Интервю със Стефан Пенев (SMALLMAN)
Задаващият се нов албум на самобитната родна банда SMALLMAN, както и концертът с който момчетата ще го представят пред публика, стана повод да са свържем с басиста Стефан Пенев и да го поразпитаме за това-онова.
Metal Hangar 18: Здравейте, повод да се свържем с вас е предстоящият ви нов албум „Envision”. Разкажете ни нещо повече за работата около него?
Стефан Пенев (бас): Привет! Две от песните в албума бяха създадени преди доста време, често ги изпълнявахме през изминалите две години. Говоря за “Dreaming piece” и “Първом Първом”. Общо взето, така бе загатнато и началото на “Envision”. Имахме и чакащи своя момент идеи, както и такива които бяха отхвърлени.
Metal Hangar 18: Преди броени дни излезе кратък откъс, описващ творческия процес в с. Манастир, как решихте да отидете там и какво търсехте?
Стефан Пенев (бас): Не беше спонтанна идея, по-скоро планирано бягство. Родът на двама от членовете на групата е от там. Имат къщи горе. От години ходим в Манастир, за да си починем, а и мястото е вълшебно. Дори от скоро има обхват на телефоните и то не на всички оператори. Смятам, че това, което търсихме горе, бе изолация, позволила ни да прекараме повече време заедно, по-далеч от щуротиите долу и насаме с музиката ни, без бързане и без напрежение.
Metal Hangar 18: Открихте ли вярната за вас посока, която да следвате? Третият ви албум изцяло ли ще я следва или има отклонения?
Стефан Пенев (бас): “Envision” е естествено продължение, не е точно посока, той е по-скоро търсене на посока. Всеки от предхождащите го албуми бе такъв и логиката, върху която е изграден третия, също е тази.
Metal Hangar 18: Разкрийте нещо повече от оформлението на новия ви диск. Кой стои зад него?
Стефан Пенев (бас): Оформлението е пак на Цветан, трудно бихме намерили по-добър вариант. По този начин се затваря цикълът, от една страна музиката – от другата, художественото и визуално оформление. Както и за предните две обложки, първо с думи описахме своите желанията, усещанията, които предизвикват песните, това което се надяваме да чуе и слушателя в тях. Това бе нужно на Цецо, за да започне работа по оформлението. Предполагам се вижда по-минималистичният подход на печата, този път… Внимателно избрахме материала, от който е изготвен албума, сметнахме, че това е също добър начин да провокираш определени усещания.
Metal Hangar 18: За тези близо три години от издаването на “Labyrinth Of Present” работили ли сте по някакви други проекти или идеи?
Стефан Пенев (бас): Проектът, който ни повлия много и ни провокира бе късометражния анимиран филм „Кръвта“ на Велислава Господинова. Да напишем музиката и да работим с авторката му бе наистина чест за нас. Сега тя подготвя нова продукция, отново с наша музика, в която сме горди, че участваме.
Metal Hangar 18: Има ли някакви промени в състава на бандата?
Стефан Пенев (бас): От както Андон дойде и остана окончателно в групата, мисля, че беше края на 2005-та, не сме променяли състава си. И слава богу. Това, вероятно, биха били последните стъпки на Smallman.
Metal Hangar 18: Кой ви помага в новото ви начинание?
Стефан Пенев (бас): Ами, както винаги се опитваме да привлечем уменията и талантите на хора, които харесваме и уважаваме. Способни хора, с които се радваме да работим и да се учим от тях. Такъв е и Петър Делчев, изсвирил тамбурите в “Envision”. И Ивайло Александров, без чиято помощ, цялостната организация на бъдещите ни планове би рухнала. Много интересни хора, творци, приятели, подаващи ни ръце в трудни моменти, по реализирането на всяка една част от проекта, даряващи ни със своето вдъхновение. И разбира се, както винаги до сега, семействата ни, без чието разбиране и компромиси, нещата биха били невъзможни.
Metal Hangar 18: Къде свирите и репетирате, как избрахте студиото за запис?
Стефан Пенев (бас): Репетираме в Асеновград, имаме си нашият малък „храм“. Място където се раждат голяма част от идеите ни или придобиват форма. А студиото е същото в което работихме и преди – Studio 42. Там записахме и двата си предни албума. Отново Лъчезар Георгиев, изгради звука, а и значително ни помогна с продуцентската част. Разчитахме до голяма степен на неговото мнение и съвети.
Metal Hangar 18: Не ви ли дели разстоянието София – Асеновград?
Стефан Пенев (бас): Трудно е, определено не е малък проблем. Но си заслужава, подобна причина, не е достатъчна да спре желанието да твориш. Всъщност Цецо пътува най-много от нас и всяка една репетиция е свързана с голям разход, не само на финанси, но най-вече на енергия, а това продължава с години. Въпреки всичко, заслужава си, като погледнеш назад.
Metal Hangar 18: Кое според вас придава неповторимия облик на групата? Гайдата търсена част от него ли е?
Стефан Пенев (бас): Май наистина създадохме нещо, което е постижение за всяка една банда, а именно собствен облик, стил на работа. А лично за мен, удоволствието да свиря и работя с останалите изпълва нещата със смисъл. Гайдата е част от музиката ни, тя не е навсякъде, когато има нужда от нейния глас, ние го използваме. Но не е само тя, използваме и кавал, от скоро и акустичната китара, като неделим елемент в една от песните. Съвсем съзнателно търсим звука на различни инструменти, целта е да създаваме определена атмосфера. Не гледам на Smallman като на метъл група с гайда, макар и да изглежда до някъде така. Възможно е да ни се струва така, защото в България този инструмент разплаква и весели, свързан е с нещо съкровено, изписано върху генния ни код. Може би…?
Metal Hangar 18: Какво беше началото на Smallman?
Стефан Пенев (бас): Грубо, брутално и агресивно! Нещо такова, беше преди (вече) тринайсет години! Този материал остана назад в мига, в който разработихме темите от едноименият ни албум “Smallman”. Макар и все още да има следи от миналото. Част от текста на “The Bond” е от онова време.
Metal Hangar 18: Свирихте заедно с австралийците Alithia, как се свързахте с тях и как мина пътуването?
Стефан Пенев (бас): Alithia са много готини хора и (смея да твърдя, вече) добри наши приятели. За тях беше първо турне в Европа, а за нас първо излизане извън България за няколко концерта подред. Мисля, че Андон се свърза с басиста им, който е унгарец и промотираше няколко банди в региона, както и собственото им турне. Наскоро Alithia бяха пак в България, живи и здрави са, с нов член в групата и все така луди. Свириха в София, Пловдив и Варна, ако не се лъжа. Разпространяват така наречения от тях astral space core. Пътуването с тях бе щуро преживяване!
Metal Hangar 18: Каква музикална симбиоза ще се получи между Цветан Хаджийски и Alithia?
Стефан Пенев (бас): Ами той записа с тях и наистина бе интересно да чуем гайдата му в тяхна песен. Тя се казва “Thirteen Revelations”, можете да я намерите във видео платформите. Определено гайдата добави своята безбрежност в парчето.
Metal Hangar 18: Как ви приемат на запад от нашата граница? Разбират ли идеята на българския етно рок?
Стефан Пенев (бас): Колкото по-далеч, толкова по-трудно, мисля. Разликата между Сърбия и Австрия, например, бе доста отличителна. Трудно би могъл човек, извън Балканите да разбере правилно посланието на ритмите и използваните от нас прийоми. Но смятам, че въпреки това усещането като цяло е над това, ежедневно получаваме хубави коментари, а и хора от цял свят си купуват музиката ни.
Metal Hangar 18: С кои групи обикновено ви сравняват и отъждествявате ли се вие с някоя от тях?
Стефан Пенев (бас): Хаха! Естествено с Tool, такива коментари виждаме доста често. Може би наистина има известна прилика в подхода и настроенията, но чак Tool… Или май е по-добре да сме горди с това, а? Интересното е, че барабанистът ни, упрекван в началото, че заимства от ритмите им, дори не ги беше слушал, чу ги по-подробно след като прочете, че свирим като Tool. Всъщност неговият вкус и стил на свирене е доста различен и бих го сравнил по-скоро с някои по-скоро рок енд рол банди, отколкото с повечето метъл светила. Смятам, че „крадените“ от нас мотиви от българския фолклор са доста повече от влиянията ни от западните алтърнатив и метъл банди. Честно да Ви кажа, другите ще ми се смеят за което, но аз намирам доста по-общи неща, като настроение с една от любимите ми банди – Anathema, поне за мен е така. Въпрос на личностно възприятие. Така че нека бъде Tool.
Metal Hangar 18: Един вероятно изтъркан въпрос – защо избрахте да пеете на английски, а не комбинирахте народните елементи с български напеви?
Стефан Пенев (бас): Знаете ли, да пееш и да се изразяваш на един от най-красивите, картинни и богати на настроения и метаморфози език не е за всеки, за това се искат дарба и самочувствие. На фона на прекрасните примери в българската литературна история, мисля че не сме готови да го направим все още. Смятам, че и сполучливите примери въобще не са много. В този дух отговорих на този въпрос наскоро и мисля, че това е една от основните причини.
Metal Hangar 18: Трудно ли е да те забележат чуждестранните звукозаписни компании, как се предлага един музикален продукт в днешно време?
Стефан Пенев (бас): Ами нас все още не са ни забелязали, така че сигурно е трудно. Хахаха. Живеем в ерата на комуникациите, музикалният бизнес е доста труден в наши дни, особено за големите компании, не е като преди. Все още има големи пазари, но подходът се смени и продажбата на физически носители намалява. Нещата не са такива, както през осемдесетте. Сега има звезди за един ден, нацапани, маскирани, гей, не гей, с бради, гърди! Чудна работа. А бъдещето, най-просто казано, е в стойностната музика. Имам предвид музиката, която може да те развълнува и знаеш, че ще те вълнува пак след двайсет години. Тя е различна за всеки, но можеш да я познаеш, когато я чуеш. То май и с нещата, останали от миналото е така. Не е нужна кой знае каква формула, за да предложиш музикален продукт, както го наричат, ако той е стойностен и развиващ се.
Metal Hangar 18: Очаква ви мащабна презентация на албума в клуб Terminal 1, какво можем да очакваме на концерта? Ще има ли визуализации?
Стефан Пенев (бас): Доста енергия се хвърли и продължава да се влага в предстоящия концерт, както и към останалите, в Пловдив на 7 юни, а и Wrong Fest, където ще свирим на 22 юни. Подготвили сме по-различна видео среда за сцената и разбира се, музиката от “Envision”. Процесът по подготовката на визуализациите тече отдавна и е неразривно свързан с цялото представяне на албума. Много хора са въвлечени, помагат ни с този процес и разбира се, ще им благодарим и представим на малко по-късен етап.
Metal Hangar 18: Ще има ли нов мърчандайз, който да предложите на феновете?
Стефан Пенев (бас): Стараем се да поддържаме нов асортимент от мърчандайз, доколкото ни стигат силите, и този път ще е така. Дано ви хареса. Но най-важен си остава, поне за нас, албумът, нашата нова рожба.
Metal Hangar 18: Нещо за финал?
Стефан Пенев (бас): Обичайте и подкрепяйте групите, които харесвате. И дано и ние намерим място сред тях.