Интервю с Георги Хранов от MUDDY

Повод за това интервю, е новоизлюпеното парче „Humid Nightturquoise Sassafras“ от предстоящия албум- трилогия на Muddy– „Emerald Hummingbird in Тurquoise Sassafras part 2.093333444“.

За философията, митологията и магията, ни разказва Георги Хранов- Гогоблин.

Здравей, разкажи малко повече за Muddy. Какво седи зад името?

Георги: Името идва от калните премеждия на един Гогоблин, реално значи и двете- Muddy, което значи калничко и Мъди, като… май по-добре да не даваме и това описание.

Да разбирам, че няма постоянен състав?

Георги: Аз викам хора, мои любими музиканти и приятели и сътворяваме, това което се чува. Имаше състав за първият албум. Сега вече няма, но имам пълната свобода, да правя каквото поискам. Естествено има основни музиканти- приятели, но реално идеята е митология за живота ми. Това правя, митология за моя живот. Някои от вас знаят, а някои не, скоро минах отново по ръба на смъртта и още съм по него. В едни от най-тежките ми моменти просто хванах някаква китара и изпях и изсвирих нещо, което ми беше спуснато наготово, без да имам подготовка за текст и музика, лъч от друго измерение. Отидох до компа и понеже беше забил и нямаше как да видя снимките, просто избрах на случаен принцип снимка от над 2000 такива. Компа избра единствената ми снимка на Боро. В текста се пее „ако бях призрак и не ми дремеше“, та свързах се с Боро и той е добре. Знам, звучи ви откачено, но ще видите в края, че всичко е истина в тоя живот и след него. Парчето ще влезе в предстоящият албум на Muddy – „Emerald Hummingbird in Тurquoise Sassafras part 2.093333444….“ интересното е, че парчето е записано с телефон, но именно така и ще остане за да е автентично и истинско. Та нещата са малко по- скоро все едно съм писател. Работя предимно сам, нахвърлям идеи, после отивам до студиото при Бебо, който е моята сянка в последните два албума. Викам, който е подходящ да ми помогне, за да завърша това, което ми се е случило. Освен това, за да е цветно и пъстро трябват различни хора, както е и в живота. Смея да кажа че работя с едни от най- добрите и свестни музиканти в България.

Може ли да изброиш на какво свириш и кой ти остава любимият инструмент?

Георги: Свиря на китара, тя ми е любимият инструмент, свиря вече и перкусионно на нея, в албума има такива части. Свиря малко на синтезатори, на двоянка горе-долу, на бас малко, на маракаси, което нямам идея свирене ли е хаха … май това е засега. Като всичко тръгва от китарата, защото тя е моят инструмент. Правя и вокали, в този албум някои от вокалите са мои, издавам странни звуци с гласа си отделно и също така си правя сам племенни хорове хахах. Мисля да попея повече занапред. Абе общо взето всичко може да се случи (смее се). Записвам отделно с телефона си звуци навсякъде сред природата, които ползвам в парчетата. Комплексно е Muddy, все пак е митология, за това има и астрология, природни звуци, религия, мистерия, философия и музика. Но не музиката е само важна, навсякъде има символи и препратки към нещата от трилогията. Реално си е като сага или книга в музикален обков. Всъщност три книги. Гледам подхода ми да е личен и да не следвам никой освен себе си. Не е за всеки Muddy, но затова пък е уникално, като всеки един от нас. Реално разказвам за живота си, а той слава Богу е бая интересен, мрачен и заплетен.

Спомена нещо за астрология? Повечето хора не вярват в астрологията.

Георги: Да…. Е, повечето хора не вярват в нищо, но това си е техен проблем. Аз съм духовен човек и вярвам в много неща. Не само вярвам, но и се свързвам и боравя, реално правя магия чрез музиката си.  Астрологията е намесена, защото аз съм скорпион и като такъв, вървя по труден път. Скорпионите сме магьосници. Общуваме с други светове, доста често неразбрани. Това ни е силата и слабостта, защото това е голямо бреме. Първият албум е фазата на скорпиона- паяка, вторият ми е орела, а този третият е феникса. Скорпионът се трансформира непрекъснато. А моят асцендент е водолей също така, та… Трудно е, но аз и за това правя изкуство с много препратки и някои хора го виждат.

Да, аз честно казано, когато видях това за феникса, през главата ми мина точно тази типична скорпионска трансформация- колкото и да си отъпкан и смазан, отново се издигаш от пепелта.

Георги: Така е, аз сега се опитвам да съм във феникса, но още ме дърпа орела. Тегаво е да си скорпион, ние сме вратата към отвъдното.

Предполагам музиката в момента ти дава голяма сила да не паднеш отново?

Георги: Ами, то хем падам, хем ставам. Трансформация нон стоп. Мечта ми е да достигна феникса и да се задържа там за по-дълго време. Музиката ми е мъчението, моето страдание, моята прокоба. Страдам докато творя. Тя ме кара да падам и да се извисявам. Не е лесно да си артист. Аз всъщност не съм музикант, аз съм комплекс от много неща, по- скоро съм вещер (смее се). След толкова години чак сега разбрах какво съм, за това и нещата ми стават с голяма дълбочина и не всеки ще ги разбере, ама то и не трябва. Идеята тук е друга, не е продажби и слава, окултно е това което правя, нещо като ритуал.

Преди Muddy бил ли си в друга група или проект?

Георги: Да, в Blackmail.

Там каква позиция заемаше                           

Георги: Бях човекът, който пише повечето песни, двигателя и свирех на китара. Сега свиря и с други момчета- казваме се Sttuter и се надявам да издадем албум през 2023-та. Там пак свиря на китара. Иначе съм свирил и с други банди.

Добре, предполагам имаш идея да направиш изпълнение на живо с Muddy, кои ще са основните музиканти на сцената?

Георги: Виж сега, както казах Muddy е по- скоро като… представи си ме, като писател. Мисля да има, след като завърша трилогията. Но силата на Muddy няма да е на живо, а сам в гората със слушалки, да бродиш. Виж аз никога не съм харесвал концерти. Ходил съм на доста, но предпочитам сам да слушам. Та Muddy е самота. Muddy е музика за самотници. Не е приоритет живото свирене.

Така, може ли да ми кажеш, кои музиканти участват в Emerald Hummingbird In turquoise sassafras

Георги: Даката на барабани, Виксата бас и бек вокали, Петър Момчев саксофон, Васил Вутев на барабани в едно парче, Тонката от Vokyl на китара и барабани в едно парче, Насо Русков вокал в едно, Нуфри- вокали в едно, Димана от Лютеница вокали в едно, Радо Ривърмен на бас в две, Ангел Симитчиев в едно парче на синтове, Фичо на синтове в едно, Емо от The Flying Detachment– вокали и китара в едно и половина (смее се), Ана Бо с бек вокали в едно, Божидар на контра бас, Александър Велчев бас и синт в едно парче, Уле, Иван и Денис синтове в едно парче, което хванах и тотално ремиксирах и добавих разни неща и стана Muddy. Дано не забравям някой (смее се). Объркано е знам, това е сложен проект, но под всяка песен или албум си пише кой къде и на какво.

Знаеш, тук в България си трябва упоритост.

Георги: Бях си загърбил семейството, работата и здравето си няколко пъти, за да стига до тук. Няма безплатен обяд, ако искаш да се случи нещо, ок е. Даваш нещо, взимаш нещо…няма как. Иначе кой съм аз, да говоря и описвам нещастие, ако съм хепи? Не, изкуството изисква жертви. Винаги е било така. Почина най-добрият ми приятел, другият ми полудя, бях в болница за глупости … ама иначе няма дълбочина, така се стига до тея работи, който оцелее- оцелее, който разбере разбере.

Как успяваш да се усмихнеш след всички тези неща?

Георги: Ами, аз исках това, на мен нон стоп ми се случват гадости, както и на бая хора… Миналата година дядо ми умря в ръцете ми, а той ми беше най- близкият човек. 8 часа само аз и той. Написах песен за него в албума – My Мом is an ergot (Requiem). Описах смъртта му. Та, как да се усмихна? Лесно, не ме е страх вече, смъртта не е нещо лошо. Ние сме тук, за да страдаме, за да минем следващия левъл. Кой, колкото си е избрал, толкова страда, колкото повече страда, толкова повече некст левъл. Та, защо да не се усмихна? Напротив даже!

Некст левъл като при маите? Те са вярвали, че не свършва всичко тук.

Георги: Е, то е ясно, че не. Просто са ни замъглили мозъците с глупости, ама и това е част от играта. Живота е една игра за вдигане не левъла. Не случайно ние се опитваме да наподобим с игри живота ни, искаме да си играем на богове. Ама аз вярвам в много различни неща, но мисля, че тука сме в чистилището и всяка душа,  която идва тук сама си избира, в какво да се всели, за да натрупа, това от което има нужда. За това ти казвам Muddy не е музикален проект, а нещо друго.

Малко се обърквам в стила, какъв е точно? Честно казано на моменти ми се стори, че долавям и трип хоп.

Георги: Ами, няма стил, но има и трип хоп… аз не следвам стилове, а настроения… ако трябва да ги изредя: ембиънт, джаз, рок, прогресив, метъл, трип хоп, боса нова, минимал, има соул и т.н. Винаги звучи омагьосано, отвеяно, разказвателно…. това сплотява стиловете.

Я ми разкажи за  „Golden Orb“.

Георги: „Golden Orb“ е минало, бъдеще и настояще в едно преплитат се, това е фазата на орела. Аз съм на кръст върху злато, златото са парите, аз се опитвам да възкръсна, но понеже съм във фазата на орела, няма как и успявам само да гледам отгоре на минало, настояще и бъдеще, да летя над тях. За това звучи и леко объркан албума. Нарочно е. Иначе всеки албум започва с парче стилово от миналия, за да е цялостна трилогията.

Защо Gogoblin? Това си ти всъщност, нали така?

Георги: Да, от Гого и гоблин. Държа да има и леко хумор, все пак да се надсмея над нещата, които правя и живота въобще. Смятам, че когато можеш да се надсмееш на себе си, тогава си артист.

А смяташ ли се за злодей?

Георги: Не, аз съм светлината, която слиза в ада, да покаже на хората тук, какво е там. Напротив аз съм благородник, рицар на светлината. Лесно мога да стана паднал ангел, постоянно ме изкушават.

Защото, нали на гоблините им се носи тази слава…

Георги: така е, но аз съм Гогоблин (смее се).

Припомни ни, кога ще излезе официално последната част от трилогията.

Георги: 28 октомври, тогава е рожденият ми ден, защото това е най- големият празник за един окултист. Най-силно е тогава биополето.

На кое парче от новия албум смяташ да направиш клип и как би изглеждал той?

Георги: на парчето с Нуфри- „Humid Nightturquoise Sassafras„. Но нека не разваляме изненадата, за това няма да давам подробности.

За финал, какво ще кажеш на нашите читатели?

Георги: „Нека изиграем танца на колибрито в градината на сасафраса и да блестим в тюркоаз вечно. Сърцето тупти в красни сенки и люлее силата на махалото, пак ще се видим където спряхме за малко преди години, аз чакам и ти чакаш, нека не се лъжем, всичко се върти и пак ще кацне птицата на рамото ни, имай търпение и не спирай да дишаш, аз съм скрит в градината, ключа е гравиран в син и зелен цвят под скъпоценното ми тюркоазено сърце….“

Повече информация, можете да намерите на следните линкове:

Golden orb

Spotify

Bandcamp

Apple music

junodownload

Интервюто е дело на Златиана Илиева- Goldie

Снимки: Мария Ангелова и Gogoblin