MEGADETH – We’ll Be Back…Again And Again

15 юни, ден, в който отново чакаме MEGADETH. Малко след четири часа следобед колегите споделят, че са успели да вземат интервю от Dave, въпреки натоварения му график!
Малко по-късно става ясно, че обявеното разписание леко се измества напред във времето, но това не пречи на доброто настроение и тълпата е окупирала подходите към Арена София – Колодрума.

19.30, въпреки все още рехавото присъствие на съоръжението CIROZA се качват на сцената и се опитват да раздвижат присъстващите.  Добър отскок в кариерата на монтанската банда. За кратките около 20 минути четворката успява да ни представи 4-5 парчета от над двадесетгодишната си история, като за финал благодарят за предоставената им възможност и забиват две от по-пънк ориентираните си композиции от зората на съществуването си.
Двадесет минути по-късно обновеният Колодрум вече е доволно пълен, но пропусквателните пунктове продължават да бълват колони забързани фенове.
Гръцките герои SUICIDAL ANGELS, които вече са познати на родните трашъри, безкомпромисно окупират чудесната нова сцена, изградена в левия ъгъл на колодрума. Стегнатият им сет и майсторството, което показват, определено ги изстрелват в челните редици на групите от жанра и доказват защо момчетата имат взимане-даване с Nuclear Blast и  Napalm Records.
Nick Melissourgos и компания ни разхождат из цялото си творчество, забивайки десетина скоростни резачки. Надъхващите призиви на Gus и Nick успяват да раздвижат множеството и да заформят отделни съркъл питове. След близо петдесетминутно изпълнение четворката победоносно слиза от подиума. Градусът определено се покачва и хората вече тръпнат в очакване на MEGADETH, които не сме виждали от 4 години.
Добрата подготовка на организаторите  предоставя на феновете възможността да се разтъпчат, похапнат, да се заредят с бира на многобройните щандове за безкешово плащане. Вляво от сцената тълпата пред мърч зоната е доста плътна.

21.30, без закъснения, без предизвестия сцената избухва, за да видим вездесъщия, почти неостаряващ, MegaDave и неговите съратници. Едноименното „The Sick, The Dying… And The Dead!“ от последния им албум, в чиято чест е това турне, разцепва всички мои рецептори и ме потапя в магията на MEGADETH. Групата, която има над 40-годишна история и аз слушам и обичам от почти толкова, ударно забива „Dread And The Fugitive Mind“ и с третото парче ни връща в зората, изсвирвайки за пръв път на тази обиколка The Conjuring от „Peace Sells…“
Тълпата избухва на любимото на всички „Hangar 18“, а Dirk, James LoMenzo и новото попълнение – виртуозният финландец Teemu Mäntysaari показват по учебник защо се намират в Mega отбора.
Затварям очи, отделям се от многохилядния организъм и съпреживявам всяка една перфектна нота, всяко соло, всеки звук. Не ми е нужно да виждам музикантите на сцената, рижавото лице сякаш изпълва вътрешното ми аз и гъгниво пее познатите текстове.
Без излишно разтакаване, само с кратки анонси четворката ни представя хит след хит, успяваме да чуем и „Angry Again“, „Skin O’ My Teeth“, „She-Wolf“, „Devil’s Island“ и „Trust“. Мало и голямо скача, куфее и дере гърло и има защо, усетили прилива на енергия, музикантите ни изправят до стената и ни разстрелват от упор със „Sweating Bullets“, преливаща в прекрасното и несравнимо „Tornado Of Souls“, следвано от „Countdown To Extinction“.
След бурната реакция Dave вече пуска усмивки и накратко разказва за последните години от живота си и този на групата – за борбата му с рака, за пандемията, за смяната на музикантите и трудностите по записите и излизането на новия албум, но завършва с това, на което всички се надяваме – „We’ll Be Back“. Емоционалният момент отлита, за да стовари върху нас Симфонията на Разрушението, както и второ дебютиращо парче на това турне – “my personal mascot’’, както го представи Dave – „Rattlehead“ от „Killing Is My Business“.
Очаквано след това сцената бе посетена и от добре познатия ни Vic, който остана по време на изпълнението на „Peace Sells“, надъхвайки публиката рамо до рамо с Mustaine.
След това всичко сякаш приключи, само скандиращата публика и топлата лятна вечер проектираха всеобщото желание – още, още, още.
Групата не ни кара дълго да чакаме, а излезе за прощалното си парче – „Holy Wars“, с което докара до пълно изтощение не един или двама.
За съжаление деветдесетте минути отново изтекоха като миг и вече се сбогувахме с Dave, който каза няколко мили думи и обеща да се видим… Again And Again.

ГАЛЕРИИ

MEGADETH	SUICIDAL ANGELS
CIROZA	MEGAfans