Рок отново разлюля Ловеч

Ден първи: 22 септември:
Текст: Machinassiah

Минава 16:00, а аз вече закъснявам. Влизам някъде малко след като Scarlet Aura са започнали. Уау! Хората пред сцената изглежда добре познават групата. Неколцина верни фенове припяват парчетата едно след друго, а прелестната Aura Danciulescu очарова с гласа и визията си. Нищо чудно, че групата ще е съпорт на самата Tarja Turunen тези дни. Става купон, и звукът е на ниво. Обещаващ летящ старт на фестивала, чудесно представяне от свежите румънци!

Не след дълго идва и времето на ветераните от Конкурент, които по традиция с лекота събират доволна маса рокаджии пред колоните. Тук изненади липсват – златните родни хитове се редят монотонно, а хората се кефят. Бележитите вокали на Емил Анчев са перфектни и днес, изобщо не е случайност че Конкурент ще празнуват тридесети рожден ден скоро. Определено има какво още да покажат.

И точно в 19:45, както беше обявено в програмата, на сцената се качват Axxis – една от емблемите на мелодичния рок и метъл в Германия. Без да губят много време те предлагат на събралите се вече около 1000 човека стегнат сетлист в който ни разхождат из най-доброто от творчеството си. Имаме удоволствието да се насладим на песни като „Living In A Dream“, „Tales Of Glory Island“, „Living In A World“ и „Heavy Rain“. Bernhard Weiss се е подготвил с пищов по български език и бъбри с нас закачливо казвайки няколко предварително подготвени фрази. Огромен реверанс към нас, оценяваме го високо! Един от най-големите хитове на групата „Touch The Rainbow“ чуваме в акустичен вариант, като за него Bernhard приканва доброволец от публиката да се присъедини към групата на сцената. Кураж събра само Роси, която умело асистира за ритъма на дайре и барабани. Впечатление прави гласът на самия Bernhard, които сякаш е останал непокътнат и непроменен през годините. И той, и цялата група показват силно сценично присъствие и отлично настроение, което успяха да предадат и на публиката. В сетлиста място намират и „My Little Princess“, „Little Look Back“ и класическата „Kingdom Of The Night“ от едноименния дебютен албум, с които Axxis изгряха на световната сцена преди 27 години. Така изглежда ще приключи първото им участие в България, но емоционалните викове на феновете изкарват дебютантите за един задължителен бис – няма как да не чуем и купонджийската „Na Na, Hey Hey, Kiss Him Goodbye“. Всички припяваме с пълно гърло веселяшкия припев на този хит от 1969-та. Усещането за неспирен купон и зарядът, които то носи олицетворяваха хъса и настроението, с което Axxis изнесоха първото си шоу пред българската публика.

Наближава времето на Pretty Maids. Датчаните изпълняват обещанието си от 6 май миналата година като отново стъпват на българска земя за третото си шоу тук. Изглежда се получава така, че групата се появява за изяви в България все навръх национални празници. С леко закъснение от обявения час, под звуците на „Mother Of All Lies“ на сцената се появиха Ronnie Atkins, Ken Hammer, Rene Shades, Allan Tschicaja и новият клавирист Chris Laney, за да взривят Ловеч тотално с красивия сетлист, които бяха приготвили за близо 1300 рокаджии и верни фенове пред сцената на Ловеч Рок Фест 2016. Леко хладното време на първата есенна вечер направи впечатление и на музикантите, но всички бързо забравяме за него под режещите рифове на Ken Hammer и великолепните вокали на Ronnie Atkins. Категорично мога да кажа, че това е най-силната изява на групата пред българска публика. Това беше и първото шоу на Pretty Maids от 9 месеца насам, на което те представят новото си попълнение – шведа Chris Laney, който се справя еднакво добре както с клавирите, така и с ритъм китарите. Никой не повярва на обясненията на Ronnie, че след такава почивка са леко „извън форма“ (rusty). Напротив, Pretty Maids бяха във върхова кондиция, а Ronnie Atkins пя като звяр. И имахме честта и удоволствието първи в света да чуем новото парче „Kingmaker“ от предстоящия едноименен албум, както и „Face The World“, чието видео бе официално представено преди почти месец. Освен вечни класики от 80-те години датската шайка включи разнообразни парчета от различни периоди. За първи път на живо чуваме и великолепната балада „Savage Heart“ и взривяващите „Pandemonium“ и „It Comes At Night“ от 2010 година, когато Pretty Maids като че ли изведнъж отново се появиха на световната рок сцена за да покажат, че все още имат какво да предложат. Така неусетно се изтърколват почти два часа в красива компилация от тежък рок и емоционални балади. В биса бяха включени вечната „Future World“ и по-новата „Little Drops Of Heaven“. За финал ни поднасят още едно парче, което правят за пръв път на живо тук – „Rock The House“. След него Ken Hammer и компания се прибраха зад кулисите, а ние ги изпратихме с много викове и ръкопляскания. Така приключва третото гостуване на датските ветерани у нас, а какво споделиха пред Metal Hangar 18 веднага след концерта ще прочетете съвсем скоро.

Снимка: Offnews.bg

Ден втори: 23 септември
Текст и снимки: Иван „iDTemplar“ Стоянов

Докато в Румъния ги люлее 5 по Рихтер, в Ловеч повод за трусове даде възроденият рок фестивал. Eruption, Super Max, Dokken, Kingdom Come, Bonfire и Еurope. Това са само част от големите имена, чиято музика вече е отеквала по улиците на китния град на люляците. Спомените от техните концерти ме нападнаха веднага след новината, че след седем години пауза тук отново ще се свири музика от световно ниво. С нетърпение паля колата и с мръсна газ потеглям към мястото на събитието. А то е повече от специално. Като деца с часове сме слушали за казармата на „ТеКаРе-то” (бел. Авт. тежко кабелна рота – свързочници) – люлката на възмъжаването за немалко младежи от околността. Сега същото място, на което ранобудни войници някога са набивали крак под строй, ще бъде музикална арена за почитателите на твърдия звук. На входа ми показват и гърба на пропуските за феста – автентичен принт на военна повиквателна от онова време – направо ти настръхва косата. (Адмирации към организаторите за оригиналната идея!).

Минавам през бара да си взема нещо за пиене и в далечината забелязвам как An Theos (които ще празнуват заедно с нас рождения ни ден на 19 ноември в столичния клуб Live & Loud) сядат за импровизирана пресконференция. Малко преди да ги изпратим да се подготвят за шоуто си ги питам какво според тях им е нужно, за да се превърнат в „истински голяма” банда. Всеки от тях е на различно мнение: „Много неща! На първо място ни трябват повече участия като това. И може би по-силна промоция, късмет, здрава работа и търпение също.” Пожелаваме им успех и се запътваме към сцената, където не след дълго осмината музиканти се нареждат в автентични румънски одежди. Забелязвам промяна в състава и по-късно става ясно, че това е първото шоу въобще на групата с Alice Muller (цигулка), която наследява напусналата Irina Movileanu. Тежките им парчета се нижат едно след друго пред очите на увеличаващата се тълпа. А в нея вече личат и няколко техни ултраси, които след любезната покана на Florin Costachita спретват едно северняшко бавно хоро. Следва поклон и бурни овации – епичният им фолк метъл видимо се е харесал дори и хората, които не бяха ги слушали досега. Стискаме им палци с реализацията на първия си албум “Ancient Legacy” и отново поемаме към бара за бири.

Междувременно Кикимора правят кратък чек и преди да се усетим тръгват първите ноти от „Светецът”. Чудно, казвам си, ще чуем повечко авторски парчета този път. Но уви, групата, вероятно предвид конкретното събитие, решава отново да редува своите авторски песни с добре изсвирени кавъри на класически хитове. За жалост става тенденция хората да се кефят повече на тях. Еми… не, не го рабирам това. Яд ме е, но го преглъщам на фона на любимите „Сам” и „Мръсница”.  А как добре щеше да стане ако вместо това бяхме чули например хапливият “Бай Ганьо” (бел. Авт. пак по текст на Андрей Слабаков, чиито баща прекара последните си дни в местното село Бериево)…пък и така и така бяхме загряли с хорцето преди малко…Но както и да е, Кикимора очаквано показаха класа направиха това, за което бяха дошли – да зарадват вече гъстата публика на терена.
Веднага след сета им на сцената започва бърза и стресова смяна на оборудване, а ние, докато похапваме картофки и салата си коментираме колко яко щеше да е да чуем Rage с Mike Terrana на барабаните. В крайна сметка стигаме до съгласие, че старият Peavy (Peter „Peavy“ Wagner, вокали и бас) си знае работата и ето, че бандата е вече тук. Едва ли можехме дори да предположим, че възродените Rage (с Vassilios „Lucky“ Maniatopoulos – барабани и Marcos Rodriguez – китара, вокали)  ще звучат толкова бомбастично! Енергията, настроението и шегите на Peavy и Marcos моментално заразяват всички наоколо и шоуто им се превръща в празник. А оригиналните езикови закачки (Ловеч/Loveeet!, Love it!) и (река Осъм/Awesome river) съвсем спечелиха всички ни. И сетът е перфектен  – чудесен микс от новите „The Dark Side Of The Sun“ и „My Way“ и най-доброто от старите класики като „Black In Mind“, „Deep In The Blackest Hole“ и „Higher Than The Sky“ (която се превърна в кратък почит към Ronnie JamesDio и към която фанатично припявахме всички накрая, малко преди неусетно сценичното време на силното трио да свърши.) Дума да няма – Rage звучат по-актуално и по-внушително от всякога. Заслужени аплодисменти, кратка размяна на любезности и групата потъва в мрака.

Секунди по-късно дръмсетът вече е сменен, в дъното плавно се издига имагинерното лого на Unisonic и насреща се чуват първите викове “Kiske, Kiske!”. Знаем какво ни очаква – отново ще гледаме немската супергрупа, от чиито пауърметъл настръхваме. Това е последната им дата както за тази година, така и за неопределен период от време, тъй като групата предварително бе обявила, че възнамерява да си вземе почивка. Затова представлението изглежда наистина специално и по този повод тайничко се надяваме да чуем дори още повече Helloween, отколкото направиха в Каварна. И ето – един по един се появява цялото съзвездие – Denis Ward (бас), Mandy Meyer (китара), Kai Hansen (китара), Michael Kiske (вокали) и поканеният специално за това шоу барабанист на Gamma Ray Michael Ehre (бел. Авт. наскоро Kosta Zafiriou обяви, че прекратява кариерата си на професионален барабанист, за да се отдаде на мениджмънта чрез агенцията Bottom Row, в която той е съсобственик). По-голямата част от феновете изглеждат добре запознати с парчетата от последния им диск „Light Of Dawn“ и често припяват заедно с Kiske (чиито глас, между другото, въпреки ниските температури бе безупречен до края). Внезапно тръгват първите акорди от „A Little Time“ на Helloween и всички пощуряват. Същата е реакцията и при другите подаръци със същия адресант малко по-късно – „March Of Time“ и „I Want Out“, с която традиционно групата провежда разпявка с публиката. Приятно допълнение към всичко това бе лиричното изпълнение на баладата „Over The Rainbow“, която Kai и Kiske изпълниха седнали на колоните пред нас.

И това беше. Ако трябва да рамкираме целия фестивал в няколко думи е добре да кажем, че за краткото време, в което трябваше да се организира той, успя да събере приличен брой посетители. Организаторите заслужават поздравления за добре свършената работа. Подредбата на отделните зони бе отлична – всичко бе лесно и близо достъпно. Храната бе вкусна и разнообразна – а това, за жалост, е рядкост на подобни събития у нас. Да не говорим пък за умелия подбор на бандите – без забележки. Такива има обаче най-вече към пропускателния режим (нямаше почти никаква проверка на входа и хората си внасяха всякакво пиене и мезета отвън, а това си е обида към спонсорите, чиито щандове са вътре, да не говорим какви опасни предмети можеха да се внесат с лекота). Останалото са дреболии, които нито един от почти две хилядите приятели отвъд стените едва ли забеляза. Изкарахме си много добре, дано екипът, който възроди тази музикална традиция в града да съумее да я продължи и в следващите години. Стискаме палци!