Petri Lindroos: “Искам да Ви видя всички отново. Доведете си приятелите, за да Ви сритаме задниците!“

 Ах, Финландия. Възможно ли е да не обичаш тази красива страна… Най-вече заради хубавата музика и групите, които идват от там. Една от тези банди са могъщите ENSIFERUM. Две седмици преди първото им хедлайнерско шоу у нас, ние от METAL HANGAR 18 се свързахме с Petri Lindroos, за да си поговорим за едно-две неща.
Новият Ви албум излезе преди малко повече от година. Защо “One Man Army“? Какво Ви накара да изберете това заглавие?
Преди всичко се опитахме да измислим доста добро и готино име за албум и имахме доста лоши варианти и “One Man Army“ беше най-доброто, което успяхме да измислим. Освен това, от него може да добиеш доста ясна представа за визуалния контекст на обложката и донякъде за текстовете и т.н. Та, това беше добър избор.

След толкова много години прекарани в правене на музика, беше ли Ви трудно да го запишете и издадете? Имаше ли някакъв натиск от вашия лейбъл?
Нямаше натиск от лейбъла тъй като минахме от Spinefarm Records на Metal Blade Records и беше доста вълнуващо. Хората от Metal Blade ни подкрепяха в това, което правим с албума и всъщност, записите минаха без някакви огромни проблеми. Също така, писането на музиката беше, не знам, доста лесно за нас.

С времето идва опита и нещата стават по-лесни.
Ами, да.

Въпреки, че е изминала само една година от както започнахте албумния цикъл на “One Man Army“, днес видях видео на вашата Facebook страница на което Sami споделя с феновете, че вече работите по нов албум. Какво можем да очакваме от него и кога ще излезе?
Все още не мога да кажа какво могат да очакват хората от него, тъй като все още аз самия не знам [смее се]. Кажи-речи сме в началния стадий на писането на песни и няма нищо готово до момента, та е доста трудно да кажа какво ще се получи. Ако сме късметлии, ще влезем отново в студио горе-долу след една година, тоест в началото на 2017г. Но трябва да се провери по-обстойно. Надявам се да издадем нещо в края на следващата година.

Значи в края на 2017-а или в началото на 2018-а.
Ами да, някъде там.

Между другото, какви са спомените ти от първия Ви концерт в България?
Спомням си, че хората бяха доста луди, наистина прекрасна публика. Залата беше готина, беше голяма. Всъщност, това шоу и цялото турне също бяха доста готини.

Първият Ви хедлайнерски концерт в България е след две седмици. Какво можем да очакваме от шоуто в смисъл на изпълнение и сетлист?
За хедлайнерските шоута винаги се опитваме да вкараме песни от всички албуми – колкото е възможно повече от всичките албуми. Мисля, че сетът ще бъде около 90, може би 100 минути. Нещо такова. Та, доста по-дълъг от този, който изпълнихме като съпорт на CHILDREN OF BODOM. Значи, песни от всички албуми и едно доста енергично и готино шоу.

Значи ще бъде типичен хедлайнерски сет.
Ами да, общо взето.

Да речем, че не беше музикант. С какво щеше да се занимаваш?
Не знам, човек [смее се]. Спортувах когато бях малко и младо момче. Тогава играех футбол и баскетбол. Най-вероятно нещата щяха да си останат така ако майка ми не ми беше купила първата ми китара.

Кой е главният източник на вдъхновение на ENSIFERUM когато става на въпрос за писане и изпълняване на музика?
Относно писането ми е доста трудно да кажа. За мен, музата може да те сполети по всяко едно време. Нали знаеш, докато си пиеш сутрешното кафе на балкона и изведнъж имаш идея в главата. Та, това може да дойде от доста места. Относно изпълнението, меко казано това е нещото за което живеем – да изнасяме концерти. Това е черешката на върха на всички глупости през които трябва да преминем, за да направим концерта. Има толкова много пътуване и така нареченото “празно време“ в което имаш време, но не достатъчно, за да свършиш нещо. Има доста моменти в които трябва да убиваш време, особено когато си на турне. Шоуто е единственото нещо в което си влагаме цялата енергия.

Какво правиш във времето преди и след концертите? Както каза, имате доста свободно време и трябва да правиш нещо.
Ами, ако времето през деня е хубаво, излизаме навън. Иначе ще прекараш целия ден в бекстейджа или някъде из залата. Малко свеж въздух е винаги добре дошъл. Може би ще разгледаме града ако залата е разположена на удобно място. Ще убием малко време като отидем да разгледаме забележителностите, да пийнем кафе. Туристки неща, знаеш. Тъй като сме туристи във всеки един град [смее се].

Говорейки за забележителности, кои са любимите ти, които си посетил през живота си?
Ами, няма толкова много специални моменти по време на европейските турнета, но веднъж в Австралия отидохме да видим Сините Планини, които са на около 60км от Сидни. Това място беше доста красиво. Така нареченото наземно ниво, където се намирахме напомня на някоя пустиня. Доста задушно и горещо място. След това започнахме да вървим по едни наистина доста стръмни стълби, които продължават надолу около, не знам, може би 100 или 200 метра и след това се озовахме в една дъждовна гора. Това е едно от нещата, които никога няма да забравя.

Кой запали твоята страст към музиката? Кои са музикантите, които те вдъхновиха да хванеш китара и да започнеш да пееш?
Моите идоли са от бандите MEGADETH и SLAYER. Музиката, която тези хора правеха, когато започнах да свиря през 1994г. е наистина отличен материал. Мислех си “Пич, искам да звуча като Jeff Hanneman!“. Това бе началото за мен.

Така и така говорим за идоли и любими артисти, какъв е твоят “Топ 5 метъл албуми“?
Ще започна с “Rust In Peace“ на MEGADETH. Този албум е задължителен, особено за китаристите. Също така и “Seasons In The Abyss“ на SLAYER. Това е любимият ми техен албум. Всъщност, винаги е доста трудно да се определи Топ 5. Общо взето, последния албум на MACHINE HEAD – “Bloodstone & Diamonds“. Не си спомням последния път в който чух албум перфектен колкото този. Това наистина е един разбиващ албум, Смисъл, ужасно страхотен е. Обожавам го.  Мисля, че ще можем да се задоволим и с Топ 3.

Сподели с нас някоя забавна случка от живота ти като музикант.
Има няколко такива, които съществуват. Но тази е доста готина. Случи се по време на турнето с Bodom през 2011г. Мисля, че бяхме в Холандия или Белгия. В бекстейджа имаше един наистина стар, електрически орган. Клавиристът на Bodom – Janne свиреше на него и с момчетата от ENSIFERUM и CHILDREN OF BODOM пеехме и пийвахме след концерта. Но, да знаеш, изпълнявахме малко Britney Spears и доста други готини поп песни. Беше наистина готино.

Чувал съм как вие финландците пиете и мисля, че не е за всеки.
Хаха, да. Така е.

Какво е най-странното нещо, което ваш фен Ви е подарявал?
Имаше един фен, който подари гердани на всички членове на ENSIFERUM. Това беше наистина готино. Също така, имаме и чаши на ENSIFERUM за бира. Това беше толкова отдавна и не мога да си спомня от коя част на света идваха. Но тези са наистина готини и си ги пазим вкъщи.

Има ли нещо, което все още не си постигнал, но го искаш?
Бих искал да имаме златен албум за продажби, но мисля, че това ще си остане само мечта. [смее се]

Нали знаеш, хората казват “По-добре късно, отколкото никога.“ Все някога ще се случи.
Да, може да се случи, но посоката в която върви музикалната индустрия, не знам дали ще получиш златен и дигитален скрийнсейвър за лаптопа за дигитално изтеглени албуми, когато стигнат 100 милиона или нещо такова. Не мисля, че ще се стигне до там.

Хм, какво смяташ за така наречената “Дигитална Ера“ в която живеем и начинът по който Интернет афектира музикалната индустрия?
Ами, дигиталното нещо е като двупосочна улица. Има своите плюсове и минуси. Минусите са, че отнема наистина голяма част от физическите продажби на албуми, но от друга страна е наистина добър начин да представиш бандата си и новия Ви материал. Можеш да правиш тези неща. Например, всеки може да има собствен YouTube канал за който хората да се абонират и да получават новините директно от бандата. Същото е и за Facebook, Instagram и т.н. По този начин е по-лесно за всички по света. Общо взето 24/7. Това са плюсовете. Но, знаеш, музикантите живеят и се изхранват от музиката, която хората купуват, което в днешно време е рядко срещано. Особено на хеви метъл сцената. Физическите продажби са доста ниски, та единствения начин чрез който можем да оцелеем е да правим турнета. Това е общо взето единствения начин.

Чел съм в Интернет как доста банди споделят, че трябва да се скъсат от концерти, за да могат да преживяват. 
Да, това е доста трудоемко. Не знам дали хората наистина осъзнават, че тов е истинска работа. След шоуто няма как да се прибереш у вас. Отиваш в буса и пътуваш до следващото място. Турнето ни започва утре и имаме 20-21 концерта в разстояние на 22 дни. Няма много време в което може да релаксираш между концертите.

Предполагам, че е доста изморително.
Изнасяш дълги концерти всяка вечер и след това имаш тези, бих ги нарекъл доста скучни дни измежду концертите. Няма какво толкова да правиш на турнето. Е, ако времето е хубаво, може да излезеш да се разходиш. Това е плюсът. Да отидеш да разгледаш града, ако си в такъв. Но ако си в средата на нищото и няма къде да отидеш, седиш и чакаш. И понякога изглежда, че този шибан ден няма край, хахаха.

Присъедини се към ENSIFERUM преди около 12 години. Какво се промени за теб от тогава?
Ами, всъщност не много. Сега просто сме 12 години по-стари. Всичко си е горе-долу същото. Освен промените в състава през 2004-05, но тогава насам съставът си е почти същия. Донякъде е трудно да кажа. Имам нужда от нечие друго мнение относно това, което се е променило. За мен си е почти същото както преди.

Старата песен на нов глас, но по един по-приятен начин?
Ами, да.

Ако можеше да пътуваш във времето, къде или кога би отишъл?
Оу, това е добро. Не съм сигурен дали бих искал да видя бъдещето. Най-вероятно бих се върнал във времето в което е живял Иисус, за да видя дали наистина е можел да прави от водата – вино. Бих искал да видя това и след това ще го помоля да върви по вода.

Искаш да го видиш със собствените си очи, за да повярваш.
Да, бих го обяснил така. Не съм толкова убеден, че е можел да прави тези неща. Ако е можел, би било страхотно.

Говорейки за алкохол, кой е любимият ти? Бира, вино, водка, уиски и т.н…
Аз съм финландец и затова ще кажа всички.
Хаха, между другото, очаквах този отговор.
Ами да, има доста малко хора от Финландия, които биха могли да си изберат любим алкохол. Тъй като имаме четирите сезона, примерно през лятото е наистина приятно да изпиеш на балкона една студена бира или сайдер. Не съм капризен.

Кой е любимият ти филм?
Бих казал всичките Star Wars филми до момента. Това е нещото с което израснах и все още съм наистина голям фен на поредицата. Не мога да се насладя достатъчно на Star Wars.

Коя трилогия предпочиташ? Старата или новата?
Това също е малко труден въпрос, тъй като видях старата, когато бях дете. Наистина обичам тези три филма, които са направени преди доста време. Също така харесвам и новите. Гледах “The Force Awakens“ два пъти.

Хареса ли ти?
Да, всъщност ми хареса. Беше доста забавно и постоянно се случваха неща. Беше наистина добър и нямам търпение да видя следващите.
Кое ти е любимото от тези три – да свириш в клубове, концертни зали или на фестивали?
Лично аз предпочитам затворените места. Не твърде големи и не твърде малки. Не знам, може би средна големина, хахаха. Каквото и да значи това. Имаш по-добра близост с публиката на тези концерти. Хората са по-близко до теб отколкото по време на някой фестивал. Тъй като там има нужда от решетки и първият ред може да е на 15 метра от сцената и да бъде трудно дори да го видиш. Та, затворени места.

Какво предпочиташ – да пишеш, репетираш и записваш нови песни или да ги свириш на живо?
Ще избера и трите неща. Тъй като това е едно приключение, което започва от репетиционната до студиото и от там на концертите. Винаги е готино, когато започнеш да пишеш нов материал. Смисъл, какво можеш да изсвириш на китара за дадена песен, писането на песни и тяхното завършване и след това свириш докато не го направиш както трябва. И тогава идва момента в който ги свириш и на живо. Затова и избирам и трите неща.

Избери една песен от дискографията на ENSIFERUM с която би описал бандата и вашата музика.
Ами, най-вероятно това е “Victory Song“. Има няколко слоя материал, та има няколко различни страни.

Последни думи към феновете на ENSIFERUM в България?
Надявам се, че ще видим мнооого хора на шоуто. Предишния концерт беше наистина страхотен. Искам да Ви видя всички отново. Доведете си приятелите, за да Ви сритаме задниците!

Благодаря за възможността, Петри. Ще се видим на 13 април в София.
И аз ти благодаря. Ще се видим!