Интервю с URBAN BREED- Част II

Представяме ви втората част от интервюто ни със самия Urban Breed, взето непосредствено след участието му със супергрупата му Trail of Murder в София наскоро. Тук можете да прочетете ревю от самия концерт,  а на този линк е и първата част от интервюто (в случай, че сте изпуснали) .

Когато си бил тийнейджър – какъв беше първият ти концерт като фен или като музикант?
Може би се пада втори, не знам всъщност дали се брои. Имаше една кавър група и ми казаха „Хей, Urban, изпей това“, а аз не знаех песните. Така може би разбрах, че не е толкова зле да не помниш всичко. Ако си мисля, че е трудно за запомняне, ще се постарая да го запомня, а после всичко ще се прецака и ще забравя всичко. Връщаш се назад, когато си оплескал нещо и си мислиш „О, това беше зле“. Но сега съм тук и давам всичко от себе си, става все по-добре. А докато давам всичко от себе си, се забавлявам много. Ако ти е кеф да веселиш хората, всичко е ок.

Какво специално има в България? 
За мен? Всички се оплакват, че хората тук са лоши, невъзможни,  но всеки, който срещна, е толкова готин. Те са добри с мен, така  че не ми пука, хаха. Говорете каквото си искате, аз харесвам  България.

Какво е специалното на тази вечер?
Ами това е първото участие на Trail of Murder тук.

Някои музиканти, като Джоуи Ди Майо например, имат  къща тук. Ако имаше възможност, би ли имал и ти?
Ако имах парите да поддържам къща тук, бих. Защото това би улеснило престоите и дейността ми тук.

Знаеш ли някои български думи?
Учили са ме, но ги забравям веднага- точно както текстовете на  песните. Бързо уча, но и бързо забравям. Последното нещо, на което се научих, беше нещо глупаво.

Знаеш ли „здрасти“, „довиждане“ и т.н?
Нормалните хора казват „чао“, но то не е българско така или иначе.

„Hello” е „здравей“. 🙂
Здррра-вей. Здравей. 🙂

А пък „thank you” е „благодаря“. 🙂
Бла-го-даря. Благодаря. Но след две минути ще съм го забравил 😀 Тук си говорят на български, а аз : „Да, да, говорете си“, а ако спорят- не ми пука, защото не го разбирам, хаха.

Значи с Project Arcadia си говорите на английски?
Да, и не само с тях. Говоря на английски и с момчетата от Швеция, нищо, че знаем шведски. Преместих се в Америка само преди две години, но..

Къде живееш в Америка?
В Атланта, Джорджия.

Аз имам приятели в Минеаполис, Минесота.
Мислиш ли да отидеш там?

Надявам се. Когато порасна и имам парите 😀
Защо? На колко си години сега?

На колко мислиш, че съм?
16-17, може би 18.

17 🙂
Е, виждаш, че съм добър. Не е трудно да се досетя, защото имам дъщеря на 16 🙂

Оoо. А тя идва ли на концертите ти?
Ами беше на всички концерти в Швеция. Щеше да дойде и сега, ако не беше на училище, където има национални изпити. Ще бъде лошо от моя страна да я отскубна от училище и да кажа „хей, да купонясваме“.

А слуша ли метъл?
Да- метъл, хард рок, рок енд рол. Има добър вкус. Има няколко неща, за които не се разбираме, но няма как. Няма да е добре просто да казва „да, да, тате, прав си“- страхотно е сам да градиш собствения си вкус. Аз например не мога да понеса да слушам Ozzy Osbourne, но тя го обича. Всеки има различен вкус 🙂

Някъде четох, че дъщерята на James Hetfield слуша неща като Джъстин Бийбър и Джонас Брадърс. Просто не мога да си представя баща ти да е рок или метъл музикант, а ти да се кефиш на нещо толкова различно.
Не знам. Миналото лято ходихме да гледаме Slayer, Anthrax и куп други метъл банди, беше много готино.

Знаеш ли онова DVD на Голямата четворка? Е, заснето е тук.
Да, но не съм го гледал още. Наистина? Хубаво място, мисля. Имате страхотна публика тук.

През средата на 90тте години беше трудно да намериш музика на Tad Morose и Morgana lefay. Как беше по света? Известен си, предполагам не е като в другите държави.
Знаеш- ако не свириш някъде, никой няма и да те знае. Имам предвид- ако свириш, съществуваш. Ако не свириш- не съществуваш. Това е историята на музиканта.

Сега ли е по-лесно или през 90тте?
Мисля, че е еднакво. Може би сега, но това вероятно е, защото съм по-стар и по-мъдър. Познавам повече хора, а колкото повече хора знаеш, толкова по-лесно се случват нещата. Също така съм и по-добър певец сега, хаха.

Последен въпрос, който винаги задаваме. Какво би искал да кажеш на феновете ти и читателите на Metal Hangar 18?
Ами имам едно послание, което винаги казвам. Придържай се към това, което си- много е важно. Ако имаш мечта, страст- не се предавай!

Вижте и пълна галерия със снимки от концерта.