IRFAN – мрачна омая и сказания от миналото

Голямо предизвикателство е да пишеш за изява на група от ранга на  Irfan. Особено когато си един обикновен лаик в жанра. Така че приемете думите ми с уговорката, че днес не пиша от позицията на критично настроения индивид, а просто като искрен почитател на нетрадиционната авторска музика.

Когато се заговори за концерта на ембиънт формацията Irfan  в София, отложих всичките си ангажименти, защото знаех, че това ще бъде концертът на годината за моя милост. Рекламата на събитието течеше предимно в социалната мрежа Фейсбук, което не би трябвало да се отчита като съществен минус – концертът успя да събере на едно място достатъчно хора с различни музикални предпочитания, обединени от  любовта към атмосферичната музика. Едно солидно ядро от верни почитатели, които видимо се познаваха помежду си. Сред присъстващите забелязах фенове на Emperor, Morgoth, Korplikaani и дори Pantera, което ме накара да се почувствам още по-уютно в мрачната обстановка на добре известния  клуб  „The Box”.

Irfan

Точно в 20:00 часа на сцената излязоха четири великолепни мъжки създания, придружавани от новата си гост-вокалистка Мая Стоянова. Не чакахме много и музикалната приказка в духа на езотеричните традиции започна. Откриваща за концерта беше Peregrinatio (Поклонническото пътуване), песен от първия едноименен албум на групата (Irfan, 2003). Сред останалите композиции, които имахме удоволствието да чуем, бяха: носещата духа на Средновековието “Santa Maria” в подобрен аранжимент,   „Откровение“,  както и “Day to pray”.  Вокалистът Калин Йорданов правеше кратко въведение в спецификите на сюжета или вдъхновението за отделните песни, а смяната и настройването на различните инструменти,  създаваше усещане за своеобразен музикален ритуал. Истинско наслаждение за сетивата е не само да слушаш, но и да наблюдаваш прецизността на действието, с което се раждат тези фини мелодии. Това беше един загадъчен и задушевен диалог с инструмента, където се сблъскват минало и настояще.

И наистина – всяка композиция ти разказва нова завладяваща история.   Самите албуми на Irfan  са низ от различни перспективи, с които  музикантите  надграждат образа на действителността, в която човешката душа  играе основна действаща роля. Музиката на групата е един посланик на истината, тя е доказала със своите качества, че е способна да изрази духовните прозрения на човека през вековете. Тайните послания на времето са вплетени под нежната нюансировка на различни музикални орнаменти, които те карат да затвориш очи и да се вгледаш със сърцето си в случващото се на Земята. Защото е редно „ да се замислим за отговорността ни към другите видове”, както заключи самият Йорданов в  послание към публиката, направено в духа на биоетиката. Колко често ни се случва да чуем не само словесна, но и музикална съпричастност към тегобите, причинени от човешката алчност и недалновидност,  които изживява в момента Майката Земя? И може би точно това е различното при Irfan. Тяхната музика ни освобождава от оковите на консумеристката действителност и евтините стандарти на заобикалящата ни среда.  Един призив за повече човешка осъзнатост, за да не повтаряме грешките на минали цивилизации.

Мая

Очарователните вокали на красивата гост-вокалистка Мая, на които се любувахме през вечерта, сякаш допълнително ни напомниха, че произходът на нашата планета е от женски характер и че нищо не би било същото, ако го нямаше нежното начало. Макар и първо участие с групата, за по-малко от десетина дни Мая е успяла да улови най-същественото в звученето на Irfan, като му придаде една различна жизненост.

Това безспорно са личности, които се отличават с изключителна взискателност към себе си и своето изпълнение. Смея да твърдя, че рядко виждам толкова успели хора на изкуството, които проявяват подобна сърдечност към публиката си. А с това категорично подминаха клишето, че музикантите твърде често потъват в своята интровертност, която ги парализира в общуването им с другите.

Концертът завърши с кавър на парче на Dead Can Dance, но публиката трудно успя да се примири, че с това е дошъл края на вечерта. Трябва да призная, че ако има нещо, което наистина ме разочарова през изминалата вечер, то беше, че концертът наистина свърши.

Такива музиканти заслужават да свирят пред пълни зали не само в чужбина, но и на родна земя. Надявам се концертният живот в страната по-често да ни среща с името на тази прекрасна българска група,  но не само по нейна самоинициатива, а като гости на по-мащабни музикални събития.

Може би добър повод за това ще бъде издаването на новия албум на групата, който скоро предстои. Датата на излизането му не е финално уточнена, както разбрахме от  Калин Йорданов, но вече няколко години групата работи по новия материал, така че може да го очакваме най-рано в края на тази година или началото на следващата. Записът ще бъде осъществен в оригиналния състав на фолклорната формация. И макар Калин да определя музикалните похвати, заложени в новия албум като еклектични в добрия смисъл на думата, всъщност именно тези различни пътища ни носят хомогенната цялост на трансценденталното преживяване, наречено Irfan.

Вокалистът също така изрази своя оптимизъм по отношение на развитието на днешната българска ъндърграунд сцена. Благодарим им за невероятната вечер, която ни подариха и им пожелаваме успех в новите творчески търсения, както и предстоящите изяви в Холандия и Франция.

Преди да се разделим Калин Йорданов отправи послание към  всички читатели на Metal Hangar 18:  «Слушайте музиката на сърцето си! »

Дискография на Irfan:

Irfan, 2003

Seraphim, 2007

ГАЛЕРИЯ

Irfan
14 снимки