Космическа юлска вечер с ORANGE GOBLIN, SMALLMAN, VRANI VOLOSA и DEVIILLE

 Последно време много готини и свежи групи идват у нас. За това голяма заслуга имат Wrong Events, които не спираха да ни правят изненади всеки месец. Сигурно най-голямата от тях бе, че тази година ще се проведат два Wrong Fest-а, единият от които се води City Edition. На него ни очакваха шведските рокери DEVILLE, бургаските моряци VRANI VOLOSA, космическите SMALLMAN и пионерите на стоунър метъла – единствените и неповторими ORANGE GOBLIN! Събитието се състоя в любимия на много хора клуб „Маймунарника“ на 1 юли и завърши като едно от най-яките събития за 2017-та година. Хубавите спомени са прекалено много за да опишем преживяването, но поне можем да се опитаме.

 DEVILLE – първата група от скромния line-up на феста. Идващи чак от град Малмьо, Швеция, музикантите разполагаха с четири студийни албума като последния от тях излезе през 2015 г. и носи името „Make It Belong to Us“. Въпреки че започнаха сета си час след първоначално обявеното време, бандата събра доста малко на брой хора пред сцената, но това не ни попречи да им се порадваме. Температурата беше стигнала своя пик, жаркото слънце огряваше клуба, а посетители постоянно влизаха, привлечени от готините рифове на Andreas Bengtsson и Andreas Wulkan. Блусарски мелодии, мелодични чисти вокали и доста добри барабани – никакви забележки към DEVILLE. Няма лошо, че ги бяха сложили първи за вечерта, но без съмнение смятам, че заслужаваха малко по-голяма публика, имайки предвид откъде пристигаха. В крайна сметка, шведите успяха да ни разведат през всичките си записи и да ни подгреят подобаващо за следващата група.

 Това беше небезизвестната бургаска шайка VRANI VOLOSA. Като засвириха веднага се учудих как стилът на бандата бива считан за паган блек метъл. Бях учуден, защото творчеството им беше нещо по-различно – бласт бийтовете си ги имаше, но се усещаха и много други елементи, типични за фолклорната и не толкова екстремната музика. Музикантите дори не носиха корпс пейнт или каквото и да било, оприличаващи ги визуално като блек метъл група. Те бяха просто една шайка възрастни бургазлии, пеещи за морето и слънцето и свирещи с огромна страст. Малко са родните групи, чиято музика така докосва душите ни. Смятам, че VRANI VOLOSA направиха точно това. За жалост, сетът им бе съкратен и скоро им се наложи да се оттеглят от сцената. Групата не забрави да благодари на всички присъстващи, включително на организаторите, задето осъществиха този фестивал.

 Какво да кажем за SMALLMAN? Те бяха просто космически! Който някога е бил на техен концерт знае за какво говоря. Музиката им направо не беше от този свят. Независимо дали си под въздействието на някакви вещества, чуеш ли ги, губиш представа за времето и пространството. Точно това се случи във вечерта на 1-ви юли. Вокалите на Цветан Хаджийски ехтяха из цялата Борисова градина, а останалите инструменти ги допълваха идеално и ги правиха още по-величествени. А когато гайдите се включиха, всички като че ли настръхнахме. SMALLMAN ни вкараха в някакъв транс, от който никой не искаше да излезе. Изживяването наистина не може да се опише с думи. Имах чувството, че и цял ден да ги слушам, SMALLMAN никога няма да ми омръзнат. Съветвам всички, които не са ходили на техен концерт, да поправят тази грешка и да се насладят на едно наистина различно представление.

 Стана време за хедлайнера на вечерта – пионерите на стоунър метъла, ORANGE GOBLIN! Това бе първото им гостуване у нас и предполагам затова на тях публиката бе най-многобройна. Англичаните излязоха на сцената и стартираха шоуто си със байкърската „The Filthy & the Few“ и забавната „Turbo Effalunt (Elephant)“. От бандата заблика рокендрол настроение, а някои от присъстващите усетиха тръпката и веднага тръгнаха да правят малки мошове. Гигантският фронтмен Ben Ward изглеждаше много доволен от реакциите на хората и благодари на всички за присъствието. Следващите парчета бяха изпълнени с шеговити текстове, заразителни рифове и невероятни сола от страна на китариста Joe Hoare. По едно време имах чувството, че гоблините са ни върнали назад във времето, когато на световната сцена още царуваха LED ZEPPELIN. Хората се наслаждаваха на хубавата музика, пушиха си, пиеха си и нямаха абсолютно никакви грижи – буквално с това изречение се описва донякъде концерт на ORANGE GOBLIN. Нещо, което обожавам в тях, е фактът, че на запис са готини, а на живо просто са невероятни! Нямах забележки нито към инструментите, качеството на звука или публиката. Всъщност, като че ли именно публиката беше най-впечатляващото нещо. Хората за първи път виждаха една от любимите си групи и празнуваха като за последно. Постоянно бушуваха мошове, а по едно време дори се осъществи страхотен wall of death (което е доста странно за стоунър концерт). След още няколко изпълнения бандата реши да се оттегли от сцената, но за щастие, не им позволихме – всички присъстващи крещяха с пълно гърло „We want more!“ и не смееха да мръднат от местата си. Усмивките по лицата на музикантите бяха безценни. Сигурен, че дори те не са очаквали толкова добре да си прекарат вечерта. Гоблините се съгласиха да ни изсвирят още няколко песни. Първата бе романтичната песен за синия сняг, след което се прехвърлиха на култовата „Quincy The Pigboy“ и накрая се сбогувахме с превърналата се в техен хит „Red Tide Rising“. ORANGE GOBLIN бяха адски изненадани от цялата подкрепа и енергия на българските феновете и изобщо не съжаляваха, че са с нас тази вечер. Толкова много се изкефиха, че обещаха да се завърнат някой ден! И това го повториха няколко пъти. Зарадвах се, защото вече мисля, че със сигурност бих повторил този концерт, независимо от всичко.

Сетлист:
01. Filthy & The Few
02. Turbo Effalunt
03. Scorpionica
04. The Devil’s Whip
05. Saruman’s Wish
06. Man Who Invented Time
07. Your World Will Hate This
08. Some You Win, Some You Lose
09. Made Of Rats
10. They Come Back
11. Time Travelling Blues

Бис:
12. Blue Snow
13. Quincy The Pigboy
14. Red Tide Rising

 Прекрасна вечер, няма съмнение! Това бе не само първото гостуване на ORANGE GOBLIN, а и един от най-готините концерти у нас за тази година. Организацията беше на ниво, групите – страхотни, а публиката – невероятна. Като цяло, добре се получи този фест. Нямаме търпение да разберем дали този на Войнеговци ще го надмине! 😉