Когато фазата срещне нулата…

В резултат на това* се получава късо съединение, виждаш искрите и всичко спира да работи. Контактът между двете не е желателен, ако се отнася за електрическа инсталация.

Но когато става въпрос за група Phase – е, нещата там са различни. Те нямат нищо общо с фазите, нулите и цялата тази наука. Освен може би името и това, че когато започнат да свирят, усещаш статичното електричество от натрупаните заряди. А заземяването, след като си станал свидетел на тяхно представяне… все още не мога да кажа, кога ще се случи.

На 26 януари в Бар-Клуб Адамс се състоя вторият концерт на алтернативните прогресари от Гърция. За съпорт от българска страна бяха поканени Ювиги, които излезнаха на сцената около 22 часа. Така и не погледнах часовника, защото побързах да отида напред, докато вадех фотоапарата от чантата.

Не бях ходила на участие на Ювиги досега. Мога да кажа, че съжалих веднага за този пропуск, още в момента, в който чух първата песен. Музиката беше поднесена с такава енергия и страхотно настроение от самото начало. През цялото време си личеше, колко много им харесва да правят това, а именно – да свирят пред хора, дошли специално за тях.

На нас също ни хареса. Чухме общо 10 парчета, по 5 от двата албума на групата „Сива пустиня“ и наскоро издаденият „От първо лице“. Неравноделните ритми, текстовете на български и прогресив звученето ни накараха да се раздвижим, да покуфеем и ни оставиха в очакване на Phase. А с Ювиги ще се видим отново, на следващия им концерт.

Малко след това пред нас застанаха и самите Phase.

Хубавото на по-малките клубове е атмосферата, която създават. Контактът между музикантите и публиката е много по-интимен и се получава онази обстановка, в която няма граници, а само приятели. Хора, които са дошли да се насладят на музиката, емоцията и да се потопят в един малко по-различен свят.

Поканиха ни с думите от Perdition:

„Stepped into the endless fire

Acquired the demon of desire…“

и ние се отзовахме, влизайки в огъня заедно с тях.

Започнахме едно пътешествие, в което ни отведоха четиримата гърци и невероятният глас на Thanos. Усмихнахме се заедно с The Smile, бяхме пак там с Ibidem, минахме през Next Illusion To Fade, останахме Static за малко, а накрая спряхме да дишаме с Hypoxia.

Разходката беше допълнена с песни от предстоящия албум на групата, който очакваме вече с нетърпение. А заедно с него и обещанието, което ни даде Thanos, че ще дойдат отново, за да ни го представят лично. Подариха ни няколко прекрасни кавъра на Placebo, Led Zeppelin, The Doors и Iggy Pop.

Така неусетно, отнесени и потънали в музиката, се наложи да се върнем към реалността, защото концертът свърши. Все още усмихнати и замечтани след страхотното представяне, въпреки малките технически проблеми с китарата на Thanos, останахме за по питие, заедно с момчетата.

Има групи, които ти влизат под кожата едва, когато ги видиш на живо. Такава банда са и Phase. Привличат вниманието ти, когато чуеш записите, но истинската химия се получава там, пред сцената. Усещаш частиците мрак, които струят от песните, а в същото време те заливат с онази енергия, която те кара да се почувстваш жив.

Накрая просто се оказва, че си във Фаза, от която няма да излезеш скоро, а и не искаш да го правиш!

*Превод от In Consequense – името на първия студиен албум на Phase.