Интервю с басист (Нейчев, Djankobrat)

Продължаваме серията, като тук ще се запознаем с басиста на Djankobrat, една алтернативна беройска банда. Групата ще има честта да открие второто издание на фестивал „На Зелено“ в Стара Загора 21-23 юни, така че елате навреме

Митака: Здравей, би ли се представил?
Нейчев: Викат ми Нейчев, казвам се Николай. Работя в единствената информационна платформа за реални сделки с жилища Имотен агрегатор, а в свободното време свиря на 3-4 струни.

Митака: Откога свириш на бас?
Нейчев: Моите много скъпи приятели Жоро Гънса и Жоро Гопа ме поканиха да взема бас линиите на Little Bitch Company преди точно 15 години и от тогава еволюцията е много плавна, а обичта към ниските тонове – все расте ли расте.

Митака: А как разбра, че това е твоят инструмент?
Нейчев: Мисля, че чак когато засвирих на бас, започнах да чувам бас. Все пак първата касетка, която си купих от магазинче на Wizzard с мои пари касетка беше …And Justice For All и в началото някакси приемах по подразбиране, че басът е някаква глезотия, която не е задължителна. После вече ми се отвори цяла нова вселена от богатство на звуците и симбиозите между отделните инструменти, а след това – и всичко, на което ни учи басът – да сме търпеливи, да уважаваме общата цел, да сме прецизни. Процесът по заобичване на баса е тежък и благороден.

Митака: А свириш ли и на други инструменти?
Нейчев: Свиря все по-често сюити на Бах и ноктюрнота на Шопен на акустична китара.

Митака: Кои са ти любимите басисти?
Нейчев: Лес Клейпул от Праймъс, Тим Комърфорд от РАТМ, Клиф от Металика, Виктор Утън. Пол Макартни не само като басист, а концептуално като артист, а Джон Дийкън – и като басист и като автор на страхотни парчета като You’re my best friend.

Митака: А любими изпълнители въобще?
Нейчев: На настроения наистина – може Куин и Queens of the stone age и Sepultura и Дуа Липа и Arctic Monkeys и Rammstein и IDLES. Напоследък наблягам на детски песнички като Ало, ало, слънчице – което реално си е реге, само че по-малко напушено и Горска сватба, в която мечката се жени за комар, но без да иска му откъсва едното крило още преди сватбата да е свършила. Кой ги пише тези текстове?!?

Митака: Кой е бас рифа, за който можеш да кажеш “това бих искал аз да съм го измислил”?
Нейчев: Толкова са много, че просто ще кажа първия, който ми изниква в съзнанието Take the power back на RATM.

Митака: Ако може да се върнеш в миналото на кой концерт би желал да отидеш?
Нейчев: Последният концерт на RATM в Европа – през 2009 г. което е 17 години след излизането на Killing in the name някакъв пич, на който му е писнало Коледна песен на годината в Англия да става поредния сълзлив поп продукт, прави първата може би мащабна вайръл кампания във фейсбук. Той убеждава хората да си купуват дигитални копия на Killing in the name и по този начин тя става Коледна песен на 2009 г. В благодарност на следващата година RATM направиха безплатен концерт в Лондон, за който имаше томбола и мисля, че дори получих мейл, че печеля, ако не е било спамът на нигерийският принц. Но така и не отидох, даже без да имам причина.

Митака: А кой е концерта, който ще остане в сърцето ти завинаги?
Нейчев: 2008 г. Металика дойдоха в София, но тогава ми изглеждаше прекалено мейнстрийм да ги слушам и не си купих билет. После минавайки покрай стадиона усетих колко страхотна е атмосферата и съжалих. Видях една група чички, които явно продаваха излишен билет – те ми казаха, че един от тяхната компания е починал. Казах си, че Dead Man’s Ticket е нещо супер-Металишко и веднага си купих билета и влязох, както си бях с официалните дрехи, защото през деня имах някакъв такъв повод и въобще не бях се прибирал. Изсвириха любимата ми песен Motorbreath, което беше велико, защото тя адски рядко попада в сетлиста.

Митака: С три думи какво е Djankobrat?
Нейчев: Братство на подценяваните сливи. Оп, сори станаха 4. Или пък “Джънк-обрат”. Тези пък само 2. Е, няма пълно щастие!

Митака: По колко време отделяте за репетиции и как се протича една ваша нормална репетиция?
Нейчев: Яко мацки, бири и мотори. Хах, шегувам се, повтаряме песните, докато не почнат да звучат както се чуват в главите ни.

Митака: Ако не беше станал басист, какво щеше да правиш?
Нейчев: Е, чак пък да съм станал.

Митака: А с какво се занимаваш извън свиренето, други хобита, работа…
Нейчев: Обичам да тичам дълги разстояния – най-вече полумаратон, което е 21 км и да ходя на 3-дневни турове с велосипед на места, където иначе нема да им стъпиш – като Силистра или язовир Александър Стамболийски, или Чипровци, или Белослав – където човек може да се вози безплатно на единствения в България вътрешнодържавен ферибот. Пътуването трае само 6 минути и ако не си подготвен може дори да не успееш да си извадиш патрончето с мастика, приготвено надлежно за пълно мореплавателско-пиратско настроение. Макар че те май пиратите ром пиеха.

Митака: Имате един албум отпреди доста години с първия ви вокал. От известно време насам сте с нов човек зад микрофона. Имате ли планове за втори албум?
Нейчев: Вторият албум е готов, има пак 10 песни, записите си вървят лека полека. Трябва да са готови тука до месец-два, после почваме яко клипове и концерти.

Митака: Предвид участието ви на фестивала “На Зелено” запознат ли си с казуса Бедечка?
Нейчев: Да, мисля, че е пределно ясно, че градовете трябва да могат да дишат и да запазват зелените площи в тях. Разширяването им трябва да се случва по перифериите, а не там, където има екосистема, река и перфектни условия за рекреация за цялото общество. В тази връзка собствениците трябва да бъдат обезщетени, а паркът да се запази.

И няколко блиц въпроса
Това е достатъчно и без друго е дълго. Любим цвят – зилено, само Берое!