Та при един от опитите за запис на песента “Молец” се включих аз, като записах бас. Това беше през 2015 година, ако не се лъжа. Така се запознах с Никола. След това не сме поддържали никакви отношения (той ще каже, че не е вярно, което до някаква степен е вярно, защото година по-късно свирихме в предаването на Васко Кръпката по Скат Ти ви “Карай да върви това е блус”, но това са други времена и истории в една паралелна вселена 😂). Но като цяло не поддържахме никакви отношения. До един есенен ден, в който Никола ми писа стандартното съобщение “Ей брат, правя група, тука имам барабанист, с едно момче се запознах, свири на китара и пее (Ивайло) и сега търся басист искаш ли да дойдеш да пробваме?” И аз казах “еми да”. Спомям си, че се видяхме няколко дена по-късно в градинката, до бул. Опълченска, в която правят циркове. Парк Възраждане мисля, че се казва. Срещата се състоеше в това Никола да ми показва някакви негови песни и аз да ги уча. След няколко дена отидох на репетиция с всички останали. Тогава се запознах с Ивайло и Явор (барабаниста преди Теодор) и разбрах, че след месец имаме участие за Никулден. После се оказа, че ще записваме албум. И така…

Митака: Как пишете песните – кое ви вдъхновява за текста, как идва музиката, цялостния аранжимент…
Васил: Ами по обичайния начин, ако мога така да се изразя. При нас 90% от текстовете ги пише Никола. Той идва на репетиция, почне да дрънка нещо на китарата и да пее (много е досаден понякога знам 😂). Ако текстът премине през качествения контрол на Теодор, продължаваме натам с аранжимента. Държа да отбележа, че този процес понякога се повтаря многократно за една песен. Та след това всички правим аранжимента, като при всяка стандартна група, всеки го тегли на нещо различно. В някакъв момент Ивайло и Теодор се споглеждат и казват “Тука ще има риф или брейкдаун” и сякаш почват да мислят с един мозък. После се оставят задължителните затишия, характерни за група Cool Den и това е.
Така се пишат песни по Кулденски.

Митака: Предстои ви трети студиен албум. Като на осми юни е промото в клуб Строежа. Имаш ли вече усещането, че свириш в утвърдена група, разпознаваема от феновете?
Васил: Не знам дали броя на албумите има общо и усещането за утвърденост на една група 😂 😂
По-скоро усещането идва от това, че вече доста добре се познаваме. Свикнали сме си един с друг, разбираме се доста по-лесно и бързо за повечето неща. Вече имаме идея и ноу-хау за това как се правят повечето неща, от типа на снимането на клипове, записи, дема, реклами и всичко останало. Може би и по-спокойно реагираме на разни простотии, които се случват. С две думи – остаряваме бавно.
Дали ставаме по разпознаваеми от феновете – силно се надявам това да е така, но аз не мога да преценя и да кажа категорично да ставаме или не, не ставаме. Все още като пътувам с автобуса за работа никой не ме заговаря 🙁 😂 😂

Митака: В какви други формации си свирил преди Cool Den и може ли човек да е активен музикант в повече от една група?
Васил: Когато бях в гимназията, сформирахме една група – Sunday. Почти записахме албум, но се разпаднахме преди да приключим със записите. С тях свирихме доста по разни клубове из София – Swingin’ Hall, Бар Адамс, Rock Bar FANS и други. Даже имахме участие на Миндя Рок фест и в Пловдив в Stage 51. За съжаление Stage 51 и Rock Bar FANS вече не съществуват. Тогава имаше доста ученически групи в София, а и в цялата страна. Всички младежи доста се подкрепяха и си ходеха на концерти. Групи от Пловдив идваха да свирят в София със софийски групи и обратното, групи от София ходеха да свирят в Пловдив с пловдивски групи, за да се приобщава и смесва публиката. Имаше даже и сайт, който не знам дали е активен още “Young Rocks Bulgaria” мисля, че се казваше.
След тези “звездни” ученически рокендрол мигове, където пътуваш с влака до Пловдив, за да свириш и се прибираш с нощния влак до София, започнах да свиря в някакви състави на академията, в едно трио Mr. Ki Band, участвах в една група, която идеята ѝ беше да направим 100-200 кавъра и да заминем да свирим по корабите. Но тези неща не станаха и може би съм доста благодарен за което.
Според мен човек може да е активен музикант в повече от една група. Винаги зависи какво и колко влагаш в една група и с колко странични занимания имаш за групата. Но с една добра логистика можеш да участваш и в повече от една банда. Има множество примери за такива музиканти.

Митака: Ако може да събереш пет човека (две китари, бас, барабани и вокал) от целия свят и всички времена, как би изглеждала твоята супер група?
Васил: Хмм… Може би тези супер групи, които е трябвало да се сформират, вече са го направили. Да не се месим в работата на съдбата.

Митака: А кой е любимият ти концерт, на който ти си бил действащо лице?
Васил: Един от най-запомнящите се концерти за мен беше този на Никулден, заедно с Таралеща в клуб Микстейп. Тогава почти през целия концерт имаше по няколко човека на стейдж дайв, които се хвърляха от сцената или откъдето намерят. Не знам какви шарани бяха яли преди това за вечеря 😂

Митака: Предвид участието ви на фестивала “На Зелено” запознат ли си с казуса Бедечка?
Васил: Доколкото си спомням от часовете по география в училище, парк Бедечка се намира в Стара Загора и в него расте “Вековният чинар”, дърво на над 500 години, както и множество други редки и ценни дървета. В момента, не знам по каква линия, има идеи за застрояване и унищожаване на парка.

И няколко блиц въпроса

Митака: Precision или Jazz?
Васил: И двете! Не може само с едното. Бих добавил и MusicMan.

Митака: Перце или пръсти?
Васил: Отново и двете.

Митака: Пица или Бургер
Васил: Пица.

Митака: Бира или Вино?
Васил: БИРА!

Митака: Книга или Филм?
Васил: Филм.

Митака: Компютърни или настолни игри?
Васил: Настолни игри. Никога не се зарибих по компютърни игри.

Митака: Море или планина?
Васил: Планина с излаз на море.

Митака: Екскурзия в България или в чужбина?
Васил: България.

Митака: Чък Норис или Джеки Чан?
Васил: Джеки Чан.

Митака: Скарлет Йохансон или Дженифър Анистън?
Васил: Дженифър Анистън