Интервю с Kai Hansen (GAMMA RAY, UNISONIC, ex-HELLOWEEN)

UnisonicLovechОще преди съзвездието, наречено Unisonic да излезе пред нас, бе ясно че ще станем свидетели на едно много специално шоу. Да, гледахме ги вече в Каварна миналата година, но сега обещаваше да е някак друго. В една по-задушевна обстановка, сякаш като на частно парти, на барабаните чакахме да видим Michael Ehré от Gamma Ray, пък и групата бе обявила предварително, че това ще е последната им поява пред публика за неопределен период от време. За наш късмет, в студената балканска нощ успяхме, макар за малко, да се доберем до една от най-важните фигури за немския метъл през последните три десетилетия – Kai Hansen. Ето какво ни сподели той набързо, изтощен и мокър до кости след паметния им концерт в онази бележита казарма:

Здрасти, Кай! Хареса ли ти публиката в Ловеч?

Здравей. Да, хората бяха чудесни! Изненадан съм, че ни приеха толкова добре. През цялото време имаше силна обратна връзка и не беше трудно да се види, че всички се забавляваха. Може да се каже, че се почувствахме като у дома си. А какво по-хубаво от това?!

Успяхте ли да разгледате старата част на града?

Всъщност не. Видях само красивата гледка, която се разкрива от хотела. За жалост обаче нямах никакво време да отида до крепостта и да разгледам отблизо. Видях само стените отдалеч. Пристигнахме доста късно и успях само да се топна в басейна за малко. Насладих се на града от там, така да се каже…

Какво предстои сега на Unisonic?

Ами, това май беше последното ни планирано шоу. Не знам кога ще се съберем пак. Смятаме да си вземем почивка за известно време. В личен план аз смятам да се заема отново с Gamma Ray като имам и още някои интересни странични идеи в главата. Като цяло всеки от нас ще се съсредоточи малко повече върху личния си график. Това е на дневен ред. Общо взето не мислим да бързаме със следващата стъпка. Предполагам, че моментът, в който ще започнем да работим отново като Unisonic, сам ще дойде…

Зад барабаните тук имахме щастието да видим с Вас Michael (Ehré, Gamma Ray). Той ли ще е новият барабанист на групата?

О, не мога да кажа. Поне не още. Kosta (Zafiriou) ни съобщи решението си да спре да се занимава професионално с музика сравнително скоро и не сме имали кой знае колко време да говорим за това. Поканихме Michael почти веднага, нямахме право много да му мислим. Ще ти кажа едно – обожавам да свиря с този човек. Доста е бърз и е истинско удоволствие, когато ти партнира… ще видим какво ще стане занапред, нека да оставим това в ръцете на времето. Радващото е, че и Kosta ще е с нас като наш мениджър.

UnisonicLovechКакво ти предстои до края на годината, след като нямаш повече ангажименти с Unisonic?

Имаме няколко вече уговорени участия с Gamma Ray. Като цяло май е това засега…

Като стана дума за Gamma Ray…дали вече работите по нов албум?

В момента събираме идеи, които впоследствие да превърнем в нови парчета. Имаме вече няколко записани неща, по които обаче трябва още доста работа. Смело мога да кажа, че целенасочено работим по нов албум. За срокове, разбира се, смятам, е твърде рано да говоря.

По-рано тази година издаде важния солов албум „XXX“, с който празнуваш три декади на сцената. За всяко от парчетата в него си поканил доста интересни гости, като Marcus Bischoff (Heaven Shall Burn) и Clémentine Delauney (Visions of Atlantis). Как ги подбра?

Този албум за мен е много специален. Предполагам знаеш, че това е моят първи солов диск. Човече – усещането е невероятно. Чувствам се свободен да напиша музика, към която няма никакви всякакви жанрови ангажименти. За мен това беше много ободряващо и се радвам, че го направих. Колкото до гостите в него – общото между всички тях е това, че са ми големи приятели. Познавам ги отдавна. Така е в метъла – всички сме като едно голямо семейство. Постоянно се срещаш с нови хора, а към някои от тях впоследствие наистина оставаш привързан за много дълго време. Винаги съм искал да направя нещо специално с всеки един от тях и ето – моментът за това удари.

hansen-2016-xxx1Твоята лична история ли разказва „XXX“?

И да, и не. Донякъде мога да кажа, че това е историята на живота ми. Но от друга страна, това би могла да е историята на всеки от нас, срещнал трудности по трънливия път към сбъдването на мечтите си. Това е разказ за трагедии и тежки загуби, но същевременно и за радост и успехи. Нека всеки сам се припознае в този албум.

На сцена си вече над тридесет години, какво ти даде музиката? Как те промени тя?

Винаги съм изпитвал нужда да свиря. За мен това е призвание, страст. Музиката ме научи, че трябва да не спирам да следвам мечтите си. Научи ме, че ако обичаш да правиш нещо и му се отдадеш с цялото си сърце – то ще те възнагради. Така стана и с мен – от едно хлапе в Хамбург, свирещо у дома, с много труд и упоритост днес свиря на сцени, които са виждали моите кумири. Какво по-хубаво от това? Щастлив съм, че се занимавам с музика.

 „Сцената“ днес определено е различна от тази преди тридесет години – тя буквално се промени и пред твоите очи. Какви са основните разлики в музиката преди и сега?

О, това е хубав въпрос. Метълът е като дракон с много глави, казвал съм го и преди. Ако отрежеш една от тях, веднага на нейно място изниква нова, по-различна такава. Всичко постоянно се променя и това според мен е нормално. Преди много се харесваха стилове като хард рок, глем рок, британски метъл. Всички те днес вече имат страшно много разновидности. Различно е, но пак си е хубаво – все пак говорим за тежка музика като общо понятие, нали?! Накрая все пак говорим за „МЕТЪЛ“… това е звяр, който не можеш да убиеш никога.

Много опитни групи вече опитват да поглеждат „назад към корените си“. Значи ли това според теб, че модерният звук не е толкова атрактивен за феновете?

Вероятно да. Не мога да кажа със сигурност. Все пак това е един вид алтернатива на алтернативата…но хората са изобретателни, не можеш да спреш този процес. Но, хей, виж, в крайна сметка всички готвим „в един казан“. Това е – толкова е просто!

А как се виждаш след още десет години? Ще бъдеш ли още на сцената?

Сигурен съм, да. Ще го правя, докато мога да стоя на краката си или поне докато не започна да изглеждам нелепо под прожекторите и все още съм с ума си, хехе. Не се съмнявай!

Какво определяш като най-голямата си грешка в кариерата?

Не мисля, че съм допускал големи грешки. Да, винаги са ме преследвали някакви малки проблеми с договорите с лейбълите, но нищо фатално. Те са ме карали да се замисля дали не съм могъл да направя това или онова по различен начин. Но не съжалявам за нищо. Често имам и терзания за солата или мелодиите, или вокалите на определено парче – дали не съм могъл да ги направя по-добри, по-силни…Но да не задълбаваме толкова – това са дреболии.

Интервюто взе: Иван „iDTemplar“ Стоянов.

 

KaiHansen1

  1. #1 написан от Black Adder (преди 3 години)

    Между другото, соловият му албум е жесток! Звучи като старите Accept + най-здравото от Бате Кайо :)

    • #2 написан от iDTemplar (преди 3 години)

      Напълно съм съгласен. Личи, че е работил с размах, без да „трябва да звучи“ като тая или оная група…и много разнообразни гости е събрал, това много допринася за настроенията в парчетата.

  2. #3 написан от hellraze (преди 3 години)

    Е, има и някои много яки готик парчета в албума на Кай. Чак толкова АССЕРТ не долавям. Просто много яки песни и доста разнообразни. Иначе ми се искаше да е много по-дълго интервюто, но явно е нямало време.

  3. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  4. Коментари за тази публикация
В началото