DESTRUCTION – „Born To Perish“ (2019)

DESTRUCTION – Born To Perish

Нов, втори китарист в DESTRUCTION и нов албум за една година не е никак малко за траш ветераните. След като през 2018г. зад барабаните се присъедини Randy Black, перфектен барабанист, който има опит в групи като Annihilator, Primal Fear, Rebellion, W.A.S.P и др.  Schmier и компания решиха през тази година да ни изненадат и с втори китарист и с това, DESTRUCTION ни припомниха забравените стари времена, когато Mike Sifringer и Harry Wilkens правиха невероятни китарни дуети в шедьовъра „Release from Agony“ 1987, изключителният концерт от 1989 „Live Without Sense“, албумът с вокалите на André Grieder от 1990г. „Cracked Brain“ и култовото издание от 1988 „Mad Butcher“. Албуми, далеч надскочили монотонността на редица други представители на жанра. Пълен с разнообразие е и чисто новият  „Born To Perish“. Албумът идва, за да даде нов заряд на феновете на групата и да внесе нов дух след малко скучноватите като цяло, въпреки наличието на добри парчета, последни техни творби, без да изневерява в никакъв случай на стила на групата. Първото, не без значение, обстоятелство да имаме първокачествен албум от DESTRUCTION е огромният опит, който имат на сцената и който затвърждават многократно през последните години, да не река десетилетие. DESTRUCTION буквално не слизат от сцената, десетки фестивали и концерти ежегодно по целия свят и това няма как да не окаже влияние дори на ветерани именно, защото са ветерани и предпочитат да са действаща група, т.е. въпреки годините си да се развиват и внасят нови идеи във всеки нов материал. Schmier освен това участва и в други проекти, продуцира и подкрепя нови групи (благодарение на него Nervosa стъпиха в лоното на голям лейбъл, получиха шанс да са това, което са сега), така че да може да допринесе най-доброто за DESTRUCTION . В „Born To Perish“ има от всичко: динамични и разнообразни парчета, които в премерена доза се структурират понякога мелодични, понякога груби китарни сола. Гласът на Schmier с познатия ни тембър, съпроводен от хорови припеви и траш ритъм, запазена марка на групата. Наред с това се внася класическо хеви настроение с кавъра на Tygers of Pan Tang  „Hellbound“, силна доза биографизъм има в шестминутното Butchered for Life, започващо с китарен арпеж, а всичко останало е ударен траш както само DESTRUCTION си могат – истински, неподправен като емоция и изказ, без звездомания и поза. Репрезентация на една стара и истинска светогледна и в частност музикална концепция, която DESTRUCTION все още отстояват. В „Born To Perish“ освен всичко е вплетен и заряда на гурпата, познат ни от изпълненията на живо. Албумът ми идва тъкмо на място след скучните и клиширани неща, които се издават напоследък в жанра, а пристрастията към групата са ясни.

Оценка 10/10