CANDLEMASS – „House of Doom“ (2018)
Първата любов казват не се забравя, а още по-хубаво е когато прахът на времето не може да я заличи и тя да избледнее като стара снимка. CANDLEMASS за мен са точно тази ученическо-тийнейджърска любов, която оставя отпечатък завинаги. И като прибавя Mats Levén, сместа е комбинация от взривоопасен материал и божествено сладка отрова, забъркана в средновековна алхимична лаборатория. Поводът за това патетично дуум въведение е новото ЕР на CANDLEMASS „House of Doom“, което излиза днес 25 май чрез Napalm Records.
Две години изминаха от излизането на значимото за групата ЕР „Death Thy Lover“ затова и в ревюто си ще противопоставя едното творение на другото. Използвах думичката „Значимо“. Да, такова беше поради две причини – първо това ЕР отбеляза 30-та годишнина от излизането на класическия, култов, образцов, всепоглъщащ албум, без който метъл музиката нямаше да е същата – „Epicus Doomicus Metallicus“. Втората причина: „Death Thy Lover“ беше бойното кръщене на Mats Levén в CANDLEMASS. Самото му присъединяване към CANDLEMASS предизвика много полемики, но Mats се доказа не само с харизма, но и с необикновените си гласови възможности и мисля даде на дуум ветераните една приказна фентъзи аура съчетана с малко помътнял викториански разкош. Излъчване, от което сякаш са имали нужда през всички тези години, за да бъдат още по-притегателни.
И сега по същество. Като говорим за съпоставяне формулата на „House of Doom“ е същата като на „Death Thy Lover“. Четири композиции, от които три песни и един инструментал, но… в „House of Doom“ сякаш „не са си дали много зор“ да залагат на виртуозност, да вкарат малко повече музикални теми и идеи, и да поизпипат нещата повече. Докато в юбилейното си ЕР са заложили на повече мелодика, рифове и емоционална наситеност, в „House of Doom“ нещата са много по-обрани и „класически“. Интересен факт, който може да заинтригува малко по-широка аудитория е гост участието в заглавната песен „House of Doom“ на Tobias Forge от Ghost, но пък песента беше пусната като сингъл преди известно време, така че който я е слушал е забелязал, че не му е дадено голямо поле за извява. Даже бих казала, че ако не го знаете този факт няма и да обърнете внимание, че някъде там в припевите има двуглас. Което в края на краищата нито е плюс, нито минус за албума.
За мен третата песен „Fortuneteller“ е малко критична точка. Акустична балада, която би била доста безлична ако не беше уникалният глас на Mats, който с цялото нюансиране на тоналности, тембър, придихания, филиране прави една „скучновато“ бавнотемпова, монтонна, акустична песничка да звучи доста драматично. ЕР-то е заявка за предстоящ нов албум на CANDLEMASS и очакванията ми като „вековен“ техен фен е да вложат в него повече от страстта, която показаха в „Death Thy Lover“ и да не се поддадат на артистичната апатия, която се лее от „House of Doom“.
––––––––
7,5/10
….и нека прахта се сипе върху гроба на душевният просяк….