WARTIME, EUFOBIA, THE OUTER LIMITS – Слънчевите месии и техните съратници

Wartime

На 29.11.2013 в столичния клуб Jet Rock се проведе едно наистина сгряващо в тези зимни дни събитие. Съвместен концерт на групите Wartime, Eufobia и The Outer Limits. Концерт провел се пред не многобройна публика (за съжаление), който беше белязан и от едно щастливо събитие – басистът на Wartime Антонио бе станал
баща 2 дни по-рано.

Първи на сцената са момчетата от The Outer Limits. Бургаска група, която ни предложи професионално изпълнен thrash в духа на старата традиция. Успяха да ни пренесат в онези епични времена на 90-те, когато трашът беше религия. А последвалите кавъри Indians на Anthrax и Piranha на Exodus окончателно затвърдиха това усещане. Групата работи върху първия си студиен албум, а част от песните в него имахме удоволствието да чуем на живо. Ето и сет листа от представянето им:

The Outer Limits

The Outer Limits setlist

Присъединила се към задругата на пушачите пред клуба, чувам „Dance of the Knights„ на Прокофиев, мотив, който са заимствали и Satyricon в легендарната им „Mother North“. Което не просто грабва слуха и вниманието ми. Мозъкът ми ми прави услуга и наистина очаквам да започне тази песен. На сцената вече са Eufobia и ни атакуват безмилостно с първата композиция, която са ни подготвили – Hater. Следва доста скромно представяне: „Ние сме Eufobia, отдавна не сме свирили и нямаме търпение да наваксаме.“… ами ние също – да ви чуем. И бяхме заляти и удавени от безкомпромисния им мело-дет с последвалите:

Eufobia setlist

Eufobia

Стеф, Благо, Ники и Иван ни отнесоха. Някои от тях са ни познати и от други групи, като например барабанистът Благо, който буквално се забавляваше зад барабаните и постоянно подхвърляше дръм-закачки към публиката, и Иван, който ни обстрелваше с невероятни  изпълнения на 7-струнния си Ibanez. Като се вземе предвид богатия им концертен опит, изобщо не съм изненадана от сценичното им присъствие, харизма и професионализъм. Подобаващо начало, и разбира се, страхотен завършек. След като заявиха, че няма да свирят повече и оставиха инструментите, всe пак очевидно размислиха и се върнаха, за да ни довършат с кавъра на Death – „Pull the Plug“. Перфектно изпълнен и поне на мен ми достави свръхдоза адреналин. Благодаря за страхотната емоция, момчета!

Wartime

Кой не знае Wartime, кой не е чувал за тях. Ако все още има такива, е крайно време да запълнят пропуските. След брилянтното изпълнение на Eufobia очаквам да се отвърне на музикантския удар и предизвикателство. Очакванията ми са повече от оправдани. На сцената вече са Стан, Васко, Антонио (който беше виновен за
всичко тая вечер, но друга тема), Велизар и Иван. Както винаги встъплението е типично в техен стил: „Тази вечер ще ви правим кавъри на Wartime.“ Ами получи им се. Представиха песни предимно от последния си албум „Solar Messiah“, с малки изключения. След незначителен технически проблем откриват с „The Deepest Fear“. Единственият ми страх тази вечер обаче е, че както всеки концерт, и този ще свърши прекалено бързо. Следва „For one Moment in Time“ – един момент във времето, събрал музика и красота в едно, който ни отвежда към „Безкрайните  хоризонти“ на едно мелодично мракобесие, в което Wartime ни потапят. Разбира се с „Endless Horizon“. И последва изненадата на вечерта и вероятно бойното кръщение на новото попълнение – Васко. Кавърът на Nevermore „I, Voyager“. Изпълнение, което не подлежи на коментар и описание, а с „гърбавото соло“ на Jeff Loomis (както Иван се изрази), Васко се справи блестящо. Продължаваме пътешествието с „The Drifter“, а ние без да се замислим се вливаме в „Troops of Sin“. Песен от предстоящия албум, върху който групата вече работи. На „Inner Sight“ Иван обеща бира на този, който започне да марширува пред сцената. Не разбрах дали имаше смелчаци, но Wartime отново ни подаряват съкровена частица от своето творчество, „нашепвайки“ ни още една нова композиция „Whispers/Rebuild“. Последваха „Dreams of Pale“ и „Bequest“. Мечтите може и да избледняват, но музикалното завещание, което групата оставя, е с голяма стойност. „Слънчевите месии“ завършиха с едноименната песен от последния си албум „Solar Messiah“. Цялостната атмосфера бе допълвана от клавири, които се чуваха на повечето песни, а „виновник“ за тях се оказа Иван. За професионализма и музикалните им достойнства мога да пиша много, даже с риск да бъда обвинена в пристрастие и субективизъм. Да, отново бях подкупена… с музика.

Wartime

И се сещам как някъде в средата на сета Иван от Wartime подаде микрофона на Васко с думите:„Виждам, че искаш да кажеш нещо на публиката, сега е моментът, а Васко отговори:„Каквото искам да кажа, го казвам върху грифа.“ Много и добри музиканти ни казаха доста неща чрез музиката си тази вечер. Оптимист съм по отношение на българската екстремна сцена. Истинските музиканти са тук, а не в пошли предавания по телевизията, за съжаление все още в нишата, наречена ъндърграунд. Не се правят на звезди, и не се имат за супер-мега, но могат много, а то е постигнато с огромен труд. Пожелавам много музикални успехи на всички и… до нови срещи!

ГАЛЕРИЯ

(снимките на Wartime ще са готови утре)