Rain or Shine – W.O.A. 2015 – част 4

(Материалът е разделен на части, които ще бъдат пускани няколко поредни дни)

Първа част
Втора част
Трета част

Спомените на Вакенските Хрътки Иван Иванов и Никола Копаров

Ден 3: 01.08.2015

Събуждане с мъж до теб (и без да съм преосмислял сексуалните си предпочитания) – цигара-зъби-душ-кал-нови и последни чорапи. Калта вече не изглежда като шейк, а като дъвка. Отчаяно се опитва да изконсумира героичните гумени ботуши, оцелели геройски последните дни. Не си ги даваме!

Изгрява слънце. За първи ден обуваме късите гащи и дори смело (и леко безразсъдно) подкастряме гумените ботуши на половин дължина. Установявам, че съм останал без кожа на краката на височината на горния им ръб. Не съм само аз – всички потъркваме ходила и се радваме на слънцето. Мечтаем за еспресо, което е кът на тези географски ширини и обсъждаме плана за деня.

Трябва да тръгнем обратно към Дортмунд най-късно в 12:30 сутринта на следващия ден, за да хванем полетите в 8:00 към родината. Не ни се тръгва. Искаме да останем поне още ден. Всичко хубаво обаче свършва, така че се примиряваме с мисълта и си мислим за хубавите неща, които ни очакват у дома – душ, топло, слънце, храна, любимите жени, деца и кучета. Става ни малко по-ведро.

Днешният фестивален ден започва рано. Газим през лепкавата кал към първата цел за деня – концерта на Amorphis на Black Stage-a. Интересът е голям – има доста хора. Предвидливо заставаме по-назад, за да избегнем гората от високи викинги пред сцената.

Завесите падат и със задоволство установяваме, че всички декори са от албума Tales From The Thousand Lakes. Tomi обявява, че това ще е exclusive шоу, в което ще изсвирят целия албум по случай 20-годишнината от издаването му. По наши сметки са 21, но това няма никакво значение. Този албум за нас е един огромен крайпътен камък на тежката музика и нямаме нищо против да слушаме дори паузите между песните на старите ни касетки.

Amorphis се представят прекрасно – значително по-добре от последния техен концерт, на който присъствах. Tomi говори често с публиката, което не е типично за него. Е, липсват ни малко растите му, но продължава да е толкова гласовит, колкото знаем, че може.

След мимолетно присъствие на няколко по-малки гига решаваме, че е време за подготовка на багажа и кратка почивка. Час по-късно спя на тревата пред караваната на италианеца и се наслаждавам на слънцето, което бавно и неусетно изгаря епидермиса на лицето ми. После ще съжалявам, но сега не ми дреме! Събуждам се от настойчиво побутване и мразя крайника на проклетника, който ме ръчка в ребрата. Знам обаче, че е време за Death Metal и затова ставам (залитайки).

На сцената ни чакат Bloodbath! Holmes е в много добра форма. Върнал си е гласът, който много хора смятаха, че е загубил. Бандата стои безкомпромисно на сцената. Сечта е зловеща и по някое време започвам наум да прехвърлям травмите, които съпътстват хедбенгинга, докато гледам феновете около мен.

Тичаме, за да хванем банда, която в днешно време е трудно да хванеш на живо. Morgoth се появяват на W.E.T. Stage-a в тентата на цирка. Първото нещо, което ме шокира е гласът на новия вокал на бандата Karsten „Jagger“ Jäger. Адски мощен рев, който изпълва всички честоти между 40 херца и 16 килохерца! Представете си животните от Ноевия ковчег, страдащи от глад, да изреват/заблеят/замучат и т.н. в един глас. Наистина забележително! Бандата стои на сцената много добре – няма следа от дванайсетте години неактивност. Публиката, за съжаление, не е многобройна, но това ни дава възможност да се порадваме още по-добре на виртуозното шоу на Morgoth.

Доволни се насочваме към Party Stage-a, за да видим изпълнението на Cannibal Corpse. По пътя се спираме за кратко пред Black Stage-a, където Sabaton, които са единият гвоздей на фестивалната вечер, възпяват танкове и маршируват под залязващите лъчи на слънцето. Публиката и озвучителите ги обичат! Звукът е за първи път по-силен от стандарта на феста. Феновете доволно оценяват този факт.

Подминаваме и 500 метра лепкава кал по-късно сме пред Party Stage-a и ни се вие свят от човешкия вентилатор Corpsegrinder на сцената. Признавам, не съм фен на музиката на канибалите. Това обаче не ми пречи да оценя колко добре функциониращ часовник е тази банда.

В паузите между песните все по-неприятно се чуват Sabaton и става трудно да разбера какво казва господин Fisher. Той също се изнервя доста, но това допринася за агресивното изпълнение на последните песни, чиито имена от чиста учтивост няма да споделя тук.

Това остава в историята като една от много малкото организационни издънки, които видяхме на феста.

Минаваме покрай група пишкащи на оградата тийнейджърки, които набързо са разгонени от охраната и стигаме до магазина на Nuclear Blast. Винили, дискове и фланелки на корем.

Доволно охарчване, почивка и бира (тази бира тук е супер!!), след което се зареждаме с търпение и чакаме гвоздея на програмата за вечерта- Judas Priest.

Metal God-a отново е във форма! Същото важи и за бандата до него. Страхотно шоу, светлини, огън, фойерверки! Ние не сме учудени, защото гледахме последното им представяне в София и качеството на продукцията не ни хваща неподготвени.

Време е за тръгване! Проронваме по една сълза, взимаме си довиждане и с бекстейджа и се отправяме към лагера. Мълчаливо товарим колата и поглеждаме към заревото от светлина на хоризонта. Там са сцените! Там са феновете! Купонът продължава… а ние товарим колата…

В този момент осъзнавам, че без значение дали сме били мокри, или сухи, чисти или мръсни, кални или изгорели, без значение дали е Shine or Rain, ние сме влюбени в това място и ще се върнем отново. То не е просто фестивал. Не е само концерт, звук и светлина. То е едно усещане, което ни кара да се чувстваме част от този огромен пулсиращ метъл-организъм, който е Вакен.

Нощ е и навигацията се обърква, заради многото затворени пътища около Фестивала. След известно лутане се измъкваме и се насочваме към магистралата. Душ (този път за колата)-гориво-цигари и поемаме към Дортмунд. В колата е тихо- всеки още преживява последните дни, отърсва се от шока и лишенията породени от времето. Телата са изморени, но душите са изпълнени със задоволство! Не съжаляваме, а сме щастливи! Това обобщава отговорът, който ще дам на всички, които ще ме попитат „не ви ли потопи на тоя Джвакен??“.

Кола-самолет-такси (с чалга в него) и съм у дома. Щастлив съм. Искам пак! Сега разбирам! Rain or Shine- пак сме там!

Край

Огромни благодарности на BGTSC– Бойко Гюров и Влади Цеков, които решиха, че няма да сме толкова лоша компания. Обичаме ви, момчета! Поздрав с шлагера „Вземи огин, запали ме“!

Благодарности и на момчетата и момиче(та) от Dash The Effort. Бяхте страхотни! Пожелаваме ви успехи, по-големи сцени и по-добра навигация в следващия тур-ван.

Моите лични благодарности са за Никола Копаров. Благодаря ти, друже, за търпението, доброто настроение въпреки несгодите и за това, че когато другите се забавляваха, ти стоеше и запечатваше вълшебните мигове с камерата.

Всички вие сте част от историята и без вас този прекрасен спомен нямаше да е същият!