MEGADETH – We’ll Be Back…Again And Again

15 юни, ден, в който отново чакаме MEGADETH. Малко след четири часа следобед колегите споделят, че са успели да вземат интервю от Dave, въпреки натоварения му график!
Малко по-късно става ясно, че обявеното разписание леко се измества напред във времето, но това не пречи на доброто настроение и тълпата е окупирала подходите към Арена София – Колодрума.

19.30, въпреки все още рехавото присъствие на съоръжението CIROZA се качват на сцената и се опитват да раздвижат присъстващите.  Добър отскок в кариерата на монтанската банда. За кратките около 20 минути четворката успява да ни представи 4-5 парчета от над двадесетгодишната си история, като за финал благодарят за предоставената им възможност и забиват две от по-пънк ориентираните си композиции от зората на съществуването си.
Двадесет минути по-късно обновеният Колодрум вече е доволно пълен, но пропусквателните пунктове продължават да бълват колони забързани фенове.
Гръцките герои SUICIDAL ANGELS, които вече са познати на родните трашъри, безкомпромисно окупират чудесната нова сцена, изградена в левия ъгъл на колодрума. Стегнатият им сет и майсторството, което показват, определено ги изстрелват в челните редици на групите от жанра и доказват защо момчетата имат взимане-даване с Nuclear Blast и  Napalm Records.
Nick Melissourgos и компания ни разхождат из цялото си творчество, забивайки десетина скоростни резачки. Надъхващите призиви на Gus и Nick успяват да раздвижат множеството и да заформят отделни съркъл питове. След близо петдесетминутно изпълнение четворката победоносно слиза от подиума. Градусът определено се покачва и хората вече тръпнат в очакване на MEGADETH, които не сме виждали от 4 години.
Добрата подготовка на организаторите  предоставя на феновете възможността да се разтъпчат, похапнат, да се заредят с бира на многобройните щандове за безкешово плащане. Вляво от сцената тълпата пред мърч зоната е доста плътна.

21.30, без закъснения, без предизвестия сцената избухва, за да видим вездесъщия, почти неостаряващ, MegaDave и неговите съратници. Едноименното „The Sick, The Dying… And The Dead!“ от последния им албум, в чиято чест е това турне, разцепва всички мои рецептори и ме потапя в магията на MEGADETH. Групата, която има над 40-годишна история и аз слушам и обичам от почти толкова, ударно забива Dread And The Fugitive Mind“ и с третото парче ни връща в зората, изсвирвайки за пръв път на тази обиколка The Conjuring от „Peace Sells…“
Тълпата избухва на любимото на всички „Hangar 18“, а Dirk, James LoMenzo и новото попълнение – виртуозният финландец Teemu Mäntysaari показват по учебник защо се намират в Mega отбора.
Затварям очи, отделям се от многохилядния организъм и съпреживявам всяка една перфектна нота, всяко соло, всеки звук. Не ми е нужно да виждам музикантите на сцената, рижавото лице сякаш изпълва вътрешното ми аз и гъгниво пее познатите текстове.
Без излишно разтакаване, само с кратки анонси четворката ни представя хит след хит, успяваме да чуем и „Angry Again“, „Skin O’ My Teeth“, „She-Wolf“, „Devil’s Island“ и Trust“. Мало и голямо скача, куфее и дере гърло и има защо, усетили прилива на енергия, музикантите ни изправят до стената и ни разстрелват от упор със „Sweating Bullets“, преливаща в прекрасното и несравнимо „Tornado Of Souls“, следвано от „Countdown To Extinction“.
След бурната реакция Dave вече пуска усмивки и накратко разказва за последните години от живота си и този на групата – за борбата му с рака, за пандемията, за смяната на музикантите и трудностите по записите и излизането на новия албум, но завършва с това, на което всички се надяваме – We’ll Be Back“. Емоционалният момент отлита, за да стовари върху нас Симфонията на Разрушението, както и второ дебютиращо парче на това турне – “my personal mascot’’, както го представи DaveRattlehead“ от „Killing Is My Business“.
Очаквано след това сцената бе посетена и от добре познатия ни Vic, който остана по време на изпълнението на „Peace Sells“, надъхвайки публиката рамо до рамо с Mustaine.
След това всичко сякаш приключи, само скандиращата публика и топлата лятна вечер проектираха всеобщото желание – още, още, още.
Групата не ни кара дълго да чакаме, а излезе за прощалното си парче – Holy Wars“, с което докара до пълно изтощение не един или двама.
За съжаление деветдесетте минути отново изтекоха като миг и вече се сбогувахме с Dave, който каза няколко мили думи и обеща да се видим… Again And Again.

ГАЛЕРИИ


MEGADETH

SUICIDAL ANGELS

CIROZA

MEGAfans

  1. #1 написан от MIROSLAV-VELZEVUL-666 (преди 3 седмици)

    Беше невероятен концерт и изпълнен с много емоции…Винаги такива събития на „стари“ банди са ми една идея по-лични…Хем защото са част от моето детско Аз когато се отдадох на тази Магия…На Метъл Изкуството и Метъл Културата….Заедно израствахме ние феновете като личности и бандите като творци,композитори,инструменталисти…Заедно борихме времето и безвремието…Лично мен ме връща в епохата когато с трепет вълшебен чаках пощаджията да ми донесе „ПРОЗОРЦИТЕ“ Ритъм,Рок Булевард,Меридиан Рок Шоу…Когато четейки за бандите докато слушахме музиката им на касети…И мечтаехме да ги видим на живо…Но не вярвайки,че е възможно да се случи…А ето…Че…
    И при такива събития и можеш да срещнеш хора които не си виждал от години…Все едно са изпълзели от катакомбите на времето само за това духовно преживяване…За всеобщият ритуал и за всеобщото племенно събиране…
    Ние не сме същите…бандите също…Но има една невидима духовна нишка във времето която ни държи заедно…До самият край…и безкрай…
    До скоро събиране на ПЛЕМЕТО под знамето на Метъл Музиката…На обща чистота…На общо трептене…
    P.S.Невероятен репортаж за това Духовно събитие…

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото