Истинската история на ТРОТИЛ – десета част

Тук е мястото да отворя една скоба и да поясня, за да не се връзват незапознатите фенове на журналистически и други лъжи и глупости. Както вече писах – с вероятното съдействие на Кирил Маричков, музиканти, социолози, журналисти и комсомолци, група „Тротил”( след случая със забраната на „Сигнал” ) бяха единствената реално забранена рок-група от тогавашната власт. Всъщност и „Тангра” и ФСБ бяха наказани – заради бягствата на Трошан Владовски и Сашо Бахаров. Защо?  Знаят тези, които са писали доносите срещу „Тротил” и тези, които са ги чели. След като бившите комунисти, а не бившите комсомолци, агенти и номенклатури, вписали се в абревиатурата СДС (”Стани да седна” ), както ги нарекоха хората, ни поканиха да свирим, без условия, без ограничения, без пропаганда, „Тротил” свирихме за тях. Уви, зад синята идея, покрай лозунгите за демокрация, покрай надеждата, че комунизма си отива, се бяха набутали във властта всякакви боклуци, тарикати и не комунисти, а болшевики по манталитет. Хем бяха демократи, хем палеха книгите на Желев, не търпяха обратното мнение. Както по-късно се оказа, много от най-крещящите „демократи” се оказаха най-долни агенти на ДС и кариеристи. Тоест – предадоха и продадоха „синята идея”. Но както беше казал Иван Костов –  в малка България всички сме братовчеди и всичко си знаем. В духа на времето Румен Янев беше накарал „колегите” от група К да публикуват, че група „Тротил” свири на палачите си. Само че реалните палачи, по-точно доносници и комсомолски боклуци, които ни бяха мачкали, вече бяха минали на правилния, на „синия” бряг. А самата група К само месеци след публикацията против „Тротил”, оглавиха цял лъч от предизборната агитация на БСП. Не си спомням Румен Янев или някой друг да е писал за това. Дреме ми! Затова и като прочетох глупостите за „Тротил” в книгата „Цветя от края на 80-те”, предположих, че ги е написал Румен Янев. Извинявам му се! Оказа се Емил Братанов. Вярно, не съм чел цялата книга, ама от всичките истории с „Тротил” да излъжеш, че барабаниста бил комунист и че „Тротил” се извинявали на публиката си, е пълна идиотщина. Да и „Ритъм” и много други не ни обичаха, защото покрай нас си патеха всички. „Няма да ви пускам по радиото, защото не ми дават, няма да пиша за вас, защото ще ни спрат!” Пазеха си хляба! Според мен, не ангажирам никого с мнение, може би причината за провала на прехода е, че в България вместо революция, имаше еволюция на комсомолщината и ченгеджийнщината. Или както вече писах – вместо ПРОМЯНА имаше ПОДМЯНА. След Рок-Ринг 89, не друг, а Емил Братанов ни съветваше да се разграничим от публиката си, за да не ни забранят пак. Но това май го няма в книгата. Ние отказахме и той писа някакви глупости за разликата между „Импулс” и „Тротил”.  Жалко за Братанов, защото той беше в час. Той беше близо до реалността и до ъндърграунда. На легендарния таван на барабаниста Манол сме изпили сигурно литри бира и ракия, но нейсе. Навремето във Варна изпяхме „Не съм ахат, не съм и тиква, не можеш лесно да ме продадеш”, така че и за Братанов и за Янев може да изпеем нещо. Never mind, fuck off!