Death & Doom metal party – два дни по-късно

С две думи – останах много разочарован… Да, знам че са три!
Останах разочарован не от групите, те бяха перфектни, но за това малко по-долу. Останах разочарован от всички онези, които навсякъде хвърчат колко ъндърграунд са и не дойдоха да чуят малко качествен дед и дуум метъл! Да, дуума явно в България не е на почит и последните дни се убедих силно в това. Нещо като болна тема ми е, затова ще се въздържа от повече коментари в тази насока. НО, дет!? Около 40% процента от хората които познавам и слушат тежка музика слушат алтърнатив, ню, рок и подобни леки неща. Около 70% слушат траш, дет и блек. Знам че процентите са повече, просто се пресичат. И питам, аз, къде бяхте всички тези хора преди два дни!? Каква по-добра загрявка за концерта на Decapitated от това? Както и да е… Спирам се.
Sodamned
Изключително качествен дет. Не съм най-върлия фен, така че може спокойно да игнорирате мнението ми, но мен ме разбиха. Басистът – Фелипе доста уместно включваше малко скрийм вокали сред грухтенията на Хулиано – лийд вокал и китара. Същият този Фелипе имаше дясна ръка, която сякаш нищо не можеше да спре. Такова препускане по дебелите струни за първи път виждах. Естествено най-силно впечатление ми направи Гилсън – барабаниста. От къде извади толкова сила и хъс да налага тъпаните, това клечесто човече още недоумявам!? За разлика от някои известни барабанисти от Дания, които си мажат песните на паметно шоу, което ще се издава на DVD този не сбърка нито веднъж и напълно отвя всичките двама души(аз и Лъвчето) пред сценичката в The Box. Малко безличен ми остана Едилсон – другият китарист. Не мога да определя кой е лийд и кой ритъм, защото свириха едно и също. Така за Sodamned – момчетата дойдоха и ни отвяха, неприсъствалите само губят.
Pain of Soul
Извънредно качествен дуум! И не само! Макар че не съм най-големия фен на женските вокали и втората група за вечерта, своеобразния хедлайнер ме впечатли, при това много. Много умело Дани – вокалистката смесваше оперно пеене и нормално такова. Дозата разкош обаче вкарваше Джоел – китари и вокали, със своите грухтящи припявания на по-бързите пасажи. За разлика от Sodamned, тук китарните и басовите линии ясно се разграничаваха и музиката беше далеч по-интересна. Това са разбира се стилови особености. Петер – другият китарист, беше като от машина на времето. Аромата на 70-те се разнасяше от него – косата, брадата, панталона, ризката. За мен беше не по-малко удоволствие да го гледам отколкото да го слушам! Басист отново беше Фелипе, благодарение на което групите и публиакта бяхме точно 8 на 8. И нека си дойдем на думата: Луис – барабаниста. Много добър. Наред с бавните, типично дуумърски мелодии, освен забързаните дед копия летяха и дръм сола по време на песните. Наистина разкошно, как всичко замлъква и ритъм секцията(бас и барабани) показва каква голяма част от тежката музика преставлява.
Та така, който беше там, бе отнесен, който не беше, ами, не бе отнесен…