Крясъкът на стария гарван, кацнал на върха на един бор, раздира тишината на едва настъпващото ледено утро, което още в зараждането си става свидетел на кърваво пиршество.  Облечени в черни брони ездачи , носещи знака на двуглав звяр и чиито стоманени мечове проблясват в зората , опустошават и сеят смърт навред. Замръзналата земя се обагря в ярко червено, а скалповете на убитите украсяват образа на двуглавия звяр, носен от конниците. Тревожният крясък на стария гарван все още се носи в ледения  въздух, а селището е вече напълно опустошено… Жените и децата са отведени далече на север. Земята е почервеняла от кръвта и само едно десетгодишно момче, скрито под листата на вълшебно дърво оцелява. Тук  започва и сагата за „Blood On Ice“

Изминали са петнадесет години от деня, в който селото е потопено в кръв. Детето е израснало сред зверовете, учещо се да разчита знаците на дивата природа и живеещо със спомените си. Духовете на предците му витаят  в него, желанието му за мъст се подхранва от спомена, неизбледняващ в потока на времето.  Времето и болката го правят все  по-силен и той пораства в „Man Of Iron”, част от вечните гори.  Докато един ден, точно след залез слънце, по пътя към своя лагер вижда светлина да притрепва между стволовете на дърветата и продължавайки нататък пред него се разкрива следната гледка: старец, седящ спокойно върху огън и като че ли очаквайки пристигането му. Лявото око на стареца липсва, брадата му блести като златна. Гледайки го,  в спомените на младежа изплува описанието  на гадател, за когото е чувал от старейшините на селото още като малък.

Сега вече възмъжалият млад човек се изправя пред него с много въпроси. Пита стареца относно сънищата си, сънища, които  той не може разбере. Сънища, в които вижда себе си да върши странни неща. Старецът започва да му разказва за циклите на звездите, за пътеката на съдбата и за долината, където времето и пространството престават  да съществуват, където неговия свят свършва и започват сенките. Едноокият старец му казва, че съдбата го е избрала той да се намеси в делата на отвъдния свят, че дъщерите на четирите вятъра са се отдали на сенките, нарушавайки баланса във Вселената. Разкрива му, че по заръка на боговете ще го научи на всичко, което  знае, за бъде подготвен и като техен защитник  да отиде отвъд неговия свят – в сенките , за да възвърне баланса. Меч, изкован в огън и лед, още когато света е бил млад, два гарвана, които да са негови водачи и пазители, ще го придружават в по-нататъшния му път.  Самият той ще възседне бял жребец, ще се срещне с Woodwoman и ще стигне до Езерото. Сто дни и сто нощи ще продължи тежкото му обучение, за да бъде напълно подготвен и всичко това ще започне тази нощ. Да, защото той е „Избраният“. Старецът насочва младежа към ледена пещера в планините.  В сърцето на тъмната пещера, въоръжен само с факла, в дървена кутия намира легендарния меч, за който му говори стареца. Мечът е изкован още в древността, за да защитава тия земи в размирни времена. Сега е отново дошло неговото  време и лъскавото му острие проблясва чрез светлината на залеза. Младежът и едноокият стоят мълчаливо на  върха на снежен хълм. Неразбираемо мънкане започва да се дочува от устата на стареца и думите му се понасят в ледения вятър. Мъглата се разпространява бързо през пурпурния и син свод. Ветровете завихрят върховете на дърветата и разнасят ледените кристали на снега, а гласът на стареца става все по-силен. Той започва да говори по-бързо и сякаш викайки някого. В далечината започва смътно да се очертава бяла фигура, като част от вятъра.  Снежно бял кон галопира с осем копита през мъглата и стъпките му проблясват като светкавици. Едноокият старец вече крещи силно на младежа да хване юздите на своя жребец.

Прибрал се в лагера си, почивайки си покрай пламтящия огън, бива споходен от Woodwoman – най- грозното същество, което е виждал.Тя го приканва да я последва. Вървейки и не оставайки следи в снега жената го води до онази част в гората, която малцина са виждали и му обещава магия  в замяна на младото му сърце. Нетърпелив да спечели битката той поверява сърцето си в дървените й ръце и в замяна ще оцелее дори и да бъде посечен или намушкан от своя противник. Тя поставя сърцето му още туптящо в едно змийско гнездо и там то ще се пази, докато дойде смъртния му час.

Старецът още му говореше и за Езерото, в което дъното се съединява с края на света. Пропаднеш ли до края му, връщане назад няма. Цялото знание на древния и новия свят е затворено в езерото като част от Вечните Гори.  Някога и едноокия не е знаел за съществуването на това езеро, докато не  е бил отведен там от магическа буря. Той е хвърлил лявото си око в черната вода и  в замяна на него получава всичкото знание на световете и възможността да „вижда“  в бъдещето.  Младият човек яхва жребеца си и се понася във вихъра на ветровете , за да открие това езеро.  Старецът обаче също му казва, че който погледне лицето на Звяра, то парализира дори и най-смелия воин, мнозина са станали негова жертва, затова той трябва да жертва очите си, да ги хвърли в дъното на езерото и без тях ще може да „вижда“ отвъд. Той ще пожертва очите си и те ще заблестят на дъното на езерото като звезди. Сега вече може да усети присъствието на Звяра… Поемайки на север, възсяда величествения жребец  и меча е окачен на гърба му. Младежът язди в долината на сенките, където времето и пространството престават да съществуват и чувства духовете на предците, поели заедно с него – и боговете на Гръмотевицата, Вятъра и Дъжда.  Очаквайки знак в небето, за да потегли и Царството на сенките вече не го плаши, защото съдбата на човека е предопределена. Гарваните Hugin и Munin са неговите „очи“, летящи в небесата, водещи го към Долината на Смъртта. Моментът  на славния или смъртния му час наближава, часът на разплатата. Той е вече толкова близо, че може да усети пулсиращата  черна кръв на Звяра. Яздейки през портите на Ада и молейки боговете да са с него,  размахва огнения меч във въздуха и двете глави  на мъртвия звяр увисват  на острието. Най-после настъпва и момента след петнадесет години да бъдат освободени тия, що бяха поробени и отведени на север.

В една тежка зима, когато бе все още малък, баща му казваше, че Портите на залата над облаците са отворени за тия, които умират с меч в ръка …

Bathory,Blood on Ice, Black Mark Production 1996