Френска оррргия от жанрове с IGORRR в София

Igorrr + The Ghost of 3.13 Smacked IGORRR – един от най-странните и чудати проекти на музиката за 21 век. Уникално е преживяването, когато за първи път го чуеш или наблюдаваш реакциите на приятелите си, като им го пуснеш. Точно затова шоуто му в София беше едно от най-дългоочакваните събития тази година. Все още не мога да повярвам, че френското творение на Франкенщайн гостува у нас, а още по-малко, че му бях на концерта. Истината е, че не знаех какво да очаквам, пристигайки пред столичния клуб Mixtape 5. Спомням си, че пред него беше пълно с хора: метъли, стоунъри, фенове на електронна музика, най-нормално облечени личности и всякакви други. Това малко или много означавеше, че IGORRR не създава музика за определен тип хора, а напротив – произведенията му са направени специално за всички тези отворени към света души, които обожават музиката и да изследват безкрайните й възможности.

 Въпреки че на 3 ноември и двете зали на Mixtape 5 бяха заети, пропускането на билетиралите се премина без проблеми, а посрещането на тези, които отиваха да чуят IGORRR, беше съпроводено от звуците на съпорт изпълнителя Михай Костеа, известен под псевдонима The Ghost of 3.13. Музиката му е повлияна от артисти като The Flashbulb, Ben Frost, Aphex Twin, Deaf Center и Venetian Snares, като прави първите си стъпки в композирането на музика още през 2004 г. Звукът му може да се опише като смесица от ембиънт, класическа музика, IDM-glitch и breakcore. Първоначално нямаше кой знае колко много души, които да се радват на румънеца, но това бързо се промени с течение на времето. Понапълнилата се зала изпрати The Ghost of 3.13 с бурни ръкопляскания и зачака нетърпеливо френското чудовище.

 DSC_4441Точно по график, в 22:00, на сцената първи излезе френския гений, стоящ зад IGORRR – Gautier Serre, след което се появи и красивата фронтдама Laure Le Prunenec. Двамата стартираха шоуто с едно кратко оперно представление, което продължи достатъчно дълго за да се запълни клуба. Това лято IGORRR издаде петия си дългосвирещ албум, озаглавен „Savage Sinusoid“, чрез Metal Blade Records. Несъмнено това е едно от най-гениалните произведения, излязли тази година. Най-хубавото беше, че французите щяха да го представят пред българската публика. Първата песен беше романтичната „Spaghetti Forever“, именно от „Savage Sinusoid“. На сцената се присъединиха страховития фронтмен Laurent Lunoir и невероятния барабанист Sylvain Bouvier, чиито умения изумиха присъстващите още в началото на концерта. Две минути бяха достатъчни за да подивеят присъстващите, особено пък на следващото експлозивно парче „Opus Brain“, също взето от „Savage Sinusoid“. Представлението продължи със старите класики „Grosse barbe“ и „Moldy Eye“. Няма да забравя как на втората публиката отлично знаеше кога да куфее и кога да стои кротко. Това „La lа la lala lalalalala“ и грайндкор грухтенето бяха моментите, които феновете обожаваха в песента и точно заради тях, поготата трябваше да се случат. Знаех, че през 2014 г. IGORRR са записали сплит EP, заедно с някакъв изпълнител Ruby My Dear (?!?!?), което получило много положителни отзиви и ревюта, но не очаквах, че ще чуя песни от него – това бяха композициите „Biquette“ и „Barbecue“. Тогава някъде осъзнах колко брутална смесица от стилове чух, но не успях да възприема напълно. В един момент се чувствах като на метъл концерт, в следващия на някое drum’n’bass събитие, а после на изискана опера. Нямаше нищо общо с всичко, на което съм бил досега. IGORRR буквално пречупваше законите на музиката и си играеше с нея, както си му харесва. Искаше ми се да знам повече как се е зародил този проект и идеята зад него. Няма да забравя как по-късно, по време на „Caros“, всички се наслаждавахме на прекрасния глас на 32-годишната Laure Le Prunenec, докато изведнъж не започна един мазен брейкдаун (или както щеш го наречи), на който настъпи някакъв армагедон от мятане и куфеене. Диаметърът на погото се уголеми, а в него се включиха още толкова души, колкото имаше първоначално. След концерта се усетих, че това всъщност беше откриващото парче на „Savage Sinusoid“ – „Viande“. Следващата песен направо ми се стори като подигравка след това, което преживях – танцувалната „Cheval“, на която акордеонът се смесваше по неописуемо готин начин с електронната музика на Gautier Serre. Закачливата DSC_4911композиция „Tendon“ от албума „Nostril“ (2010) също намери място в сетлиста. Впечатляващо беше как ударникът Sylvain Bouvier постоянно сменяше ритъма си и не закъсняваше с темпото. Краят на основната част от концерта настъпи с превърналото се във шедьовър парче „ieuD“. Разбрах от един приятел, че името означава „God“ (от френски „Dieu“) и ако беше на английски песента, тя щеше да се казва „odG“. Облеченият до кръста фронтмен Laurent Lunoir и дивата Laure Le Prunenec поеха ролите на поети по време на изпълнението ѝ и се раздадоха максимално. Изобщо цялото представление беше гениално и изпипано до най-малките детайли – хореографията, светлинните ефекти, качеството на звука… Не мисля, че имаше нещо, от което можеше да се оплачем.DSC_5090

 След скандирането на публиката IGORRR се завърнаха на сцената за да изпълнят още три песни, първата от които беше бароковата „неприятна соната“. Танци-манци, скок-подскок и рандъм крещене – най-лесния начин да я опишеш. „Apopathodiaphulatophobie“ пък беше това парче, чийто откриващ и закриващ риф нахъсваше още повече вече издивялата публика. Бласт-бийтове и крясъци също не липсваха тук. Беше време за финалната „Robert“ (що за име на песен??), която представляваше „solo time“ за Gautier Serre. Французинът показа на какво е способен, а останалите членове на бандата някак си успяваха да подобрят още повече хаотичната атмосфера. Кълна се, сигурно чух над 200 бийта и жанра в това изпълнение. Публиката се пръскаше от кеф и всеки си freestyle-ваше, както си му харесва. Накрая IGORRR се поклониха и си казаха „довиждане“ с нас.

 Като цяло, не знаех какво заключение да си направя след концерта, освен че исках още от това, на което бях подложен час и нещо. Музиката на IGORRR беше най-болното (в добрия смисъл) нещо, което някога съм слушал. Чудех се що за гений трябва да си за да създаваш подобна музика? Ще цитирам един приятел: „Представи си да доведеш човек, който е бил замразен за няколко века, на концерт на IGORRR„. Аз залагам, че или щеше да му се пръсне главата, или щеше да се уплаши до смърт. Както и да е, големи адмирации към Wrong Fest, че поканиха творението на Франкенщайн у нас! Аз лично бях наистина впечатлен, че изпълнител като IGORRR може да направи шоу у нас. Първо, защото съм забелязал, че групата свири главно по големите метъл фестивали като HellfestBrutal AssaultRoadburn и второ, защото не вярвах, че има негови фенове в България. След концертa някои си тръгнаха веднага, други останаха за афтър-партито, но в крайна сметка, нямаше недоволни. Жалко обаче, че нямаше мърч – определено щеше да се изкупи всичко. Ще чакаме с нетърпение следващото гостуване на IGORRR на българска земя, това поне е сигурно.

Сетлист:
01. Spaghetti Forever
DSC_522902. Opus Brain
03. Grosse barbe
04. Moldy Eye
05. Biquette
06. Barbecue
07. Pavor Nocturnus
08. Caros
09. Viande
10. Cheval
11. Tendon
12. Excessive Funeral
13. Tout petit moineau
14. ieuD

Бис:
15. Unpleasant Sonata
16. Apopathodiaphulatophobie
17. Robert

Снимките от събитието може да разгледате тук

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото