Интервю с Бамби Никифоров от O.H.

“Понеже така се събрахме”. Или за пътят на едни момчета от хола във Видин до сцената със Soulfly.

Едно интервю на B. Rex с Бамби Никифоров от O.H.

Поводът за нашето интeрвю с O.H. е 15 годишнината на групата, която те ще отбележат подобаващо с лайв на 9-ти януари в новия клуб за музика на живо Live & Loud, заедно с младоците от JFT . Няма да скрия, че с повечето членове на бандата сме приятели от почти 10 години и голяма част от историята и се е състояла буквално пред очите ми. Доста от вас, обаче, ги познават само покрай лайвовете им и със сигурност това интервю, освен че ще ви е интересно, ще представи групата в по-различна светлина. Заварвам ги в естествената среда на репетиционната в известното столично студио „SubZero“, където О.Н. усилено се готвят за предстоящия концерт. На въпросите ми отговори единственият постоянен член и един от основателите на групата, барабаниста Бамби Никифоров.

Първо, честита 15-та годишнина, Бамби! Малко наши банди от ъндърграунда могат да се похвалят с толкова дълъг и активен живот, особено в нашите условия.

Благодаря! Да, не ни беше лесно, а дори и сега, след толкова години перипетиите и проблемите не са намаляли особено. Но когато си решил да се хванеш на хорото сериозно, това няма знечение. Важна е само музиката.

Защо точно 9-ти януари?

Хаха. Ами, естествено че като група сме от малко по-преди от тази дата , та дори и от преди този месец, но на 9-ти януари 2000г. ни беше първото свирене на живо, пред публика и то беше в …хола на един наш приятел във Видин, градът от който всъщност тръгнахме. Беше адски забавно и весело.. Хаха.

Да, историите за началото на всяка група са винаги доста забавни. Когато обаче започвахте, представяхте ли си въобще, че ще дойде момент, в който ще отбелязвате 15 години?

О, много ясно, че не! Въобще не сме си го предствяли така. Когато се събрахме да свирим всичко беше за купона и от любов към музиката, която харесваме. Ние не бяхме сигурни дали ще изкараме една година даже… хаха, камо ли петнайсет.

След като вече петнайсетте ви години като група са вече факт, а от друга страна официално издадените ви албуми са два- „Justice” , „Изкривен стандарт” и прясното ЕР „Жажда за живот”, това малко ли ви се вижда, на фона на това, че други групи по света на вашата възраст вече имат сериозна дискография зад гърба си?

Не. Нямаме проблем с това. Просто с течение на времето са се събирали някакви парчета, които в един момент сме решавали да запишем и издадем. Или пък е имало моменти, в които правим парчета, ама не сме ги записвали и… така. Ние имаме и два демо албума от началото ни като банда, но те бяха просто материал, с който да се представяме пред клубове и други места за свирене. Освен това имахме период, в който се смениха доста членове на бандата, имахме лични ангажиенти, преместихме се да живеем от Видин в София и така се стигна до момента, в който със вече стабилен състав записахме първият официален албум „Justice”. А с ЕР-то… Просто вече бяха минали три години от излизането на вторият албум, „Изкривен стандарт” и трябваше нещо да запишем.

Спомням си, че през тези години имахте и доста напечени моменти, няколко пъти сменяхте китаристи….

Да, особено покрай ЕР-то беше доста тегаво. Васето, с когото свирехме след напускането на Бъсти, се оказа че ще заминава да учи в чужбина, а Кики, основният ни китарист, нещо позагуби желание, а и имахме леки разногласия с него… Бе, напеченко си беше.

Като споменахме китаристи, това си остана май доста проветрива позиция в О.Н. . Честата им смяна повече обогати ли бандата или напротив, попречи на развитието?

Определено е първото! С Насо, който в момента е с Last Hope, имахме много силни моменти. Той даде много на бандата, помогно да си избистрим стила, вкара доста твърди китари (всички знаем какъв фен на Кери Кинг е!) и ние все още го смятаме за част от семейството. Бъсти (Ebanizm, Bastardolomey….), който дойде след него и с когото записахме „Изкривен стандарт”, също вкара доста интересни индъстриъл и стоунър нишки, а пък Васето внесе лек полъх от модерните метъл течения. Всичко това, чисто музикантски, ни се отрази изключително добре и само ни помогна да си изградим собствен, розпознаваем стил. Колкото до Дани, новият ни китарист, той тепърва ще ви показва възможностите си, а ние знаем, че са сериозни. Иначе нямаше да е с нас сега… хехе

Продължавайки в този ред на мисли, къде се виждате в сцената? Повече към модерният метъл или повече към хард кора?

Колкото и да уважавам хард кора и всичките им идеи и начин на живот, това не е моята музика. Нашите корени са в старите Sepultura, Slayer, Machine Head, та дори и Korn, а това е доста далече от хард кора, нали..хаха. Много се кефим и на цялото течение около Meshuggah и това е посока, която много ни се иска също да опознаем, а защо не и да вкараме някои по-модерни елементи в бъдещите си парчета.

А кои са нашите банди, с които се чувствате най-добре и на сцената, а и извън нея?

Без да се замисля ще кажа: Urban Grey и Odd Crew! С тях се познаваме толкова добре, че думата „семейство” помежду ни просто сама си изниква.

В последните години имахте честта и удоволствието да делите една сцена и с доста чужди банди: Brujeria, Jinjer, Infected Rain, Soulfly! С кои от тях се получи купона и с кои-не?

Веднага ще ти кажа, че колкото и любими да са ми Soulfly, а и всички знаят какъв фен на Макс Кавлера съм по принцип, с тях нещо не се получи. Самата банда бяха или леко понадути или просто уморени, но не осъществихме почти никакъв контакт, освен едно кимване с глава на Макс, докато се разминавахме. Коренно различна пък беше ситуацията с Jinjer и Infected Rain. Ти самият си спомняш какви купони си заформихме след свиренията и с двете банди… хаха

От 7-8 години поддържате и сериозен мърч. Смятате ли, че това е важно за една група или просто модата го изисква?

О, не, за мода въобще не става и въпрос. В съвременните условия мърча става все по-важно перо за финансиране на всяка уважаваща себе си и феновете си банда. А и честно казано, имали сме случаи, при които от продажба на дискове и тениски на съответен концерт сме печелили повече, отколкото от парите от входа, така че…

Тази събота, на концерта в Club Live&Loud ще ви подгряват младежите от JFT. Защо избрахте именно тях?

Честно казано, когато се появиха преди три години, въобще не ми харесаха. Бяха пренавити, хаотични, по лайвчета правеха смешни грешки… Но! Откакто решиха да се вземат сериозно в ръце и след като се поразшетаха и из чужди държави, много вдигнаха нивото и сега нямат, ама нищо общо с това , което бяха. Поради тази причина решихме и ние леко да ги побутнем и да им дадем шанс. Най-малкото защото и ние сме били такива келеши на тяхната възраст… хаха. А и съм сигурен, че ще си направим як купон.

От известно време някои от О.Н. сте вече семейни, а ти имаш и една прекрасна дъщеричка. Как смяташ, това отрази ли се и ще се отрази ли на групата в бъдеще?

Абсолютно се отразява! Станахме по-сериозни, по-отговорни, по-концентрирани в бандата, защото и времето ни за репетиции и композиране на нови тракове е по-малко и ние се стремим да го използваме изключително интензивно.

Бъдещето?

Хм… Бъдещето го виждам в концерти, албуми и метъл. Имаме много идеи за различни посоки, в които бихме тръгнали, но за това … В бъдеще!…хехе

Към края сме на нашето импровизирано интервю. Благодаря ти Бамби, че ми отдели от времето ви за репетиция! Със сигурност не ти зададох поне още толкова въпроси, но… да оставим малко и за 20 годишнината…. хехе. Какво би пожелал или казал на читателите на Metal Hangar 18, а и на всички останали ваши почитатели?

Ще пожелая първо Щастлива Нова Година! Всички да сме добре, да има повече концерти на наши банди, да се посещават от повече хора и да подкрепят родната сцена. Ние пък ви обещавме, че няма да предадем се така лесно и ще ставаме все по-шумни! Елате на 9-ти януари в Club Live&Loud, да отбележим подобаващо нашата годишнина и… слушайте само метъл! Благодаря ти и на теб, Бисер!