CROWBAR. Просто CROWBAR, които нямат нужда от представяне

Гоуемио винкеу се стоварва безмилостно върху нас! HALT! Hammerzeit!

Рожденият ден на Тангра беше отлично балансиран и успя да предложи по нещо за всекиго. Ако концертът на Kultur Shock, Контрол и Радула беше масовката, ‘комерса’, то този на Crowbar се яви като събитие за ценители.

Камерен, но качествен състав посрещна американските слъдж законодатели рано-рано, докато нощта беше още млада. Въпреки рехавите редици обаче забавлението беше гарантирано. Нали знаете – ‘и сам да съм си у Микстейпа, па’ че си пра’им пого!’.

Но да я караме ред по ред. ‘Най-тежката банда в света’ излезе на сцената след стабилно подгряване от страна на S.I.M.B. и Muddy.
Открилите културното мероприятие Muddy изсвириха стегнат строен сет, който не можа и за момент да ме остави да се замисля над нещо, различно от музиката им. Потъваш в различен свят, забравяш всички проблеми и си готов да се сплескаш от кеф само след две-три песни. Muddy оставиха у мен впечатлението, че за тях този концерт е не като за подгряваща, а като за основна група – отработен репертоар, подбрани отлично песни и безупречна подготовка. Силно, по-силно, най-силно, Muddy.

И от селенията на розов облак номер девет се пренасяме на седмото небе със S.I.M.B. Тяхното изпълнение не е просто музикално, това е шоу с програма – стенд ъп комедия с акомпанимент. Човеците-оркестри стоплиха позамръзналите от внезапно възобновилата се зимна олелия с шеги, закачки и, най-важното, с песни, които не те оставят да седиш на едно място.
Еквилибриум му е майката – S.I.M.B. и Muddy си подхождат като Ин и Ян. Едното без другото…е, сигурно може, обаче не е препоръчително.

Една камара време по-късно най-сетне дойде моментът, в който публиката можеше преспокойно да започне да припява, подскача, танцува, хедбенхва или каквото там искаше да прави, докато от сцената Crowbar просто смазваха с изпълнението си. Kirk и компания не само свириха музиката си, те бяха музиката си. Безжалостни, безкомпромисни, неумолими, непреклонни. От моето място не се виждаше да има разлика между нас, пред трибуната, и светата четворица, върху нея, кой се радва повече на концерта.
Косите не бяха единственото нещо, което се ветрееше наляво-надясно. Ведро настроение беше обхванало всички ни и всички яхнаха ведрото си настроение кой както може. Няма лабаво – от игла до конец нещата са планирани, дори местата, на които от бандата храчат, са изчислени до милиметър. ‘Да не се подхлъзнем’, както шеговито отбелязаха те.
Може би едната дребна работа, дето организаторите и участниците не са предвидили като хората, е колко ще се зарадват феновете на тоя концерт. Макар че, като се замисля, и това се предугажда лесно. Американските металурзи се стоварват у нас за сефте все пак.

Няма да ви напиша имена на песни. Песните на Crowbar можете да си ги слушате в ютюб.
Не мога да ви покажа атмосферата – тя трябва да се изживее. Защото този концерт беше едно наистина рядко щастие за всички сетива – виждаш Crowbar, докосваш се до Crowbar, вкусваш обиграността на Crowbar, чуваш Crowbar, помирисваш аромата на задоволството на Crowbar и оставаш бездумен пред лицето на безподобната метълска радост.

Очаквайте скоро и снимков материал :)

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото