Истинската история на ТРОТИЛ – тринадесета част
Ние, от Metal Hangar18, решихме да стартираме една нова рубрика, която, ако има успех, ще разсее булото на много забравени и незнайни моменти от българската рок история. Първата сага в нея ще бъде от няколко части и ще хвърли светлина върху една от групите творили по-тежък рок през осемдесетте – ТРОТИЛ. Автор е Ивайло Динев – басист на бандата:
Първа част можете да прочетете ТУК.
Втора част можете да намерите ТУК.
Третата е налице ТУК.
Четвъртата четете ТУК.
Пета е на разположение ТУК.
Седмата четете ТУК.
Осмата пуснахме преди два дни ТУК.
Десета част – ТУК.
Четете дванадесета част ТУК.
Докато свирехме на Китен, идваха да ни слушат стари фенове, нови младежи и девойки, преоткрили стария хубав рок. Даже някаква радио журналистка от Германия ни излъчи онлайн по телефона си, за да покажела , че в България не всичко е чалга. Имаше и доста чужденки. След една серия дойде една сръбкиня и ми благодари, че съм изпял Nothing else Matters на Metallica. Припомнил съм и за бомбардировките над Белград и съм я разплакал. Стана ми много мило и гордо, че съм докоснал сърцето й. Не съм певец, а басист, но отвреме на време пея по нещо. Може би не е най-важното нещо колко октави има гласът ти, а да пееш от сърце и да докосваш душите на хората.
След Китен едни стари фенове ни свързаха с един страхотен млад певец Драго – нещо средно между Роб Халфорд и Фреди Меркюри. С него свирихме едно лято на Бирфест в Борисовата градина, после с брат ми Сашо записаха версии на стари и нови песни на „Тротил”. Аз направих нещо подобно с бившия певец на „Тротил” Коцето Елшишки. Благодаря на Дани Гумата за онлайн разпространението. После брат ми замина за Корея, аз за Италия, после на кораб и това май беше почти всичко от „Тротил”. През януари направихме едно имровизирано сешънче в „Адамс”. Благодаря и лека му пръст на Ники Адамса. Без реклама, с 2 репетиции. Но неочакавано за мен дойдоха hard-die фенове и беше много мило, много сърдечно преживяване. Какво по-хубаво от това групата и феновете да се почувстват едно цяло? Тук пак ще тегля една майна на журналиста Емил Братанов, ”Тротил” никога не сме се разграничавали от феновете си. Те ни създадоха, заради тях съществувахме и дай боже, пак да съществуваме. Както някой казваше на времето: „Музикантите може да нямат много пари, но имат много приятели!”
Ех Динев, в книгата на Братанов и Янев, на стр.127 препечатаното за вас е от ваше си писмо в тогавашния Диалог, бр.50/15.12.1989 г. И никъде не пише, че се отричате от публиката си. Похарчете някой лев и си купете книгата, даже се чудя как са ви отделили място там… Нали сами пишете, че цялата ви история е „веселба и простотия“ (в ч.ІV-а, откъдето нататък ви чета само заради веселбата). Достатъчно ценно е, че е излязло такова нещо и споменатите ок.250 банди изобщо ще останат поне с имената си в историята черно на бяло.
А на сайта искам да подскажа, че ако шепата електронни издания отделяха повече място не само на чуждите новини и афишите за наши групи с участията им в 3-те софийски клуба на кръст, хрониката и значимото нямаше да е забравено.
Както след ІV-а ч. вече писах, нито Комсомолът пишеше думичките на Воев или Малковски, нито комсомолците им изсвириха химните. Те останаха. А от веселбата и простотията могат само вицове да се родят. С дъх на джибри.