Интервю с Johan „Nephente“ Fridell – (NETHERBIRD, RIKET)

Поводът за това интервю е очакваният нов албум на Netherbird, „The Grander Voyage“, новият му проект RIKET и евентуалните му концертни планове. Освен това Johan е страхотен събеседник, който винаги хвърля предизвикателство и провокация към събеседника си. Вижте за какво си поговорихме.

Satania: Привет Johan! Радвам се най-после да си поговорим.

Nephente: Привет, Милена! Хубаво е да те чуя.

S.: След „The Ferocious Tides of Fate“ бъдещето на Netherbird не беше много ясно. Бяхте почти пред разпадане. Какво те вдъхнови и те накара да възродиш групата.

Neph.: Да, аз и Bizmark основахме групата през 2004г. и планът ни беше да създадем нещо по-различно от групите, в които сме свикнали да бъдем и част от това беше фактът, че искахме да гарантираме, че ще бъде интересно. Така, че след около десет години започнахме да чувстваме, че нещата се изхабяват с по-малко напредък и прекалено много компромиси, за да направим концерти и т.н. И двамата чувствахме, че сме приключили с групата в тази и форма и вид, така че ние се оттеглихме за дълго време да премислим и да се опитаме да намерим нашата посока. И не след дълго и двамата се съгласихме, че трябва да се върнем към оригиналната идея на групата, с фокус върху музиката и създаване на нещата по различен начин. Събрахме повечето от стария състав и го усилихме с двама нови членове, за да можем да свирим с три китари на живо, тъй като повечето от нашите песни са записани така.Различното е, че се фокусирахме само върху няколко избрани концерта тук-там и останахме по-съсредоточени да пишем и записваме нова музика. Това може да не изглежда като голяма разлика, но за нас беше това, от което имахме нужда и съм доволен, че не продължихме на всяка цена, а спряхме да направим равносметка. Така аз лично съм готов да продължа да правя това поне през следващото десетилетие, но с по-малко компромиси от преди.

S.: Колко време ти отне създаването на новия албум „The Grander Voyage“. Приемаш ли го като голямото завръщане на Netherbird? Още повече, че той наистина е много различен от всичко композирано от вас до момента.

Neph.: Всъщност написахме повечето от мелодиите за около две седмици. Не обмисляхме много нещата този път. Вместо това ние дойдохме с това, което чувствахме в момента. Това всъщност беше най-бързо написаният албум изобщо. След това процеса по записване отне своето време, но това е, както е. Това е нашият най-искрен и „разголен“ албум и не мисля, че бихме могли да го напишем по-рано. Имахме нужда от прекъсването и то направи чудеса с нашата способност да създаваме музика без никакво отношение към стилове или жанрове. Да, съгласен съм, различен е, но също е естествено развитие и това е много повече „ние“ от всичко, което сме направили преди.

S.: Сподели, че „Pillars of the Sky“ е много лична композиция. Може ли да кажем, че това си ти. Твоята емоционалност, твоето усещане за света, дори твоята чувственост. Коя е твоята Стълба към небето и какво е трябвало да пожертваш, изкачвайки я?

Neph.: Да това е вярно. Това е много лична песен. Аз и Bizmark знаехме, че сме намерили нещо специално, когато започнахме с нея и тя бързо стана скъпа за нас. Текстовете дойдоха съвсем естествено за мен, тъй като исках да увенчая мелодията с думи, които биха изразили нещо силно и много лично.

За мен песента стана нещо като обявяване на моето собствено търсене на по-висока цел. Освен моята музика, която разбира се е много важна з амен аз съм все по-заинтригуван от хората, които срещам чрез своето изкуство. Научих толкова много и израснах много от безбройните разговори, които съм имал он-лайн и когато срещам хора, с които съм се запознал чрез музиката. И тази комуникация е в голяма степен горивото, което ме стимулира, и наистина се радвам на този аспект от моята артистичност. че имам привилегията да въздействам на хората, и че те инвестират време и усилие в музиката, която създаваме и текстовете, които аз пиша. Това е много ненатрапчив начин да се свързваш с хората и тези, които харесват това, което правим, което означава че ние не сме вече непознати и когато общуваме ние имаме нещо, от което да започнем, а не да си говорим за времето. Този аспект е нещо, което ценя и мисля, той ще ми дава цялата енергия, от която имам нужда, за да продължа да правя това и получавам толкова много обратно. Предполагам моят стълб е мястото, което искам да достигна, за да се свържа с хората по целия свят. Не с всички, но поне с тези, които ме интригуват.

S.: Песента, която мен ме впечатли още при първото прослушване е „Emerald Crossroads“. Тя е много различна от общото звучене на албума и сякаш отваря друго измерение в него и като цяло в представата как „трябва“ да звучи блек метъла. Какво вложи в нея? Защо се е получила толкова ярка и индивидуална? Толкова нежна и все пак толкова… блек…

Neph.: Когато записвахме албума това всъщност бяха две песни, отбелязани като Част I и Част II, които са доста различни, но базирани на еднакви тонове. Но когато работехме в детайлите, почувствахме, че искаме да ги слеем в едно цяло. Нещо като Ин и Ян. Нещо нежно и нещо малко по-гръмко. Написахме двете части същата вечер, така, че песента всъщност сама написа себе си. Това се случи. В действителност всички китари в завършващия сегмент са първото, което Bizmark направи и е записано, когато той го свиреше за първи път, така че е толкова истинско, колкото може да бъде. И това беше един от последните песни, които написахме за албума.

Ние никога не планираме много когато записваме.Случва се така, Bizmark опитва милиони идеи и след това сядаме и ги сглобяваме, това е много отворено откъм завършек и наистина може да се случи всичко. Предполагам винаги ще ще завърши като някакъв блек метъл, но с тази песен мога да кажа, че ще намерите и много други елементи, разбира се – и то е както го искам. Ние ще пишем точно каквото чувстваме и когато това е направено и групата е сложила своя отпечатък, това все още ще звучи Netherbird, но основите могат наистина да бъдат всичко. Това може би е нещо, което ще предизвика някои пуристи, някъде, но това е добре. Нашата музика трябва да преминава граници и ние имаме нужда да изследваме неначертаното, така че аз съм щастлив да чуя, че ти я харесваш. Мисля, че стана доста добра. А края е малко отдаване на чест към Bathory, кимване към великите вървели преди нас.

S.: Мракът по дефиниция е зловещ, плашещ, студен, но ти го направиш ласкав и топъл, наситен с многопластова красота. Как успяваш?

Neph.: Мисля, че мракът е красив и успокояващ и винаги е имал силно привличане за мен. Бих казал, че представата за това да е зъл и плашещ е как обществото и църквата ни е научила да го възприемаме. Точно както се опитват да ни накарат да избягваме всяко нещо, което те не харесват, като сексуалността, особено женската сексуалност, която са заклеймили като опасна и като нещо, което хората трябва да избягват, което е загуба. Ние вече започнахме да оборваме тези стари „истини“ и тава да станем по-освободени ще е от полза за всички нас! Можем да живеем живота си по всеки начин, по който искаме и няма нужда да „обеззвучаваме“ себе си заради стари догми или норми. Могат да се открият много удоволствия в това, което преди е било грешно.

Така, че аз виждам мрака като подарък, нещо което можем да използваме в наша полза само като видя колко много от определеното като „грешно“ е нещо фантастично, нещо което се отдавам с гордост. Този отговор би бил роман ако детайлизирам всеки аспект от това, но честно искам всички хора да могат да изследват собствените си страсти, пориви и да могат да изразят кои наистина са те. Без страха или присъдата, водещи ги към някакъв създаден от човека ад на въздържанието.

Защо винаги съм бил привлечен от забраненото наистина не мога да кажа, но винаги съм бил опозиция на нормите и предполагам това отчасти е причината. Останалата част се свежда до любопитство и подтик да проучвам и опитвам всичко, което животът има да предложи. Мисля, че ще съжалявам само за нещата, които не съм направил или опитал в края.

S.: В тоя ред на мисли, да кажем преди 20 години нещата с блек метъла като стил бяха ясни – darkness, Death and Satan. Всичко трябваше да е брутално, агресивно, злобно. Сега обаче има толкова под жанрове на стила. Какво според теб трябва да внушава блек метъла, като музика, като светоусещане, като послание заредено с някакви емоции.

Neph.: Да, блек метъла се разви много откакто започнах да свиря през 1990. Мисля, че това е в същността на блек метъла да се изменя и прогресира. Това всъщност е същността на бунта. Да счупи нормите да прескочи границите. Винаги ще има хора, които няма да са съгласни и ще мислят, че през 1993 е било по-добре, примерно. Понякога реално съм един от тези хора, които мислят, че светът се дави в прекалено много нова и наистина лоша музика, и блек и дет метъла не са изключение. Албумите, които са ме вдъхновили най-много са издадени през 1990-95 и това е мястото, от което черпя голяма част от вдъхновението си. Но след това го превръщаме в нещо, което мислим отговаря на днешния ден. Не виждам голяма необходимост от правенето на музика, която звучи като тези стари албуми. Те вече са там. Ние искаме да правим нова и интересна музика, но с много респект към звученето на блек метъла, такова каквото сме го научили. Но не бих казал, че Netherbird е блек метъл група от старата тру сцена. Ние звучим много като блек метъл, но нашите теми и някои от нашите песни въплъщават влияния от хеви метъл, дет метъл, дуум, а също много алтернативен дарк рок, така че това е широк спектър от музика.

Но за мен блек метъла е до атмосферата и страстта, и това е нещо, което със сигурност ще запазим и винаги ще правим музика, която е мрачна в някакъв смисъл. В тази връзка и по това определение в края на краищата ние сме близо до блек метъла. Там има много добри нови групи, които продължават да движат стила към нови територии, и това е необхохдимо иначе ще настъпи застойи застаряване, което би било в абсолютен контраст на това, каква трябва да бъде екстремната сцена.

S.: Използваш картини на художника J.M.W. Turner за обложки. Защо? По какъв начин картините на този художник допълват музиката на Netherbird?

Neph.: Netherbird се опира на три еднакво важни стълба: музика, текстове и изкуство. Така, че сме много придирчиви, когато стане въпрос за това, какво ще използваме за обложка. „The Grander Voyage“ е много мрачен звуков пейзаж, различни пътувания, така че почувствах, че е важно да уловя това и в темите на албума и сингъла. И, за да запазим всичко заедно решихме да използваме изкуството на J.M.W. Turner. Винаги съм го обичал и когато видяхме скицата за албума “Death on a pale horse” тя просто си дойде на мястото. Някой ден се надявам да започнем съвместна работа със съвременен художник, който може да проектира картини, видео, сценични декори и така нататък, но това е все още някъде напред във времето, тъй като нямаме нужния бюджет, с който да го компенсираме за всичката тази работа. Но напред във времето ще можем и този човек ще е част от групата точно както всеки друг член. Изкуството е много важно за нас и за това, което сме.

S.: И сред чистата живопис и чиста музика. Акустични части в песните от новия ви албум, инструментал с пиано и акустична китара, чисти природни звуци (дъжд, море). До какъв предел искаш да простреш възприятията на слушателите си? Може ли според теб музиката да рисува образи, точно както живописта?

Neph.: За нас музиката ни абсолютно е пейзажи с различни тонове, като пътуване през различни места, звукови пейзажи ако искаш. Този албум повежда слушателя на пътешествие от познатото към обширното неизследвано непознато, като също сме свързани близко с природата. Така, че за нас тези елементи трябва да ги има, за да предадат емоциите и да се засили атмосферата на определени части от песните.

S.: Заради акустичните инструменти беше обвинен в комерсиализъм. Доколко според теб може да бъде комерсиална една ъндърграунд блек метъл група?

Neph.: Haha, даа! Това беше Metal Hammer Гърция, които ни дадоха този коментар. Намерих го за неописуемо глупав, ако трябва да съм честен. Мога да заявя, че това е грешно на много нива, да заявят, че в нас има някакъв комерсиализъм само защото използваме акустични китари. Чували ли са Dissection, Bathory или Vinterland? Дали са комерсиални? Акустичната китара не е нищо ново в нашия стил музика, напротив, тя е основен елемент. Ние просто решихме да я използваме като интерлюдия, вместо да изграждаме частите на песните около нея. И комерсиално, извинете, трябва да означава, че правим пари от групата, предполагам? Мога да уверя всички, че ние губим пари заради Netherbird, точно както повечето банди, които свирят някакъв вид екстремна музика! Би трябвало да продадем десетки хиляди албуми, за да излезем на чисто след всички пари, които сме налели в тази група и в нашето изкуство. Ние със сигурност не продаваме толкова албуми и сме ок с това. Ние не живеем от метъл музиката, ние живеем за нея и заради нея. Така, че да ни нарекат комерсиални е не само обидно, но и погрешно. Просто попитайте нашата банка 😉 .

S.: Не мога да не те питам за онова малко бижу, което създаде наскоро – RIKET. Как решихте да се съберете за такъв проект, още повече, че там сте известни (макар и само за ъндърграунда) музиканти.

Neph.: Известен? Кой? 😀 Даа, RIKET се появи когато Tobias (соло китарист на Netherbird, по-рано басист) ми показа някои от идеите му за песни. Наистина ги харесах, малко дет метъл „в лицето ти“ и ми напомниха малко на нещата, които свирех в ранните 90, така че казах, трябва да опитаме да ги запишем.

Тъй като искахме да ги държим отделно от Netherbird имахме нужда от някой, който да свири барабаните, така че изпратих демо записите на Adrian Erlandsson, защото знам, че неговото сърце също бие за не усложнената, сурова музика (прекарвахме времето в студио Fredman, свирейки стари, любими неща един на друг преди около десет години, когато беше барабанист на Netherbird). Той хареса материала и се съгласи да направи барабаните. Записа ги в Англия и ги изпрати, след това аз и Tobias записахме останалото. Много бърз процес, около четири дни общо, като времето прекарано в създаването на демо в старите ни времена.

RIKET е нещо спонтанно, но е голямо забавление за всички, тъй като можем да правим каквото искаме. Всички сме замесени в по-сериозни групи, така че е страхотно да имаме нещо, където можем да правим нещо по-просто и по-сурово.

До сега имаме записани само 12-минутно ЕР с четири песни и правим някои отделни концерти, но с малко по-различен състав, тъй като намаления бюджет не ни позволява да покрием разходите за полети. На живо свирим с Jerry (Wormwood), Erik (Sterbaus) и Emanuel.

S.: Какво заложи в този проект като идея и да кажем предизвикателство? Всъщност приемаш ли RIKET като някакъв вид предизвикателство, лично, към феновете?

Neph.: Бих казал, че го направихме само защото обичаме да свирим и искахме група, която може да прави повече изяви на живо. Да се качи Nethetbird на сцената е доста голяма авантюра и изисква добра сцена и малко бюджет. С RIKET можем да вземем малки концерти, следователно можем да свирим повече на живо, което двамата с Tobias искаме. Освен това имам шанса да пея гроул вокали, което наистина ми харесва. Малко вокално израстване, което е различен звяр от моя нормален вокален стил, който е повече „среден диапазон“, но аз започнах с гроул пеенето и ще е страхотно да го направя отново. Тъй като RIKET прави музика с текстове само на шведски, това също представлява възможност да пиша нещата по различен начин от този, който използвам в Netherbird.

Така, че за нас е перфектната комбинация, наистина да имаме двете групи и това означава да се качваме на сцената по-често, а също да свирим пред малко по-различна публика, тъй като RIKET е повече дет метъл. Това е повече да ни забавлява. Не съм съвсем сигурен, че RIKET наистина се харесва на Netherbird феновете и наистина мисля така, защото защото това са доста различни групи.

S.: По-любопитно ми е, обаче ще има ли продължение RIKET? (Лично на мен много ми се иска да има) Както и плануваш ли да изведеш участията ти с RIKET извън Швеция?

Neph.: Ще има някакво продължение, свирихме един гиг и имаме още два ангажирани. Всички са местни и много ъндърграунд концерти в района на Стокхолм. Най-вероятно ще запишем пълноформатен албум, когато намерим време. Имаме много готови песни, така че е по-скоро въпрос на координация.

Колкото до концерти извън Швеция ние сме повече от готови. Единственото изискване е да свирим рано (никога като хедлайнер), така че да можем да запазим нашия сет кратък и интензивен. Така че, ако някой иска да ни ангажира за няколко концерта, ние сме повече от готови и заредени да отприщим Ада над Европа!

S.: Логичното продължение след като един нов албум стане факт е представянето му на живо. Планувате ли турне с Netherbird по повод издаването на „The Grander Voyage“ или още не сте обмисляли подобно начинание?

Neph.: Netherbird ще свири на живо, но искаме да сме сигурни, че ще представим музиката си по подобаващ начин, така че трябва да намерим правилния хедлайнер да се присъедини към нас или да свирим на фестивали. Като цяло не сме скъпа група за ангажиране, но искаме да сме сигурни, че ще имаме шанса да направим добро шоу, така че искаме прилична сцена, беклайн и да свирим с групи, които събират зрители. Така, че със сигурност ще свирим на живо и сме го дискутирали с различни промоутъри, така че се надявам да поемем на път през пролетта на 2017, а надявам се и по-рано.

S.: Благодаря, Йохан! Твоето послание към феновете и читателите и накъде се готви да ни отведе вашето „голямо пътуване“?

Neph.: Благодаря сърдечно за тези въпроси, които ме накараха да мисля, а това е нещо, което наистина ценя. Колкото до “The Grander Voyage” надявам се, че ще представи уникално пътешествие за всеки слушател, така че той/тя да може да го използва, за да намери нови места и евентуално своя път към дома. Чуйте го. Той ще излезе на всички музикални платформи на 28 октомври, а две мелодии вече са достъпни.