eternalsamhaincover

Крайно време е това ревю да види бял свят. Още повече, че дебютният албум на ETERNAL SAMHAIN, „Storytellers of the Sunset and the Dawn“ ще излезе само след няколко дни, на 28 октомври чрез RNC Music. Групата е създадена под същото име, но в различен състав през 2008 г. от Taliesin, вокалист и фронтмен и въпреки промените в състава през годините, той успява да запази целостта ѝ. Най-вероятно обаче няколкото промени са повлияли върху общото звучене на групата. Не мисля, и че това ревю ще е много дълго или изпълнено с някакви суперлативи, въпреки желанието ми да ги дам.

Който все пак е запознат със скромното творчество на ETERNAL SAMHAIN със сигурност е слушал ЕР-то им „Obscuritatis Principium, Proxima Est Omnibus Damnatio“, което до момента е единствената им творба и е харесал мечтателния им симфоничен блек, в чийто композиции преобладава цигулката, със сигурност ще бъде леко разочарован (възможно е и повече).

Не искам да бъда разбрана погрешно. Съдържащият девет композиции „Storytellers of the Sunset and the Dawn“ наистина предлага добри мелодии, оркестрации и като цяло музикални идеи, но всичко е някак препродуцирано. Звучи прекалено брутално, грубо и остава впечатлението, че всеки един инструмент (включително вокалите) се бият да са на най-преден план. Някои от пасажите ми напомниха даже на техните колеги Fleshgod Apocalypse, в което няма лошо, но когато очакваният стил трябва да е Symphonic Black/Gothic Metal е малко трудно за преглъщане. Според групата „идеята е да се сравни силата на мрачните ритми на жанра с мистичната визия на древния свят“, третирайки вечните теми като живота, смъртта, прераждането и свободата. Опирайки се на това, предполагам според вижданията на групата нещата трябва да звучат по този начин. Смегчаващо обстоятелство за мен в случая са текстовете на латински, които чудесно хармонират с рязката, помпозна музика.

Все пак сигурна съм, че ако изгубят част от старите си фенове ETERNAL SAMHAIN със сигурност ще спечелят много нови.

–––––

7,5/10