LET THEM FALL: „Искаме да споделим промяната с феновете си!“

След броени дни ще се навърши точно една година, откакто LET THEM FALL посетиха България за пръв път. На 16 май 2016 г. обаче твърде малко хора присъстваха на концерта на бандата в „Три уши“. И много жалко, защото, ако съдим по новия им сингъл „Wintersun“, италианците са напълно в крак с модерните тенденции в тежката музика и растат със секунди. Ето какво си говорихме съвсем неотдавна с вокалистката Rita D’Aniello:

Здравей, Rita! Знам, че имахте концерт в София миналата година, но бих искал първо да те помоля да представиш бандата на българските фенове, които не успяха да ви видят на живо. Кои сте хората зад името LET THEM FALL и как се открихте?

LET THEM FALL е метълкор проект, базиран в Гросето, Италия, състоящ се от мен, Gabriele Catoni, Marco Manus, Mario Spatuzzi и Mattia Detti. Всичко започна през 2013 г. от пепелта на стара банда и оттогава насам, с някои промени в състава, не сме спирали да бъдем активни и да създаваме музика.

Официалният повод да се свържем с вас е появата на новия ви сингъл “Wintersun” и видеото към него. Какво можеш да ни кажеш за него?

“Wintersun” е вторият ни сингъл от издаването на “Of Kings & Heroes” (2015) насам. С тази песен продължаваме стиловата линия на “Fenrir”, но изразена от друга гледна точка. Резултатът е по-дълбока песен с по-мрачна атмосфера. Видеото беше заснето в Таламоне, място, намиращо се близо до родния ни град, а негов режисьор е нашият доверен приятел Matteo Ermeti. Работихме с него за пръв път през 2015 г. по клипа на “Shape Of Glory” и сега, както и тогава, той не ни разочарова.

Новото парче означава ли, че можем да очакваме по-голямо издание скоро? Защо не дългосвирещ албум? Или ще се придържате към по-кратките формати – сингли и EP?

Причината, поради която постоянно издаваме тези сингли, е, че се се развиваме постоянно и искаме да споделим тази промяна със своите фенове. Разбира се, че сме мислили за издаването на дългосвирещ албум, но за момента не мога да кажа, че се чувстваме готови да направим тази важна крачка.

По мое мнение, накратко,  “No More Silence” звучи доста хардкор, а след това, с “Of Kings & Heroes”, нещата стават доста по-метъл. Каквото и да е следващото ви издание, накъде ще се насочите музикално?

Що се отнася до звученето ни, определено изоставихме тази хардкор пънк жилка, която характеризира “No More Silence”, и прегърнахме влиянията си от различни метъл подстилове. Това, към което се стремим, е надграждане над “Of Kings & Heroes”

Убеден съм, че чувам доста WHILE SHE SLEEPS в музиката ви. Кои други банди ви вдъхновяват и феновете на кои банди трябва да се замислят да обърнат внимание и на вас?

Да, обичаме WHILE SHE SLEEPS и очевидно ти откриваш тяхното влияние в песните ни. Може би други банди, които ни вдъхновяват, са THE GHOST INSIDE и ARCHITECTS. Като цяло на всеки, който обича метълкор с тонове мелодия, би му допаднало какво правим ние.

Какво е мнението ти за групи като BRING ME THE HORIZON, които, с времето, оставят тежестта на заден план и започват да създават, в общи линии, поп парчета? Това ли е бъдещето на тежката музика?

Уважаваме BRING ME THE HORIZON за това, че винаги съумяват да изненадват и че експериментират свободно с музиката през всички тези години. Не смятаме, че една банда трябва да звучи тежко през цялата си кариера; всеки артист има правото и дълга да поеме посоката, която най-много му приляга.

Нека поговорим за миналогодишния ви концерт в София. Какво си спомняш от него? Май не беше особен успех, което е изненадващо, имайки предвид, че в България има що-годе стабилна метълкор сцена…

Балканското ни турне беше едно от най-вълнуващите ни и незабравими преживявания като група. Да, концертът в София не беше сред най-добрите, но всички присъстващи направиха всичко възможно да ни накарат да се почувстваме комфортно и ние оценяваме това. Факт е, че не всяко шоу на една по-непозната банда протича перфектно, особено в делнична вечер.

Какво ще ни кажеш за хардкор/метълкор сцената в Италия?

Тук, в Италия, има куп талантливи банди и изпълнители. За съжаление, особено в Тоскана, няма толкова много клубове, където да можем да свирим нашия тип музика. Въпреки това сме изключително горди от това, което италианската сцена произвежда през годините.

Въпреки наличието на много жени, метълът сякаш все още се счита за мъжка територия. Трудно ли ти е да бъдеш жена в него? Коя е дамата в тежката музика, на която ти лично се възхищаваш?

За жалост често се налага да се сблъскаш с този тесногръд начин на мислене. Но всъщност това не е проблем, който ме тревожи. Познавам се и харесвам себе си и това, което правя, а това е най-важното нещо. Има много фронтдами, на които се възхищавам. Първата, за която се сещам – и в морално, и в техническо отношение – е Candace Kucsulain от WALLS OF JERICHO. Друга е Tatiana Shmailyuk от JINJER. И двете са страхотни, толкова невероятно силни и уверени изглеждат на сцена!

Добре, това беше всичко. Ако желаеш да добавиш нещо, сега е моментът.

Бих искала да благодаря на всички, без които бандата нямаше да съществува, особено на онези, които ни подкрепят всеки ден. И благодаря на Metal Hangar 18 за предоставената възможност!