Колелото на времето съвсем безмилостно претърколи още една метъл година. За съжаление много неща в музикален аспект и през 2021г. си останаха блян, други направо водеха до пълно разочарование. Динамични решения, с цел пресичане на епидемията, често менящи се мерки, водещи до промяна на дати и отлагане на концерти, фестивали. Всеки от нас е останал излъган в очакванията си да отиде на концерт или фестивал, дотолкова, че вече безверието обзема всички във всеки един момент… За съжаление в това отношение нов хоризонт все още не се очертава. През изминалата година обаче музиката продължи да се твори и издава, въпреки оскъдната възможност музикантите да представят новите си неща на сцена. Бяха издадени редица добри албуми, които трябва да бъдат оценени подобаващо, затова ние отново ще направим достояние до вас личните си класации на албумите от изминалата година, с надежда, че в следващата годишна класация ще има и концерти.
Бъдете здрави и запазете в себе си пламъка на рок и метъл музиката!

ArthurDent

  1. MORDRED – The Dark Parade
    Ето, това е завръщане. Мощно, стегнато, разнообразно. Точно каквото очаквате от Mordred.
  2. FACE THE END – Face the End
    Липсват ви Pro-Pain? Не трябва, просто чуйте Face the End и ако не ви накарат да се хвърлите в погото… остарели сте.
  3. EXIST – In The Void We Last
    За мен Полша е европейската Канада. Почти всичко излязло от там е качествено. Включително и тоя прекрасен траш на младежите
  4. TORTURED DEMON – In Desperation’s Grip
    Страхотно впечатление ми направиха още преди да получим предложение за ревю. Ако искате нова, свежа и интересна екстремна музика – слушайте (и четете 🙂 )
  5. IO – The Suffering & the Aftermath
    Тежка, дарк, агресивна, грууви, донякъде прогресивна, с щипка електро-индъстриъл… трудно е да се опише тази музика на човека-банда.
  6. HOCHIMINH – This Is Hell
    Модерен, но не бих казал точно ню, метъл, отчасти индъстриъл, отчасти груув, има и -кор. Изобщо нахъсано и енергично.
  7. NECRONOMICON – The Final Chapter
    След рестартирането си Фреди и Ко. са повече от силни. А този албум е чук (без Гек 😉 ). Не че новия Exodus e лош (напротив), но този ми е по-разнообразен и „хващаш“. Чакаме ги за концерта им.
  8. LASCAILLE’S SHROUD – Othercosmic Divinations II
    Миналогодишният (I част) беше доста по-напред в класацията ми. Но определено съм пленен от този саунд и хармония. Макар да прилича доста на предния, но и този албум го въртях много пъти тази година. За всички фенове на Progressive Death Metal и на Sci-Fi тематиката.
  9. EX DEO – The Thirteen Years of Nero
    Мисля е ненужно да описвам какво ще чуете – здрав (melo)Death свързан с Римска империя
  10. NIGHTFALL – At Night We Prey
    REPULSIVE – Weapons of Mass Distraction
    Тук не можах да махна единият и затова делят последното място. Гърците NIGHTFALL пак са издали типичен за тях чудесен dark/doom/death metal албум, на високо ниво. А чилийците REPULSIVE, макар и да не блестят със супер оригинални прийоми, свирят много завладяващ и разнообразен траш и почваш да поклащаш глава и да тананикаш още след 2рото парче.

Разбира се, традиционно много други албуми останаха извън десетката, затова ще посоча и още няколко, които ако ме питате утре за класация, може да си разменят местата с горните:

E-FORCE – Mindbender
APOCALYPSE – Pedemontium
EXODUS – Persona Non Grata
CRYPTOSIS – Bionic Swarm
ALL WASTED – Burn with Me
SCAPEGOD – Dystopia
WIZARDTHRONE – Hypercube Necrodimensions
HYPOCRISY – Worship
NETHERBIRD – Arete
INFRARED – From the Black Swamp

REYAV

Доста тежка година, но все пак музика има и въпреки трудностите, тя продължава да ни радва. За мен тя мина под знака на утвърдените имена, които слагам тук, без да излъчвам конкретен фаворит.

KENN NARDI – Trauma
LEPROUS – Aphelion
КОНТРОЛ – Червената книга
HELLOWEEN – Helloween
LIQUID TENSION EXPERIMENT – 3
U.D.O. – Game Over
ACCEPT – To Mean To Die
EXODUS – Persona Non Grata
PARADOX – Heresy II
AGENT STEEL – No Other Godz Before Me
NECRONOMICON – The Final Chapter

gillan

Измина втора поредна противоречива година за музикалния бизнес. Въпреки трудностите, групите и музикантите не спряха да творят и издават нова музика. Ето и моят списък с албуми, излезли през годината, които най-много ми харесаха. Държа да отбележа, че подреждането е по реда, по който ги изслушах, а не под формата на класация, тъй като не можах да определя кой от тях ми е харесал повече от друг:

  1. MICHAEL SCHENKER GROUP – Immortal
  2. WARRIOR PATH – The Mad King
  3. BLOODBOUND – Creatures Of The Dark Realm
  4. SONIC HAVEN – Vagabond
  5. BURNING POINT – Arsonist Of The Soul
  6. EXODUS – Persona Non Grata
  7. HYPOCRISY – Worship
  8. TEMPERANCE – Diamanti
  9. COOL DEN – Тази земя
  10. КОНТРОЛ – Червената книга

Освен тези, внимание заслужават още Herman Frank – “Two For A Lie”, VICTORY – “Gods Of Tomorrow”, AEONBLACK – “The Time Will Come”, NANOWAR OF STEEL – “Italian Folk Metal”, VETERANS – “Fake Quiet And Peace”, LOANSHARK – “The Gangland Tapes”.

Satania

Вероятно пак ще бъда обвинена, че за мен друго освен Скандинавия не съществува. Възможно е, но това съм аз. Все пак сред класацията ми фигурират чехите Inferno, които въпреки, че минаха отвъд границите на психеделията, ме карат да се влюбвам все повече в това, което правят. Фините Saturnian Mist, чието промотиране на албума им не мина, както го бях замислила, поради лошо стекли се за мен обстоятелства, но пък е творба, която си заслужава. Кипърците Temple Of Evil и египтяните Osiris. „Meanders a Soul​.​.​.“ е един наистина изстрадан албум. Той идва 25 години след основаването и първото демо на групата, и освен това няколко години чака своето издаване, но момчетата не се отказаха, и това, което ни предлагат като музика и идеи, носи древния мистицизъм и страст на родния им Египет.
Осен това, сплитът Thy Darked Shade / Amestigon / Inconcessus Lux Lucis / Shaarimoth е едно невероятно музикално бижу, събрало в себе си стихиите, характера и неуловимите капризи на блек метъла. Един и същ и толкова различен.

Albums:

  1. ENDEZZMA – The Archer, Fjord and the Thunder (ревю)
  2. NETHERBIRD – Arete (ревю)
  3. FUNERAL MIST – Deiform
  4. WORMLIGHT – Nightmother (ревю)
  5. DJEVEL – Tanker som rir natten
  6. INFERNO – Paradeigma (Phosphenes of Aphotic Eternity)
  7. SINIESTRO – Vortexx
  8. SATURNIAN MIST – Shamatanic
  9. TEMPLE OF EVIL – Apolytrosis
  10. OSIRIS – Meanders a Soul…

EP’s, Singles, Splits:

  1. DOMGÅRD / VODUS – Ginnungagap / Ljungeld över människan
  2. THY DARKED SHADE / AMESTIGON / INCONCESSUS LUX LUCIS / SHAARIMOTH – SamaeLilith: A Conjunction Of The Fireborn
  3. NORDJEVEL – Fenriir
  4. TAAKE / HELHEIM – Henholdsvis
  5. HEDON – Digerdöden

Mad Butcher

  1. CARCASS – Torn Arteries
  2. UNLEASHED – No Sign of Life
  3. AT THE GATES – The Nightmare of Being
  4. GRAND CADAVER – Into the Maw of Death
  5. EXODUS – Persona Non Grata
  6. NEXROPHAGOUS – In Chaos
  7. ACCEPT – To Mean to Die
  8. HELLOWEEN– Helloween
  9. PARADOX – Heresy II
  10. BLACK LABEL SOCIETY – Doom Crew Inc.

Herbst

На фона на това, че изпращаме поредната прекрасна откъм издания музикална година, ми е ужасно трудно да определя само десет албума. Изминалите дванадесет месеца донесоха палитра от многопластови музикални приключения, като за повечето от тях са нужни повече от няколко думи. Сред нещата, които ме впечатлиха най-силно през годината са следните издания, подредени в азбучен ред:

DER WEG EINER FREIHEIT – Noktvrn
Банда, която открих прекалено късно, може би. Много качествен съвременен блек метъл, а експериментът в парчето „Immortal“ е едно от хващащите неща в последно време.

DORMANT ORDEAL – The Grand Scheme Of Things
Третият албум на полската дет метъл група категорично им открива пътя към това да се превърнат в едни от най-качествените групи в местната сцена, ако продължат да се развиват със същия размах. Великолепен албум, носещ усещане за модерния звук на банди като Ulcerate и агресията от средния период на сънародниците им Behemoth.

DORNENREICH – Du Wilde Liebe Sei
Dornenreich винаги са били верни единствено и само на своите музикални усещания. Точно това прави „Du Wilde Liebe Sei“ толкова истински и приятен за слушане. Трудно вместим в каквато и да е стилова рамка, „Du Wilde Liebe Sei“ е магическо изживяване със своята директност и прямота.

EMPYRIUM – Über den Sternen
Когато стане въпрос за романтизъм, емоционалност и поетичност в ъндърграунд метъла, Empyrium са едно от първите имена, за които се сещам. „Über den Sternen“ е всичко това, но най-вече пъстра вселена, изпълнена с галеща меланхолия.

FUNERAL MIST – Deiform
Daniel „Mortuus“ Rosten е творец в пълния смисъл на думата. Отрочето му Funeral Mist далеч не е от най-активните банди на сцената, но всеки албум е събитие, а „Deiform“ по своя магнитуд и категоричност е абсолютен шедьовър, въплъщаващ в себе си агресия, титаничност и епизодична лудост.

FYRNASK – VII – Kenoma
Артистично съвършенство, спиритуализъм, агресия, мелодичност са само малка част от нещата, които можем да кажем за последния албум на атмосферик блек метълите Fyrnask. И ако всеки техен албум е крачка напред, то „VII – Kenoma“ категорично е върхът в творчеството на групата досега.

INFERNO – Paradeigma (Phosphenes Of Aphotic Eternity)
Флагманите на чешкия блек метъл отново издават албум, който отнася съзнанието на слушателя към неподозирани кътчета на съзнанието. Плашещо мрачен, „PARADEIGMA“ има в себе си толкова потенциал, който да го отреди сред знаковите издания на съвременната авангардна сцена.

LANTLOS – Wildhund
„Melting Sun“ постави много високи стандарти у всички нас, чакащи появата на „Wildhund“. Посоката на развитие продължава линиите на „Melting Sun“, може би една идея по-размити и олекотени. Що се касае до Lantlos, за мен е трудно да съм обективен – за мен „Wildhund“ е прекрасен албум, който ще продължавам да слушам със същия интерес и ентусиазъм доста, доста дълго време.

PERTURBATOR – Lustful Sacraments
Години наред по необяснима причина отбягвах албумите на Perturbator. До появата на „Lustful Sacraments“. Страхотен 80-рски синтуейв албум – ритмичен, танцувален и чудовищно мрачен запис.

THE RUINS OF BEVERAST – The Thule Grimoires
Самотникът Alexander von Meilenwald отново поднася едночасова порция плашещ блек/дуум метъл, прехвърлящ ни отвъд границите на мрака и призрачността. Абстрактен в същността си и с изобилието си от текстури, „The Thule Grimoires“ се превръща в поредното безкомпромисно доказателство за чудовищната сила на The Ruins Of Beverast.

Струва си да споменем:

AGRYPNIE – Metamorphosis
Всеки албум на тези германци е хем позната рецепта, хем има и нещо ново, което ме връща отново към бутона „play“. Интересни идеи, модерен звук, музикално разнообразие.

CODE – Flyblown Prince
Дългоочакваното завръщане към блек метъла. Шизофренични, плашещи, мелодични, агресивни, Code остават група със свой прочит на стила, превърнал се в запазена марка.

EMMA RUTH RUNDLE – Engine Of Hell
Emma Ruth Rundle се разкрива в нова светлина, частично нетипична за досегашното ѝ творчество. Акустична музика, подчертано интимен и минималистичен подход, но все така болезнено искрен и смислен албум.

FLUISTERAARS – Gegrepen Door De Geest Der Zielsontluiking
Холандският дует отново изважда на показ силните страни на блек метъла, компилирани в три парчета, изпълнени с позабравена първичност и същевременно мелодичност. Доста по-суров, първичен и директен от предходния запис „Bloem“, но все така интересен и интригуващ като предшественика си.

PANOPTICON – …And Again Into The Light
Не си представям класация за блек метъл издания, в която липсва последният албум на Panopticon. Още повече за човек, който определено твърди, че не е особен фен на фолклорните заигравки със стила, смея да кажа, че „…And Again Into The Light“ е перфектната звукова форма, която да приляга на Austin L. Lunn

SETH – La morsure du Christ
Seth решиха да намигнат смело към дебютния си албум, което само по себе си е рисково начинание. В този случай обаче, френските флагмани са стреляли точно в десетката – „La morsure du Christ“ е съвършено и логично музикално продължение на симфоничния блек метъл шедьовър „Les blessures de l’âme“.

Georgio

Изпращаме една много бедна на концерти 2021ва година, но пък много богата на нова музика от любимия ни жанр. Нова музика, както от добре познатите ни „стари муцуни“, така и от съвсем нови банди, за чието съществуване разбрахме през поредния (дано и последeн) локдаун.
В тези смутни времена най-искрено пожелавам на Вас, читателите на Metalhangar18 и на Вашите семейства, здраве и щастие! И нека скоро да доживеем да чуем на живо най-добрите албуми за 2021ва, поне по моята скромна оценка:

  1. GOJIRA – Fortitude
    Френските метъли отново удрят право в целта! Перфектен албум идеално вписващ се във времето си. Както музикално, така и с лирическите си послания. Годжира са банда, която доста хора подценяваха, например защото идва от малък град в държава с почти нулева метъл традиция, после пък защото стана много „мейнстрийм“. С този албум франсетата продължават да летят над цялата метъл сцена. И ще са хедлайнери навсякъде където стъпят.
  2. THE DEAD DAISIES – Holy Ground
    Още в самото начало на годината “Маргаритките” доказаха, че в локдауните може и да се случват феноменални неща. Тотално разбиващ хеви метал албум, практически без слаба песен. Старата школа си държи на нивото! Повече подробности –тук.
  3. FORTRESS – Don’t Spare The Wicked
    Когато за първи път чух албума, веднага подскочих мислейки, че съм попаднал на неиздaвани парчета на Мейдън от осемдесетте. Но не бях – момчетата от Whittier, Калифорния правят Истински Хеви Метъл. С главни букви.
  4. DREAM TRÖLL – Realm of the Tormentör
    Отново страхотен класически хеви метъл. Може да се слуша стотици пъти един след друг. Неангажираща чиста хеви метъл жичка. Без помпозни барабани, прекалени двойни каси, луди технични сола или депресиращи отвратителни текстове. Чист метъл, като от 70те!
  5. RIVERS OF NIHIL – The Work
    След като доказаха, че саксофонът има място в метъла c “Where Owls Know My Name”, американските технични-мело-дет метъли продължават да впечатляват.
  6. ASPHYX – Necroceros
    Много добър и тъмен албум, за който имах честта да ви разкажа тук.
  7. IRON MAIDEN – Senjutsu
    Както се казва понякога – „Сонито си е Сони, Джонито си е Джони”. А аз добавям “А Мейдън си е Мейдън“. В този албум Стив Харис и компания правят каквото си искат. И колкото дълго си искат. И им се получава. Може би след години ще се чудя как не съм сложил този албум в тройката, но към днешна дата повечето песни в “Senjutsu”са прекалено дълги за мен.
  8. SLUGDGE – Esoteric Malacology
    Труден за описване албум, но много впечатляващ. Тежък звук, градящ цяла една извънземна вселена.
  9. HYPOCRISY – Worship
    Силен и тежък албум, който може да изслушате на един дъх.
  10. CARCASS – Torn Arteries
    Ливърпулските екстремни машини отново удариха на точното място. Почти 8 години след последният им албум “Surgical Steel”, “Torn Arteries” звучи като негово достойно продължение.

В допълнение, не мога да не спомена (honorable mentions) :

  • Mayhem – “Atavistic Black Disorder / Kommando” – единствената причина тази тава да на присъства в десетката е, че е ЕР. В тези тъмни времена, най-тъмната банда ни зарадва с 3 нови парчета в типичен техен стил и 4 кавъра на техни ранни вдъхновения с доста различен пънк звук. Идеален микс.
  • Helloween – “Helloween” – когато някоя толкова значителна банда издава нов албум, то той си заслужава.
  • Lordi – “Lordiversity” – кой, кой може да си позволи да пусне 7 (да, добре прочетохте – седем) албума едновременно?! Та това си е цяла дискография. Огромно браво!

Shaggy Beard

  1. SLAUGHTER TO PREVAIL – Kostolom
  2. КОНТРОЛ – Червената Книга
  3. GOJIRA – Fortitude
  4. HELLOWEEN – Helloween
  5. COOL DEN – Тази Земя
  6. VIOLET ORLANDI – High Priest Daughter
  7. SION – SION
  8. JINJER – Wallflowers
  9. ARCHITECTS – For Those That Wish To Exist
  10. IRON MAIDEN – Senjutsu

Shelly Gray

Тази година ще бъда доста по-кратка от предната. Може би защото наистина малко неща успяха да ми грабнат сърцето.
Истината е, че все пак албумите, които напълно успяха да ме впечатлят, са малко, но пък го направиха като за много.
Държа да отбележа, че първите два все още се бият за първото място.

  1. GOJIRA – Fortitude
  2. TRIVIUM – In the Court of The Dragon
  3. MINISTRY – Moral Hygiene
  4. IRON MAIDEN – Senjutsu
  5. FEAR FACTORY – Aggression Continuum
  6. ANGELUS APATRIDA – Angelus Apatrida
  7. MOONSPELL – Hermitage
  8. SWALLOW THE SUN – Moonflowers
  9. AT THE GATES – The Nightmare of Being
  10. ROB ZOMBIE – The Lunar Injection Kool Aid Eclipse Conspiracy

Plamena Petrova

  1. ARCHITECTS – For Those That Wish to Exist
  2. ICE NINE KILLS – The Silver Scream 2: Welcome to Horrorwood
  3. MASTODON – Hushed and Grim
  4. SWALLOW THE SUN – Moonflowers
  5. WHITECHAPEL – Kin
  6. GOJIRA – Fortitude
  7. JINJER – Wallflowers
  8. DREAMSHADE – A Pale Blue Dot
  9. CRADLE OF FILTH – Existence Is Futile
  10. ASKING ALEXANDRIA – See What’s on the Inside

Honorable mentions:
AT THE GATES – The Nightmare of Being
TESSERACT – Portals
POWERWOLF – Call Of The Wild
AMENRA – De Doorn

Asen Georgiev

2021 беше една не особено интересна за музиката година. Въпреки че имаше значително повече музикални събития на живо, музикантите (или поне тези, които аз следя) не бяха толкова активни.
Това са десетте албума, които на мен ми привлякоха вниманието през 2021, като не са подредени в никакъв конкретен ред. Те са доста разнообразни като стил и звучене, та дори и жанр, но се открояват от всичко останало, което чух през изминалата вече година.

THE BLACK KEYS – Delta Kream
THE RUMJACKS – Hestia
FOO FIGHTERS – Medicine at Midnight
GRETA VAN FLEET – The Battle at Garden’s Gate
ROYAL BLOOD – Typhoons
DES ROCS – A Real Good Person in a Real Bad Place
VOLBEAT – Servant of the Mind
RISE AGAINST – Nowhere Generation
IRON MAIDEN – Senjutsu
MYLES KENNEDY – The Ides of March

Rhiannon

Поредната година, богата на нова музика, но доста оскъдна по отношение на лайв изпълнения остави доста необичайна музикална следа. Като цяло, непривична е и моята класация за 2021-ва година, но е факт, че техничните, откровено виртуозни, агресивни и бързи албуми са във възход. Така, че още първите три албума в моята класация са точно този тип – сложни, но определено не са еднообразни, спират дъха и приковават вниманието от първия до последния тон. Това са моите три номер едно за 2021. Разбира се, всеки друг албум в тези топ 10 е достатъчно силен и въздействащ и ми беше изключително трудно да ги подредя в някакъв ред.

  1. BETWEEN THE BURIED AND ME – Colour II
  2. FIRST FRAGMENT– Gloire Éternelle
  3. BE’LAKOR – Coherence
  4. BRUIT – The Machine is burning
  5. MASTODON – Hushed and Grim
  6. AMENRA – De Doorn
  7. EMMA RUTH RUNDLE – Engine of Hell
  8. ETHEREAL SHROUD – Trisagion
  9. LOS MALES DEL MUNDO – Descent Towards Death
  10. MØL – Diorama

Моята лична класация продължава със следните албуми, които ми беше много трудно да изключа, но определено си заслужават отделеното време за прослушване:

  • DER WEG EINER FREIHEIT – Noktvrn
  • KAUAN – Ice Fleet
  • KENN NARDI – Trauma
  • LEPROUS – Aphelion
  • FIVE THE HIEROPHANT – Through Aureate Void
  • WHITECHAPEL – Kin
  • DVNE – Etemen Ænka
  • DORDEDUH – Har

Както и няколко ЕР-та, които за съжаление не могат да участват в тази класация, но определено биха били на първите редове: CULT OF LUNA – The Raging River, OBSCURA – When Stars Collide и красивия мрак на колаборацията между EMMA RUTH RUNDLE и THOU – The Helm of Sorrow.

A-Lex

  1. SWALLOW THE SUN – Moonflowers
    Въплъщение на финската меланхолия – поетична и всепросмукваща се. Музика, която едновременно те събира и разкъсва на парчета.
  2. TRIVIUM – In The Court Of The Dragon
    Ето кой е на върха на американския метъл (а защо не и на световния) и изобщо не показва признаци, че възнамерява да слиза оттам.
  3. OMNIUM GATHERUM – Origin
    Изключително приятен и ненатоварващ, с осемдесетарски софт рок заемки и метъл избухвания на подходящите места.
  4. WHITECHAPEL – Kin
    Сякаш с една идея по-слаб от “The Valley” (2019), но със сигурност върши работа да затвърди открития преди две години свеж и интересен облик.
  5. HYPOCRISY – Worship
    Ни повече, ни по-малко от това, което човек би искал от Hypocrisy. Добре дошли обратно!
  6. BE’LAKOR – Coherence
    Всеки албум на Be’lakor е сам по себе си събитие. Сега знаем защо им трябваха пет години след Vessels и защо чакането си е заслужавало.
  7. HARAKIRI FOR THE SKY – Maere
    HFTS остават верни на себе си и в последния си албум, и, макар според мен да имат нужда да поекспериментират, Maere си остава страхотен албум.
  8. THE CROWN – Royal Destroyer
    Първичен, но и създаден с много мелодия и композиционна мисъл. Тази година шведският мелодичен дет метъл далеч не се изчерпва само с At The Gates и Hypocrisy.
  9. DEAFHEAVEN – Infinite Granite
    Трансформацията на Deafheaven в инди рок банда официално завърши (като изключим по някой и друг бласт тук-там) и резултатът е брилянтен – за тези, които имат уши да го чуят.
  10. ASKING ALEXANDRIA – See What’s On The Inside
    Дори и не винаги да съм искал да си го призная, гигантското израстване на AA в последните 4 години ще ги направи следващите големи хедлайнъри.