Между минало и настояще с БАЛКАНДЖИ

Измина близо година и половина от голямото завръщане на родните етно-фолк метъли БАЛКАНДЖИ. Време, в което музикантите не си губиха времето, а създадоха няколко нови парчета и ето, че отново дойде момента българските фенове да бъдат зарадвани с живо участие и то на един от тачените родни празници – 1 март.
Опитът от края на 2016-та говореше, че Mixtape 5 ще бъде пълен и въпреки снежните преспи и свирепия студ предчувствието не ни излъга. Малко след 21.30 ч. клубът вече бе видимо пълен, а навън все още чакаха да влязат десетки хора.
22.00 – предварително обявеното начало бе спазено до последната секунда и на сцената сред все още неукрепналите приветствия се изви традиционната „Буря„. Без колебание седмината музиканти продължиха без да спрат със сет, почти неразличаващ се от традиционните им изяви. Публиката смело пое подадената им ръка и започна да припява на  „Ой, мари, Яно“. Басовият глас на инженер Янев и чистите вокали на Спас Димитров ни поведоха на едно пътешествие – хем, близко, хем далечно, обвито в мистика, копнеж и завихрено във водовъртежа на свръхестествените сили, докарани ни на крака от дуела на нежната тамбура и черната, рогата китара. Чистите трели на кавала, подкрепяни отдясно от клавирите на Явор Пачовски и четиригласовия на места мъжки хор,  отваряха въображението ни и го пренасяха векове назад на среща с приказни герои, зли сили и самодиви.
Народната песен „Седнало е Джоре“ вкара в играта и осми участник – гъдуларя Симо и макар този път сцената да бе лишена от женско присъствие, страстите и настроението бързо се покачваха. Последваха и новата, но вече позната ни „Камене“ и за първи път пред публика бе изсвирена вихрената „Дириндака-дака„, която бе приета с бурни овации. Отдадено бе и дължимото на женската половина с „Радо, бела, Радо„, „Либе“ и наскоро появилата се „Бела девойка„. Гъдулката изпя тъжните си песни и в заслужени аплодисменти слезе от тясната сцена, оставяйки момчетата  в ръцете ни.
Заредиха се едни от най-чувствените и любими на публиката песни и нямаше и миг съмнение – всеки присъстващ получи една искра „Звездица„, която да отнесе със себе си в студената зимна нощ. Час и половина изтече като миг и любимата на всички „Към таз земя„, хорово изпята от пълния клуб, сякаш ни приземи. Белите ризи на музикантите се мярнаха зад сцената, оставяйки големите червено-бели топки да стоят самотно, закичени на инструменти и стойки.
Бурните аплаузи още не бяха стихнали и шевиците отново се материализираха пред нас, за да изсвирят характерния край на концертните изпълнения на групата. „Народ“ и „Видение“ сложиха финал на вечерта и накараха всеки един от нас малко или много да бъде горд от българското ни творчество.
Благодарим на БАЛКАНДЖИ за прекрасната вечер и ги очакваме отново, този път с още нов материал, а защо не и албум.