Интервю с URBAN BREED- Част I

Ето първата част от интервюто, което успяхме да вземем от самия Urban Breed, точно след концерта му с Trail of Murder на 15 май.

Най-напред – как беше концертът?
Беше забавно, много. Толкова, че бях достатъчно глупав, за да не си сваля якето.

Очакваше ли го с нетърпение?
Да, абсолютно. От доста време. Обичам България и всеки път, когато дойда, си прекарвам добре. Да, наистина очаквах с нетърпение да свиря тук. И ще дойда пак много скоро – през ноември или по някое време след Коледа

С кои групи?
Всъщност с две банди, двойна работа, но ще бъде готино. Добре, че поне няма да правя и кавъри на Рони Джеймс Дио с главните банди, защото това е работата ми с The Last in line, американската ни трибют група. Ще има два вида турне – Trail of Murder с Project Arcadia и Trail of Murder с The Last in Line.

Последният път, когато беше тук, беше с Project Arcadia, като подгряващи на Accept. Как беше?
Също доста забавно.

По време на интервюто

Това ли беше първото ти голямо шоу с тях тук?
Това беше първото голямо шоу с Project Arcadia за мен така или иначе. Не знам много за историята преди това, не съм питал. Може би трябва, хаха.

Ами аз съм била на още един техен концерт тук- с предишния вокалист и бяха съпорт на Epica в София през 2011г.
Това е хубаво.

Как се озова в групата?
Пламен ми прати имейл, всъщност два. На първия не можех да кажа „да“ – „Бих искал, но съм твърде зает, съжалявам“. След това ми прати друг имейл – „Ок, мога да го направя“ – и така се случи.

Чух, че по едно време имаше нещо като конкурс, в който трябва да пееш тяхна песен.
Не, не знаех за конкурса. Те просто ми пратиха песен, а аз трябваше да направя версия на „Shadows of the night”. Нещо такова, но не YouTube тип.

Тук си вече няколко дни.
Да, дойдохме тук на 8-ми.

Да, и се срещнахме вчера случайно в метрото, хаха.
През това време записахме две видео записа, някои фотосесии и доста други неща. Нямам нито един свободен ден, откакто дойдох. Това е хубаво, но…

Как вървят записите по новия албум засега?
Всичко е готово, остава само една песен, която трябва да направя. После започва процеса на миксиране и нека ви кажа, че е наистина добър. Впечатлен съм от собственото си пеене 😀

Можеш ли да споделиш нещо повече – заглавия на парчета, дата на излизане или нещо такова?
Не можем да определим дата, докато не го миксираме.

През тази година ли ще бъде?
Кой месец сме сега? Да, би било възможно да го направим през тази година. Не гарантирам нищо, но трябва да е възможно.

И след това ще дойдете тук да направите концерти?
Да, абсолютно.

Това е готино. Ами как създаде тази супер група Trail of murder?
Не е толкова странно. Свирехме в Tad Morose и написахме песните за там. Не всички. А после пък не беше така- само риф или два. Но наистина успявахме да се сработим. Трудното беше записването, защото всички имаме различна философия. Едни си мислехме „Не е достатъчно добре, да направим по-добро“, а другите- „ Да, достатъчно е близко до рок-енд-рол!!“

А колко време писахте албума?
Не много. Но ни отне цяла вечност да го запишем. Най-напред бяхме аз и Daniel и още пишех песни за Tad Morose, после ме уволниха от Bloodbound, а имах някои неща за тях. Така срещнах и Pelle. Тримата завършихме аранжиментите , пооправихме записите и решихме да го миксираме. След това осъзнахме: „Хей, искаме да свирим на живо, трябват ни още двама пичове“- Hasse и Johan. Първата ни обща репетиция всъщност беше тук, в София – преди два дни.

Сериозно?
Да, това беше единствената репетиция, на която бяхме всички.

И защо нарекохте албума „Shades of art”?
Трябва да погледнем цялостната структура на текстовете – „life is shades of art” (животът е нюанси на изкуството). Знаеш, изкуството имитира живота, животът имитира изкуството.

Може ли да се каже, че през различните периоди човек сам рисува своите картини?
Да, абсолютно. Всичко е различно, ти се променяш. Начинът, по който живееш – това е творбата ти. Не е нещо, което можеш да продадеш, хаха. Може да погледнеш така: ако го изразходваш ей така, това е лошо творение на изкуството.

Жалко, че заминаваш утре. Не знам дали знаеш, но утре ще има трибют вечер на Рони Джеймс Дио.
Да, разбрах за това.

Но вие сами направихте своеобразна трибют вечер днес. Оценявам го. Знаеш ли, че Рони Джеймс Дио е моя най-любим певец?
Мога само да те поздравя за това.

Лично за мен Дио е голямо вдъхновение. Ти имаш ли?
Да, няколко. Имам предвид, че се сменят през живота. Когато започнах, първо беше Bruce Dickinson и Jeff Tade, а после открих вокала на британската група Magnum – обичам гласа му – фантастичен е! Знаех за Дио, още когато беше Bruce, но не осъзнавах величието му. Като гледаш какво прави, се учиш как да пееш… Този човек – Дио, наистина може да пее . Прави го толкова ефектно и лесно – така, че да те грабне. Висок тон е, но изглежда сякаш идва от цялото тяло. Впечатляващо. „Малкият човек с големият глас“ напълно му приляга. Просто пее красиво. Слушаш си „Rainbow eyes” и си мислиш „ Човече, искам да направя това“.

Long live rock’n’ roll!
О, обичам този албум, абсолютно невероятен.

Ами ти? Изглежда че се чувстваш удобно на сцената- просто излизаш и пееш. Какво правиш за гласа си? Пиеш ли яйца или нещо такова, хаха?
Не, но не пия нищо, в което има алкохол. И не пуша.

Браво на теб!
Като се замисля, единствената ми пречка в живота е спането – твърде много. Не мога да си легна рано, но когато го направя, спя вечно. Това май е единственото нещо, което ми влияе на пеенето.
Когато пееш метъл, можеш да направиш няколко неща, които знаеш, че не са много добри за гласа ти, но си трябват за усъвършенстване. Ако го правиш от време на време е добре, но ако го правиш постоянно – можеш да увредиш нещо. Да се нараниш по време на турне е лошо, защото знаеш, че трябва да продължиш.

Вижте част втора ето тук :)

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото