Още един наш читател е решил да пробва своите възможности и да откликне на призива ни. Ето и ревюто, което е сътворил Georgio.

По принцип не се впечатлявам от така наречените „супер групи“. Гледам на тях като на странични проекти на бивши големи музиканти, които отчаяно се опитват да си докарат по още някой долар, евро или лев, след като са се изпокарали с другите членове на бандата, която ги е направила известни. И ако аз като фен наистина съм харесвал въпросната банда, само ще се разочаровам от набързо скалъпената и плоска нова продукция създадена с единствената цел да стане комерсиална.

Така че разбираемо подходих с известна доза скептицизъм към петия студиен албум на супергрупата The Dead Daisies – “Holy Ground”. Изслушах го и мога да кажа, че не съжалявам нито за миг!

Това е първият албум на „Маргаритките“ с вокалите на Глен Хюс, една от легендите на Deep Purple, да онзи лайн-ъп от 1973–1976. Супер четворката е в лицето на:

  • Doug Aldrich (Whitesnake, Dio) – соло китара, бек вокали
  • Deen Castronovo (Journey, Bad English, Hardline)– барабани
  • David Lowy (Red Phoenix, Mink) – ритъм китарист
  • Glenn Hughes (Deep Purple, Black Country Communion, за кратко част от друга моя любима банда – Black Sabbath) – бас и вокали

И както много други неща в този живот, този албум показва, че няма млади и стари, а има само можещи и неможещи. А тези четиримата го могат! Вокалите на Глен Хюз са най-впечатляващото нещо в този албум. Точно когато си мислиш, че Глен Хюз – The Voice of Rock не може да стане по-добър от това, което си слушал на плоча с баща си с онези легендарни Пърпъл и в стаята влиза един “дядо” на почти 70, чиито глас постига още по-впечатляващи висини, а тембърът му е останал чист като планински ручей.

Още с първата песен, която е и заглавна за албума, усещаш цялата дълбочина на този проект, донесена от Глен и подкрепена от страхотното соло на Дъг. Дийн Кастроново не жали барабаните, в перфектен унисон с хард рок звученето на Гласът на Рока. Талантът на Дийн е може би най-добре разгърнат в кавърът “30 Days in the Hole” (оригинал на “Humble Pie”). Песните се редуват една след друга по онзи чуден начин на класически албум – някакси едната се прелива във втората, тя в третата и така, без да се усетиш, изкарваш час в слушане.

Естествено, всеки добър хард рок албум включва и поне една балада – в случая “Far Away”, която е и последна и носи един по-мек и лиричен завършек на пътуването.

В заключение мога само да кажа, че “Holy Ground” е не само най-добрият албум на The Dead Daisies досега, но влиза и в моите класики. И така, този страхотен албум замислен в южна Франция, също както и френското вино ще става все по-добър с времето и с всяко следващо слушане.

Албумът съдържа 11 парчета, официално е издаден на 22/01/2021 от Spitfire Music, SPV GmbH.

Моята скромна оценка е 8/10