Rain or Shine – W.O.A. 2015 – дотам и обратно

(Материалът е разделен на части, които ще бъдат пускани няколко поредни дни)

Спомените на Вакенските Хрътки Иван Иванов и Никола Копаров

От години гледам репортажи, концертни изяви, фенски филми и други такива от Вакен, и винаги съм се чудел какво е специалното точно на този Фестивал. На фона на други такива в Европа е малък (за сравнение има поне 6 други феста с тройно повече хора на стария континент) и се намира на едно доста сурово място в северна Германия, където времето е непредвидимо и по мое мнение прави начинанието рисково. Тъй като тази година българският промотър BGTSC най-накрая успя да организира участието на българска банда на феста, реших, че ми е крайно време да отида и да разбера кое прави това място толкова специално.

Ден -1: 28.07.2015 – (ден преди стартирането на същинския фестивал)

Мина ми през ума да напиша книжка W.O.A. for Dummies, която да съдържа всички неща, които е хубаво да съобразиш преди да си тръгнал натам. За някои от тях се бяхме сетили. Други обаче научихме по трудния начин. Кацане в Дортмунд рано сутринта (за Хамбург, което е най-близкото международно летище до Вакен, отдавна нямаше места), Рент-А-Форд и 400 километра по германска магистрала, цедейки последната душица на колата. Четири часа по-късно и влизаме във Вакен. Отдалеч ни става ясно, че сме късметлии. Да отидеш по-рано там, означава да не стоиш в големи задръствания по тесни немски провинциални пътища. Равнина с леки хълмчета, дървета разделящи квадратни парцели, малки фермички и много крави. На всички видни фасади на къщи има логото на W.O.A. и надписи “Welcome Metalheads!”. Идилия, ако не бяха черните облаци на хоризонта и лекият, не вещаещ нищо добро дъждец.

Впечатление правят многобройните (усмихнати!!!) полицаи и охрана. Територията на феста е разчертана и в радиус от 5 километра около феста всички пътища са превърнати в обслужващи ленти за фестивала. Движението се регулира от охрана и стюарди на феста. Хората учтиво са молени да следват инструкциите- няма никакво място за офроуд самодейност.

Думата, която най-добре описва всичко още от ден -1 е „контрол“. Учтив, но строг контрол във всеки един аспект.

С минимални усилия се придвижваме до чек-ин-а на феста, а после до едно голямо поле, на което е ситуиран кемпът на бандите (не големите имена, разбира се), VIP и преса.

След лек спор за мястото и поредния учтив, но твърд отказ да си сложим нещата на най-хубавите места на полето, ни закарват в дъното на ливадата, тъй-като сме от дошлите по-рано и оставят лагера да се пълни отзад напред за да не се запушва по средата. Интелигентни хора, на които и до ден днешен съм много благодарен, защото се оказа, че нашите места са нависоко. После ще разберем, защо това е важно.

Започва да вали силно. Палатките ни ги няма по независещи от нас причини. Двойка немци с каравана ни приютяват под тентата си. Отваряме бутилка скоч за сгряване, после втора. Духа вятър, вали и е студено, но ние прекарваме добре. Немците вече съжаляват за решението си, но са твърде учтиви да ни изгонят. Шест часа по-късно ентусиазмът започва малко по малко да се изпарява за разлика от алкохолните изпарения, които се акумулират.

Ден 0: 29.07.2015

Палатките пристигат в 4 сутринта. Време е да ги разпънем. С несигурна походка, схванати и мокри крайници успяваме да вдигнем палатки за половината от нас. Останалите заспиват в колите.

Три часа сън и тежко събуждане. Навън вали и идеята да спиш с мъж в палатка вече ми се струва привлекателна, защото ако бях сам щях да съм с хипотермия. Имена няма да споменавам, за да запазим частица достойнство.

Навън ме посреща сива сутрин и аромат на мокра трева. От съседната каравана излиза сънен господин и с учтив глас с осезаем италиански акцент ме пита дали искам кафе. Разбира се, че искам! Лекото отчаяние от дъжда и сървайвъл условията е заменено от благодарност към този непознат.

Време е за оцеляване. В кратка пауза на дъжда успяваме да разпънем всички палатки и да приберем мокрия багаж. Нивото на комфорт се вдига двойно. Чуваме първите банди от стейджа и осъзнаваме, че сме на поне 2 километра по права линия.

Отиваме в града, пием кафе, купуваме животоспасяващи гумени ботуши и се отправяме към The Holy Wacken Land.

Пътят ни отвежда през кемповете (наречени Wastelands) и към задния вход на фестивалната земя. Черните земни пътища вече са се превърнали в пейзаж от снимка на НАСА. Опитваме се да се пазим от калта, но се оказва напълно невъзможно, защото е просто навсякъде. Вървиш и благославяш създателите на Gore-Тex, докато не осъзнаеш, че и те не вършат работа. Благодариш наум за добрия стар гумен ботуш и плуваш в калта. До теб се редят безкрайни редици палатки и каравани пълни с тонове фенщина. Несигурната походка е рецепта за кална баня.

Изведнъж пред теб се открива входа, Wacken Plaza-та и огромната тента на Bullhead Circus. Преодоляваме леката опашка и влизаме. Първото ни прекосяване на 1/3 от общата площ на фестивалната земя отнема час. Не заради разстоянието, а по-скоро заради огромния брой малки сцени, места с храна от целия свят и атракции, създадени с цел да развличат публиката. Няма никаква нужда- настроението на публиката вече е приповдигнато. Явно и най-силният дъжд не може да загаси пламъка в метълхедите. Минаваме през пост-апокалиптичното селище Wackinger Village, в което световно неизвестни банди свирят на сцена от варели, железа и огън, и стигаме до трите мейн стейджа. Те все още се дострояват, но вече изглеждат внушително. Дори с липсата на хора пред тях усещаш епичността на бъдещето преживяване. Лекият наклон, със сцените в дъното, предполага добра видимост, дори при публика със среден ръст 1.90м., каквато е тази във Вакен.

Връщаме се в Bullhead Circus. Заварваме Вакенската звезда Mambo Kurt, който развлича публиката с 8 битови кавъри на известни банди. Гледаме wall of death на мелодийката от Mario за Gameboy.

Установяваме, че цената на една литрова халба бира е 13 евро – 10 за бирата и 3 за чашата, която може да се върне на всяка една будка за бира и съответно да си получиш 3-те евро депозит. Не съжаляваме – бирата е страхотна. И никъде не се въргалят тонове пластмасови чаши!

Сцените в цирка са 2- W.E.T. stage и Headbanger stage. Между сетовете на бандите има 10 минути по часовник. Докато върви сет на едната сцена, другата се подготвя за следващия гиг. Супер организация! Същото е и положението с двата мейн стейджа на фестивала – The Black Stage и The True Metal Stage. Общият брой на всички сцени на фестивала е 10 – някои са малки, други големи, но всички са добре посетени.

След Mambo Kurt на сцената излизат New Model Army. Justin Sullivan ясно заявява, че възрастта няма значение за добрия изпълнител. Страхотният саунд, светлини и магнетичното присъствие на Justin допринасят за едно почти хипнотично изпълнение.

На ред е Uli Jon Roth (ex-Scorpions), чиято музика ни събужда и някак установяваме, че е време да се поразходим за храна. Умората ни наляга и решаваме, че няма да чакаме хедлайнера на вечерта- Europe.

След 40 минутна борба с калния път на връщане се прибираме в палатките. Вали. Палатките са подгизнали и отвън и вътре. Нужен е нов план за оцеляване. Прекарваме нощта в колата. Навън продължава да се изсипва дъжд. Настроението е минорно и леко потиснато.