Varna Mega Rock 2018 – ден втори: „Пътуване във времето”

Минава 17 и тридесетте градуса в морската столица попиват бавно по всеки сантиметър мен. Приближавайки към пристанището разпитвам приятели от Варна за първия ден от фестивала, на който свириха местни банди (Boomerang, Headmaster, Mister Hard и Hades) и който за жалост се наложи да пропусна поради късното му обявяване. Те, а и още присъствали по-късно разказват, че събитието се оказало като един вид „прераждане” за местната сцена – отдавна подобен концерт не бил събирал толкова много хора тук. Надявам се това да е вярно, защото не е тайна, че в почти всеки град у нас има банди, за които си струва да се знае и чуе повече.

Минути преди началото на втория ден ми правят впечатление няколко неща. Пропусквателният режим е добър, пунктовете са разположени удобно и почти няма чакащи. Все по-набиращата скорост практика за издаването на фестивална карта, чрез която да се разплащаш по време на събитието е приложена и тук. Въпреки, че доста хора не одобряват това, няма как да не признаят че опашките, които се струпват докато се „вадят” същите се компенсира със значително по-малкото висене по-късно на касите. Организаторите са се погрижили и за чистотата – редовно минават хора, които да изнасят пълните кофи с боклук и за разлика от повечето подобни концерти у нас, не ти се налага да тънеш в мизерия след първия изминал час. А монтираните видео стени от двете страни на сцената и зад озвучителите обещава да бъде едно от най-големите достойнства на този фестивал и доста добре пасват с мястото, на което се проведе той. Дори от масите в дъното на зоната има чудесна видимост и може да се види какво се случва на сцената в близък план.

И така, десетина минути по-късно картата е в джоба, бирата – в ръката, а аз бързам да стигна близо до сцената, защото енергичните рифове на пловдивчаните Krossfire вече стабилно са развълували морето и тълпата. В публиката лесно се открояват доста хора с техни тениски. Винаги ми е приятно да видя такава силна подкрепа към някоя от родните банди. Димо (Петков) кръстосва сцената наляво-надясно докато бандата изстрелва парчета от двата си албума. Хващащият им пауър прогресив несъмнено се приема добре от всички присъстващи. Пикът на летящия старт, който дадоха те на втория фестивален ден дойде в края на сета, когато групата извика на сцената двама скъпи свои гости – Mihai и Aura Danciulescu от Scarlet Aura. Заедно с тях ни поднесоха специална изненада – представиха парчето “To New Horizons”, което е първата записана композиция от съвместния проект на Krossfirе, Scarlet Aura и AlogiA, наречен Balkan Stars Project.

След кратък антракт сцената бе готова да посрещне Николо Коцев и Кикимора. Стори ми се, че техният разказ от настоящето започна по-рано от обявеното. Сета им ще е специален за много от нас – за пръв път щяхме да видим как изглежда групата с Никола Здравков от Торнадо, който стана част от състава само преди няколко месеца. И каква по-подходяща демонстрация за начало от предизвикателната във вокално отношение „Светецът”?! Последваха едно ново парче, „Стената“ и далеч по-лиричните „Съдба” и “Омерзен”. Е, вече е ясно – митичната Кикимора е по-силна от всякога. Аранжиментите на някои парчета също са променени, а по-директното отношение на Никола към публиката само усилва въздействието на пълните с хаплив подтекст лирики. После чухме и още една нова песен – „Лъжа”, а аз вече нямам търпение да има нов албум. Нещата се разчупиха малко с почти танцувалната „Сам”, за да отидат в другата крайност с наподобяващата притча „Болка”. И когато си мислехме, че емблематичната „Мръсница” ще постави край на сценичния им престой, Кикимора довършиха мисията си по-най-добрия възможен начин и разпяха мнозина с посланието „Hail, hail to you, rock n’ roll“.

Веднага след благодарностите, които Николо Коцев отправи към всички присъстващи решавам да мръдна настрани и да разгледам какво още има да ми предложи фестивалната зона. Тръгвам първо към вход 1, където на идване не успях да обърна внимание на мини сцената, на която всеки фен можеше да изпробва уменията си на китара и барабани.Само за десетина  минути се смениха повече от дузина мераклии и тази атракция изглежда бързо е влязла под кожата на посетителите. Насочвам се към кетъринг зоната, където изглежда се предлага доволно разнообразие от храна. Заставайки на малката опашка обаче, с изненада откривам че организаторите не са спазили едно свое обещание. В едно от предварителните интервюта беше заявено, че цените на кетъринга ще са разумни. Това обаче не бе така – бургерите, картофките и скарата струваха повече отколкото в най-скъпите вериги за бързо хранене. Но пък за сметка на това можеше спокойно да се излиза по всяко време и тези, на който цените им приседнаха имаха възможността да хапнат нещо навън (да, имаше и такива). Но пък за сметка на това щандът с мърч ни предложи доста добри оферти, от които освен мен изглежда още доста хора се възползваха.

След  цялата обиколка неусетно дойде ред на Kamelot, които напоследък чрез музиката се ровят в най-мрачните кътчета на душата си за да се опитат да предскажат мрачното бъдеще чрез научно фантастични теории. Смея да кажа, че те са една от от малкото групи, който могат да идват в България стотици пъти и винаги ще успяват да са актуални. Неизбежно си спомняме за покъртително доброто им шоу по време на „Каварна Рок 2015“, където сякаш останаха скрития хедлайнер на втория ден тогава. Днешното им гостуване е част от турнето в подкрепа на новото издание „The Shadow Theory“ и не случайно шоуто започна именно с пилотното парче от него – „Phantom Divine (Shadow Empire)“. Гост вокалите бяха дело на вокалистката Lauren Hart от Once Human, която има участие и в студиините записи. За съжаление проблеми със звука в началото попречиха на публиката да чува ясно гласовете на Tommy и Lauren, но високото темпо и емоциите бързо отмиха тази неприятност. Публиката буквално избухна при първите строфи от любимата “Insomnia” и много от нас я съпровождаха с вокали докрай. Усетил това, шведът ни помоли да дадем всичко от себе си за един мощен вик, който ще влезе в следващото им DVD. Излишно е да споменавам резултата. Веднага се сещам как в няколко интервюта музикантите говорят за това, че се стараят да направят пубиката специална част от всяко едно тяхно шоу и ми става яко, че това във Варна несъмнено влиза в този списък. Някъде тук напълно потъвам в емоцията и следващите няколко парчета минават като на филм пред очите ми, за да дойде „Here`s To The Fall”, на което хиляди „модерни светулки” осветиха нощта. Специалните моменти съвсем не спират дотук – тръгва “March Of Mephisto” и Lauren Hart излиза отново, за да поеме тежките вокали, с които предизвиква вятър в косите ни. Правим обратен завой и се връщаме към актуалния албум с “Amnesiac”. Вместо сетът някъде тук да свърши, разбираме че ще получим още. Нещата отиват към „частно парти” и Tommy слиза при публиката, запявайки първите редове от “Forever”. Имам усещането,че повечето от нас са като омагьосани след заключителните строфи от последната “Liar, Liar”, но пак дойде време да се разделим с Kamelot с мислъта, че те трябваше да оглавят афиша. За втори пореден път. Но нищо, в замяна на това получаваме обещание, че ще ги видим пак догодина, а Thomas Youngblood развява българския флаг в знак на признание към себераздаването на публиката.

И настава смяна на караула. Морският бриз задухва силно, сякаш за да ни помогне да се пренесем малко над 40 години назад. Предстои ни да се потопим в златните години на рока, когато Glenn Hughes бе част от Deep Purple, които по-късно самият той нарече „моята банда”. Предварително знаехме, че ще видим парчета от този период. Музикантите от Б.Т.Р. заеха местата си, сякаш за да посрещнем всички заедно големия Glenn. „Stormbringer” бе първият изстрелян залп. И то какъв – човече, броени дни преди да навърши 67 години този глас все още и там и все още е на висота. И след като всички изпяхме “Stormbringer” заедно с него, малко неочаквано последва кратка пауза. Glenn Hughes поздрави пубиката и прочувствено апелира всички на пристанището да почетат паметта на загиналите в морските води две деца и да се помолят за живота на всички деца на планетата. Минутата изтече и някак естествено всичко това се понесе по вълните чрез “Sail Away”. Големият музикант се развълнува дълбоко и за миг слезе от сцената, докато Ясен Велчев изнесе кратко показно на клавирите. Продължихме с още една песен от “Burn”- “Might Just Take Your Life”, която се преля във виртуозно китарно соло, въвело ни неусетно към една от вечните рок класики – “Mistreated”. Тук Glenn сподели, че ще чуем нещо, посветено на „неговия брат” Tommy Bolin и подхвана “Getting Tighter”. Илиян Диков направи соло на барабани преди безсмъртното “Smo-o-oke On The Water, Fire In The Sky-y-y” да тресне буреносно из цяла Варна. Последваха благодарности към музикантите от Б.Т.Р., които бяха непоклатими през цялото време и превърнаха изживяването ни в класика, точно каквито бяха и заключителните две парчета за вечерта – „Highway Star” и “Burn”. Така и приключи втория фесивален ден – с винаги актуалния рефрен “Love is the answer, music is the key!”

Изтощен, но доволен от всичко, което видях и чух отивам да захапвам възглавницата. Утре ме чака нова експлозия от емоции, които очаквам да предложат Бендида, Конкурент, Apocalyptica и Nightwish.

Текст: Иван „iDTemplar“ Стоянов
Снимки: Валерия Радева