Война без край – или един концерт на WARBRINGER

Привидно 20-ти юли е един обикновен делничен, дори малко по лятному муден, ден, в който, явно, няма кой знае какво да се случи. Но съвсем не е така за една шепа ентусиасти, част от метъл войнството – онова, което воюва с възможно най-доброто оръжие: музиката. И които са се запътили натам, към бойното поле, в което тази вечер е превърнат малкият клуб “Live & Loud”, за да се срещнат с главните предводители – музикантите от WARBRINGER! За да поставят, някъде около 21:00 часа, началото на още една битка …

WARBRINGER пристигат за своето второ участие в София. Почитателите на ‘суровия’ траш метъл вероятно помнят (или по-точно не могат да забравят) гостуването на американците преди три години на родна земя. Тогава, в студените февруарски дни, те ‘сгряха’ успешно вечно премръзналите ICED EARTH. За късмет, и благодарение на организаторите от Live & Loud, сега имаме възможността да ги видим в пълния им потенциал като хедлайнери. Които, на свой ред, ще бъдат подгряти. Подкрепата е от цели две български банди – HECKTIC и SAVAGE RAVAGE.

HECKTIC се появяват първи на сцената. Момчетата са млади, но определено знаят как да ударят здраво. Забиват шест парчета от своя прочит на траш/дет метъла, повечето от които са от дебютното, и засега единствено, ЕР “Crossroads” (от 2016 г.). Наред с познатите песни (групата има доста изяви из родните сцени за трите години от своето съществуване), представят и новата си, ‘съвсем прясна’, композиция “Flesh Emporium”. Млади са (както стана ясно 🙂 ), искрени и позитивни – а какво повече е необходимо за да грабнат публиката. Последната, макар и все още не многобройна, очевидно се забавлява: отпивайки от чашата или бутилка, поклащайки се или куфеейки под ритъма на музиката.

И ако HECKTIC успяват да настроят войнството пред себе си за битка, то истинско нахъсване правят момчетата от SAVAGE RAVAGE. “Бързи и яростни”, тримата музиканти направо ‘застрелват’ с порцията метъл, която поднасят. Музиката им е изцяло авторска, около десетина са парчетата – шумни, тежки, в традициите на добрия стар траш. И явно, феновете са дошли тук именно за това! Пред сцената се заформя, макар и малка, групичка от ентусиасти, които изразяват радостта си по онзи специфичен начин – скачайки бурно и бясно отблъсквайки се един от друг (или просто казано правят пого). Изпълнението на SAVAGE RAVAGE не е дълго; подобно на предната банда продължава приблизително около 40 минути. Но това, оказва се, е напълно достатъчно време, за да изпълнят отлично своята задача – да подготвят феновете за срещата им с WARBRINGER!

Дори и най-калените войни (фенове 🙂 ) имат нужда от почивка. Макар и да е принудителна, тъй като следва стандартната подготовка на сцената – преоборудване, настройка на инструментите, проверка на звука … Подходящо време за една още едно питие, за бърз разговор с някой, с който не си успял да се надвикаш по време на шумните сетове. Или време, което може да използваш, за да се сдобиеш с някой и друг спомен ‘завинаги’ от щанда с богатия мърчандайзинг на WARBRINGER. Включително и с петия им студиен албум “Woe to the Vanquished“, появил се само преди няколко месеца.

Именно последният албум, в неговата цялост, е основното, което чуваме тази вечер. Водени от вокалиста John Kevill, единственият останал член от създаването на групата през 2004 г. до днес, петимата музиканти се появяват на сцената – противно на очакванията, усмихнати и позитивни. И започват да ‘разказват’ за своята лична битка, която водят със света, използвайки похватите на музиката и посланията на текстовете. От отварящата албума, а и концерта, “Sillhouettes” и едноименната “Woe to the vanquished”, през “Descending blade” и почти баладичната “When the guns fell silent” – отвсякъде ни залива тежкият звук, примесен с много агресия и енергия. Песните следват бързо, задъхано една след друга, няма излишни паузи, ненужни приказки. Има я само музиката, която увлича …

Сцената определено се оказва тясна, за да побере музиканти, свирещи с толкова хъс и ентусиазъм. Ентусизъм, който сякаш е неизчерпаем. Дори и след като приключват с парчетата от новия албум, Kevill и компания съвсем нямат намерение да спрат. Сякаш не е почти полунощ, сякаш свирят не пред стотина души, а пред многохилядна тълпа. Ред е на песента “Total War” от дебютния “War Without End”, както и “Combat shock” – пак от там, последвана от “Living in a whirlwind”, част от “Waking into Nightmares” от 2009 г. … Групата умора няма, ‘разхожда’ ни ‘безмилостно’ навсякъде из своето творчество. Дори успяваме да чуем “Shattered like glass”, песен, рядко включвана в живите изпълнения.

А публиката? О, тя е много увлечена! Поне онази част от нея, която през цялото време, неотлъчно е непосредствено пред сцената, която се мята, куфее, дивее и която също сякаш умора няма. И затова и с такова въодушевление е посрещнат фактът, че го има бисът – “Living weapon”, затова и толкова радушно е приета групата, в момента, в който слиза от сцената, за да е там, сред феновете. Снимки за спомен, някоя и друга разменена реплика, може би и обещание, че ще се върнат пак … По всичко личи, че удовлетворението е взаимно. И затова доста странен се оказва моментът, в който всичко приключва и малкият клуб остава тих и празен. Наистина като след тежка битка!