Head Home

27 април тази година ми е любимият ден.
27 април тази година е денят, в който официално излезе дебютният албум на Leaver „Head Home“. Отбелязахме го в Чешкия център със стилно, семпло парти, отганизирано от Amek и Alarma Punk Jazz.

Birov

Започваме нетипично позитиво с Илко Биров. Този път съм се настанила като отличничка в гимназията – на първия ред. Той е сам на сцената. Китара, микрофон и глас. Музиката му е от онзи тип, който те кара да скочиш в колата и просто да тръгнеш на някъде. Сам. Задължително условие е да лято и да духа топъл вятър. И да си някак интровертно щастлив. Безгрижен. И за баланс – малко интровертно носталгичен. Смутен е в паузите между песните, а аз се надявам да се е чуло добре по радиото онова симпатично „Fuck!“ към края на сета му. Последната песен от него е „Love Is The Best Thing In The World“. Еми, да.

Музика на The Necks.

Trysth

Това, което чакахме да чуем последните седмици, с голяма доза вълнение, са акустичните варианти на най-новите парчета на Trysth, които представиха месец и малко преди това на Alarma Punk Jazz Fest (неакустично, нали). Идея, висяща като полуоксиморон в главата ми през цялото време. Две китари, едно барабанче, малко чинели и тарамбука. Без палки. Без бас. Без глас. За последната липса не съм сигурна дали съм съгласна. Прекалено много харесвам вокалите, наистина.
Ако сте били на концерт на Trysth, знаете как звучат – плътни, тежки, понякога шумни, понякога не. Звукът им е доста наситен и полюсен. Емоциите, които идват с него също. Този път беше нещо друго. Все едно да махнеш всички натрупани един върху друг пластове, докато не остане единствено ядрото, същността. Сакралното. Без болката. Чистата красота.

Oще музика на The Necks.

Leaver

Пианото PETROF…“No Hands“.
И Стоимен Стоянов, който сме свикнали да виждаме в една друга по-експанзивна форма, но пък тази е доста експресивна. Гора и призрачни фигури на екрана отзад. Призраци ни водят през „Arrival“, със завързани очи сме, обаче няма значение, защото така или иначе не сме тук. Близо сме. Тъмно е. Особено на мястото, където е Ангел. Сянката на Дончов е още една от лутащите се в гората фигури. Близо сме. Един до друг сме. Трябва да намерим думите или просто да протегнем ръка един към друг и да помълчим. Преди да сме изгубили времето. Или себе си някъде из сивотата на мъглата. Истерични удари по барабана, за да те извадят а повърхността.
И пианото PETROF….“Under Your Fingers“.

Leaver

Доста често напоследък, а и не само…
Доста често откакто светът съществува, а и не само…
Се върти един и същ въпрос относно музиката…
„Защо харесваш, защо слушаш това? Коя музика е добра?“
Еми, не знам. Може би…тази, която те вдъхновява да правиш красиви неща.

СНИМКИ