Предварителният концерт на GAMMA RAY

Познато ли ви е онова усещане на присвиване, т. нар. треперене под лъжичката, когато ви предстои да се срещнете с/ докоснете до/ помолите за снимка и(ли) автограф на свой любим изпълнител? И на мен.

Gamma Ray са групата, която ме е „въвела“ в power метъла и по тази причина много, ама наистина много исках да се срещна отблизо с тях. Благодарна съм на BGTSC за шанса, който предостави на феновете и се надявам занапред тази традиция да продължава.

Невъзможно ми е да опиша какво се случи по точни часове, но чакането, гарнирано с музика от най-различни групи- от самите Gamma Ray през италианския им съпорт Rhapsody of Fire и шведските машини Sabaton, та чак до класическите Nightwish и новаторите Amaranthe, си заслужаваше всяка една минута. Българската ни гордост Wartime излязоха на сцената около полунощ, докато Kai Hansen и сие се подготвяха за фенската инвазия.
След три песни на сцената и надъхващи благодарствени словоизлияния от страна на вокалиста Иван (английският си беше супер, между другото, не знам защо човекът бързаше да се извинява), момчетата решиха да отстъпят сцената на германците. Разбира се, настана кратка суматоха, но я си представете какво им е било на нашенските музиканти да споделят инструментите си с не кого да е, а именно с пионерите на жанра. Докато течаха настройките на техниката, в публиката всички вкупом точехме лиги по нещо или по някого. Gamma Ray също имаха на какво да се радват (освен на безподобната обич, която видяха) – при първата им поява организаторите им поднесоха шоколадови флаери на предстоящото днес събитие. „Oh my God, it’s a fucking cake!“ бяха възклицанията, с които Kai посрещна сладкишите с необикновената, но определено забавна форма. А каква беше изненадата му, когато неговата „брошурка“ се отчупи на две… Тук е мястото да кажа, че до края на вечерта всички, или поне тези от по-предните редове, успяхме да се почерпим със съответното нещо и то се оказа вкусно. След повсеместната радост от появата на немската машина за хитове дойде време за дългоочакваната музика на живо. Бандата ни даде много повече, отколкото очаквахме – песни, застъпващи всеки период от творчеството им, сред които Master of Confusion и I Want Out.
В шеги и закачки дойде време да си поискаме автографи. На първа линия се нареди барабанистът Michael Ehré, който с охота подписваше всичко, което бутнеш под носа му, а и освен това се усмихваше при вида на всяка една камера. Dirk Schlächter беше излязъл заедно с него, но напусна бойното поле една идея по-рано, отколкото трябваше. В последствие – като черешка на тортата, Kai Hansen и Henjo Richter се появиха, за да допълнят великолепната четворка. Вокалистът забавляваше насъбралата се около него тълпа с веселите си коментари, а към края (поне за мен беше край) на събирането разказа историята на иначе абсурдното си леопардово шалче.
Не мога да не вметна, че се надявах Rhapsody of Fire също да дойдат, но уви, пълно щастие няма. Предоволна съм от факта, че от четвъртия опит най-накрая успях да се срещна с хората, заради които гордо-гордо припявам Hail, heavy metal, hail!

Снимки от събитието можете да видите тук.