Protest the Hero и новият им албум в странния свят на одобрението и мълчанието

Нали знаете как някои албуми първоначално не ви правят впечатление, но като ги чуете няколко пъти изведнъж започват да ви харесват изненадващо много? Е, наскоро един приятел сподели, че сто пъти по-често му се случва нещо да му хареса, но до третото слушане вече да се чуди какво пък толкова му харесва. И така, и иначе — първото впечатление често е измамно. По-често. И стигнахме до следното: първо за първо впечатление, второто е за проверка на първото (очевидно най-важното слушане) и трето слушане за проверка на второто (защото понякога се оказва, че това е второ слушане на променената оценка).
Protest the Hero. Трите слушания са задължителни. Изводът: много, ама много добри за почитателите на по-прогресивния траш. Че и за други. Бързи, мелодични, хаотични. Качествено свирене, качествено пеене. Това е набързо. При тях обаче има нещо много интересно. Когато започнах да търся информация за групата, попаднах на много мнения, че не свирят метал въобще?! В metal-archives.com съвсем целенасочена са пропуснати както личи от форума им. Посъветвах се с другари и всички бяха учудени. Не знам дали е маркетингов номер, или самите те са много объркани, но всичките им участия и турнета са с някакви ню-бльодж-емобанди. И е факт, че са доста известни — участия по телевизии (имат клипове в ютюб с милион гледания!), турнета. Друго — нямат лого, но имат десетки модели тениски и мърчандайз във всякакви модели и разнообразия. Визуално странят от метализгледа (не че са първите). В крайна сметка смятам, че това е маркетингов номер, защото истината е проста: това е много, ама много добър метал. Без абсолютно никакви уговорки. Приликите с първия Psychotic Waltz са очевидни, но такъв вид траш изпълняваха още чудесните Toxik навремето със същите противоречиви оценки за вокалите (а Protest the Hero дори се рекламират със своите „operatic“ вокали). Тук въобще не споменаваме наподобяването на Watchtower (без по никакъв начин да искам да цапам този всевечен култ с някакви днешни бандички).
Много обичам и класическата история за непроменения състав на бандата от създаването й, което винаги е гаранция спойка между изпълнение и измишление, без излишно изпъкване и това ясно се чува.
И трите албума са много хубави, но последният, Scurrilous, много високо стъпва в тази ниша (на опернотехничния траш). Препоръчвам го горещо.

Наш читател, пожелал да остане анонимен

Ето и пълна информация за съдържанието на новия албум и състава на бандата:

Траклист:

1. C’est La Vie (3:33)
2. Hair-Trigger (4:48)
3. Tandem (5:12)
4. Moonlight (4:48)
5. Tapestry (4:29)
5. Dunsel (4:52)
6. The Reign of Unending Terror (3:25)
7. Termites (3:56)
8. Tongue-Splitter (4:34)
10. Sex Tapes (4:41)

Total Time: 44:18

Музиканти:

– Rody Walker / vocals
– Luke Hoskin / guitar
– Tim Millar / guitar
– Arif Mirabdolbaghi / bass
– Moe Carlson / drums

Vagrant Records March 22, 2011

  1. #1 написан от Антонио Велков (преди 7 години)

    Албума е железен, горещо го препоръчвам на всички харесващи стила!!!

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото