Концерто-еволюция

„Ozzy къса глави на гълъби на концертите си.“
„Не, бе, на прилепи!“
„А KISS пият кръвта на бебета на сцената!“

Това са само част от легендарните слухове от началото на ’80-те, които споделяхме тайно на скришните явки. Тогава, зад Желязната завеса, такива неща знаехме за концертите. Не беше важно дали е достоверно, достатъчно беше, че един приятел на приятел го е чул/видял/прочел някъде.

После започнаха да навлизат концертните албуми. С часове разглеждахме под лупа двойната плоча на „Live After Death„, с десетките снимки от концерти, и завиждахме на феновете, докоснали се до идолите си. В средата на ’80-те въртяхме до скъсване касетките с концертите на Accept, Scorpions, Judas… Енергията от тях се чувстваше дори и от изтърбушените колонки на касетофоните, закупени полулегално. Пренасяше ни в друг свят, караше ни да си помечтаем отвъд „позволените“ и „порядъчни“ неща. И кой знае, може би точно тази сила и копнеж са ни направили това, което сме и продължаваме да бъдем.

Впоследствие се появиха Headbanger’s Ball и видеокасетите с отвратително качество, след n-тия презапис на всичко, до което се докопаме. Но вече ги виждахме – не беше само звук. Вярно, на малките кинескопи на Велико Търново 84/85 или Рубин, Електрон, но това беше начин да се доближим повече до идолите си.

И дойде времето, когато и ние най-накрая се докоснахме до магията на живо. Времето и ние да разберем, какво пък толкова му е хубавото. Бавно и постепенно взеха да се случват малко на брой концерти и у нас. Разбира се, гладът беше голям, а предлагането прекалено малко, но бяхме доволни и на това. И вече знаехме. Бяхме посветени във великото чувство да си на концерт и да съпреживееш с още десетки като теб велик и незабравим момент. Да го споделиш, да го разкажеш, да го отбележиш като значимо събитие в живота си.

Същевременно качеството на запис се подобряваше и се появиха DVD-та с приличнa картина и Dolby Digital или DTS звук.

Тук някъде все по-уверено се прокрадваше и глобалната мрежа. Интернетът промени доста неща, включително в музикалния бизнес. В сайтовете с видеоклипове бързо се нароиха всякакви нови и стари записи на концерти. Къде професионални, къде презаписи от телевизии или лично правени с любителски камери. Почти всичко се намираше и беше лесно достъпно. Самите групи почнаха да правят повече концерти, защото разбраха, че това е вярното решение в променящата се действителност. С това вече събитията у нас и по-света ставаха все по-чести, а фестивалите – по-големи.

И така стигаме до момента, че през изминалия уикенд бях на два от най-големите фестивала в Европа –  Hellfest и Graspop. Паралелно и едновременно.

Седнал удобно в кожения диван, неглиже, с крафт бира в ръка, пред големия 60″ ТВ и 7.0 музикална система, се наслаждавах на много любими групи. И въпреки това, се чувствах все едно бях там и дори по-близо до самите музиканти. Виждах ги непосредствено пред мен, от всякакви ъгли. Усещах публиката, и дори най-дребните детайли не убягваха от многобройните камери. И ми се искаше да търча и блъскам (ако трябва и стената) и да крещя “WAAAAAAR inside my HEAD”.

В един момент се замислих. Това ли е следващият етап и какво ли ще е по-нататъшното развитие… Може би виртуална реалност, в която слагаш очилата и ще си сред групата на сцената и дори ще им „поръчваш“ коя песен да изпълнят?

Не знам, но се надявам да разбера и да проверя дали емоцията ще остане. За себе си съм сигурен, че ще продължа да посещавам реални концерти, както и да си купувам физически албуми на групите. Защото това е да си фен и метълхед, а не…, знаете.