Интервю със Stone Sour

Последният път, когато имахме късмета да гледаме Stone Sour на живо в България бе преди цели осем години като част от колосалния тогава за мащабите на нашата страна фестивал Sonisphere. Тогава сякаш вниманието грабнаха по-големите имена в афиша и шоуто им остана леко встрани от светлините на прожекторите. Сега обаче групата идва в София по-силна от всякога, за да ни представи чудесния си последен албум Hydrograd. За всичко това ни разказа китаристът Josh Rand.

Здравей, Josh. Последната Ви визита в България бе преди 8 години. Ясно си спомняме, че още тогава ни обещахте да се върнете. Какво Ви накара да спазите обещанието си?

Много просто – тогава си изкарахме много добре. Получихме много топло посрещане и още тогава си казахме, че определено искаме да дойдем отново някой ден. Дори ако трябва да съм честен, бях много разочарован, че не успяхме да дойдем тук по време на турнето, което направихме в подкрепа на House of Gold & Bones.

Защо кръстихте новия албум „Hydrograd“ и как Ви дойде идеята за артуърка? Според нас излгежда доста олдскуул..

Всъщност името не означава нищо конкретно. Това просто е измислена дума за място, което реално не съществува. Искахме художественото оформление към диска да се свързва по някакъв начин с Русия, защото самото „Hydrograd“ звучи доста руско. Но в никакъв случай не искаме това да се свързва с политиката.

Правите музика толкова отдавна. Страхували ли сте се някога, че няма да можете да поддържате високия стандарт, постигнат с предишните си издания?

Ами, според мен това зависи изцяло от нас самите. Ако продължаваме да предизвикваме себе си, винаги ще постигаме висок стандарт. Но станем ли самодоволни и мързеливи – тогава изкуството ни ще пострада. Точно затова се стремим винаги да се развиваме. Още от първия албум насам смятам, че даваме всичко от себе си и сме сто процента честни с музиката, която правим. Вероятно това е и причината феновете ни да продължават да се увеличават.

В този конкретен момент от кариерата си, как би дефинирал думата „успех“? И променило ли се е значението на тази дума от създаването на STONE SOUR до сега?

За всяка една банда „успехът“ се измерва в дълголетие. Имаме привилегията да правим това вече двадесет години и чувството е страхотно. Големи късметлии сме. И го осъзнаваме, определено.

Какво не ти харесва в света, в който живеем днес? И на какво според теб трябва да обърнем повече внимание, за да го направим по-добро място за идните поколения?

Хм. Като американец съм сериозно притеснен, че президентът ни е телевизионна звезда. Признавам си. Дори може да се каже, че ми е неудобно от това. Относно това как можем да променим света към по-добро смятам, че единствения начин това да стане е да бъдем по-добри хора и да работим здраво за това, което искаме да променим. Трябва всеки един от нас да е добър пример за другия. Така биха се променили доста неща.

Ако трябва да оценяваш музикалния бизнес и да сравняваш музиката като изкуство и бизнес, как би го направил? Смяташ ли, че двете страни са еднакво важни?

И двете страни на монетата са много важни, да. Ако не си добра банда или не правиш хубава музика, бизнес страната на музиката може да няма никакво значение. Иначе казано, ако нямаш добър бизнес план и правилните хора около теб, много малко вероятно е да получиш истинска възможност за реализация.

Какво мислиш за социалните мрежи?

Доста дълго време не бях част от така наречените социални мрежи. Ако трябва да съм напълно искрен смятам, че те са ненужно зло. Но са и необходимост, особено ако си обществена личност. Аз се опитвам да ограничавам времето си, прекарано онлайн всеки ден.

Какви са основните разлики в промотирането на албумите днес и по времето, когато създадохте групата – как се е променила индустрията за толкова време?

Оу, тук определено основната разлика е интернет и въпросните социални мрежи, за които тъкмо си говорим. Спомням си, че в началото на Stone Sour си беше цяло щастие да уредиш хора, които да раздават флаери по улиците за концертите ни. А сега – просто пускаш пост и БУМ – целият свят го вижда, ако хората са твои „последователи“ в мрежата.

Хората свикнаха да изказват свободно мнението си. Дори за неща, от които не разбират особено. Кое те дразни най-много когато хората критикуват  бандите?

Това е болна тема. Хората много често не знаят как стоят нещата реално, но въпреки това изказват неинформирано мнение. Това, което най-много мразя е някой, който изобщо не те познава да те съди. Как е възможно това?!

Смяташ ли, че рок и метъл музиката вече не е синоним на „протест“? Изглежда, че в днешно време няма много банди, които излизат и демонстрират явна позиция?

До известна степен – да. Отдавам това на факта, че през годините се появиха много други стилове музика, като рапа, който също изразяват силен протест. Дори смятам, че и кънтри музиката е такъв стил донякъде. Нека бъдем честни – не всички могат да са The Doors, Neil Young, Pearl Jam или пък Rage Against The Machine, що се отнася до позиция и протест, нали?

Какви бяха очакванията ти, когато започна да се занимаваш с музика? По-добре ли е човек да живее без да очаква нищо, или е нормално да очакваш определени неща от живота си?

Трябва да имаш очаквания до някаква степен. Имаш нужда от цели, за да вървиш напред в живота си. Но е добре и да осъзнаваш, че нещата винаги могат да са и по-зле. Затова е важно да оценяваш, когато ти се случи нещо хубаво. Като правихме първия си албум бяхме много млади и не знаехме какво ще излезе. Имахме по един усилвател и това беше, така да се каже. А сега, благодарение на опита си, сме на съвсем друго ниво – избираме определени усилватели, ефекти и т.н. Просто очакванията към нас са значително по-големи.

Мислиш ли, че някой ден на албумите на Stone Sour ще се гледа като на класики, както в момента е например с “Holy Diver“ на DIO?

Това би било страхотно. Но всичко е в ръцете на феновете, те ще решат.

Напоследък депресията взе много музиканти в обятията си. Какво мислиш ти за това? Ако някога попаднеш в подобна ситуация как би се измъкнал?

Преди около осем години страдах от тревожност. Предписаха ми Ксанакс и през годините дозата ми се увеличаваше без никой да разбере. Тогава изпаднах в депресивно състояние. Започнах да пия, смесвах алкохола с хапчетата и през януари ударих дъното. Почувствах се наистина зле и си казах, че трябва да направя нещо това да спре. Тогава реших да потърся помощ и четири месеца по-късно се излекувах напълно. Беше много труден период за мен, но сега съм буквално като прероден. В момента се чувствам много добре. За мой късмет бях заобиколен с хора, които ми помогнаха да се справя с този проблем.

В наши дни доста от ветераните в метъла като Black Sabbath, Slayer и Judas Priest или обявяват край на кариерите си, или спират да концертират. Как виждаш ти бъдещето на метъл музиката? Имат ли тези колоси достойни наследници?

Не смятам, че това е голям проблем. Просто се сменят поколенията. Винаги ще има нови банди. Освен това в момента вече има такива, които са готови да бъдат новите „музикални идоли“, така да се каже. Така че – няма страшно.

И накрая – вълнувате ли се, че идвате пак в България? Какво можем да очакваме от концерта Ви на 27 юни в София? Идеи за сетлист?

О, определено нямаме търпение да се срещнем с Вас отново. Но няма да кажа нищо повече. Ще се наложи да изчакате и да видите сами какво крием в ръкавите си за Вас. Ще се видим скоро, България!