Odd Crew: „Любовта към музиката е нашата движеща сила.“

След 25 години заедно, седем дългосвирещи албума и безброй незабравими концерти зад гърба си, Odd Crew продължават да творят със завиден размах и остават на гребена на вълната. Седнали удобно върху четирите постамента на собствената си простичка житейска философия – strenght, pride, respect, family, групата несъмнено пише съвременната история на българската тежка музика. Сядаме да разговаряме с тях в много важен за тях момент – малко след излизането на втората част от тетралогията „Dark Matters”

Здравейте. Първата част на „Dark Matters” трябваше да излезе през 2020-та, но решихте да го отложите. Ако това не беше се случило, щяхме ли сега да говорим за албум от четири части?

Докато вървеше акустичното ни турне непосредствено след излизането на “The Lost Pages” през 2018-та това беше планът, да. Не искахме да минават повече от две години до следващия ни студиен албум. Само че „The Lost Pages” пожъна доста голям успех и самото турне продължи около две години, като завърши с концерта ни в Арена Армеец, преди Megadeth и Five Finger Death Punch в началото на самата 2020-та. Веднага след него се затворихме в студио, за да работим върху нов материал. Така се случи, но и малко след това и целият свят затвори, с което и планът за албум през 2020-та се изпари.

Как изобщо се роди идеята за този четворен албум?

Идеята се роди в движение. В момента, в който целият свят спря и хората бяха заключени вкъщи, ние точно бяхме влезли в студиото и така продължихме до края на 2020-та. Преценихме, че е по-добре да изчакаме нещата да се нормализират и да използваме времето си за композиране. Периодът се оказа доста благоприятен за нас. Преосмислихме някои неща, част от които бе и как искаме да звучи музиката, която ще издаваме занапред. На някои от нас им се родиха деца и започнахме да виждаме света по различен начин. По-зрял, да кажем. Това се отрази и на цялата концепция за „Dark Matters”. Вглъбихме се в себе си и за една година успяхме да напишем солидно количество музика, която накрая сортирахме и решихме да издадем в четири части.

А как подредихте парченцата от пъзела на тази концепция? Записани са заедно, но текстовете сте наредили в последствие…

Когато започнахме записите на барабани, идеята беше да запишем всичко наведнъж – барабани, басове, китари и вокали на всичките четири части. Но заради историята със загубените барабанни тракове на Part I (с която можете да се запознаете във филма към албума) се наложи повторно да ги записваме и крайните срокове започнаха да ни притискат. В крайна сметка ни стигна времето да завършим записите на барабаните за всичките части. Но на басовете и китарите успяхме да го направим само за Part I. И се разделихме на два екипа – Васко и Васко записваха вокали, докато Мартин, Бонзи и режисьорът Петър Димов снимаха т.нар. втори планове за клиповете към песните от Part I, за да може албумът и филмът да излязат навреме.

С цялата тази атмосфера в музиката Ви и факта, че парчетата в цялост изграждат един цял собствен свят – това лесно би могло да има литературен еквивалент. Мислили ли сте в тази посока?

Не, не сме мислили.

И следващите две обложки ли ще са черно-бели? Четирите ли бяха готови заедно още в началото или се рисуват на по-късен етап?

И двете обложки са фотографии, върху които работихме, когато се оформяше графичната част на всеки от албумите. Идеята е да спазим тази линия и за трета и четвърта част.

Обещахте, че ще филмирате всяка от частите на албума. Кога сте планирали да излезе филма за втората част?

Планът е да излезе през първата половина на 2024-та година, защото през втората планираме да издадем Part III.

Видеата към първата част бяха черно бели, а за втората част са цветни – ще промени ли това усещането за парчетата?

Най-вероятно ще ги промени, да. Относно решенията за видета ни, главен „виновник“ е режисьорът им Петър Димов “Българевеца“. Желанието на всички ни беше да не се повтаряме, а да надграждаме. Така се роди и концепцията клиповете да бъдат цветни, да има визуализации в тях, да има и CGI. Съответно в екипа ни се включи и един наш приятел – Петър Стоянов. Той създаде визуализациите към песните, които могат да се видят както във видеата ни, така и на живо. За съжаление на това турне възможност за екран зад сцената имаше само на концерта ни в София, но се надяваме занапред да се отварят още възможности за такива концерти.

Работите по завършването на третата част. Кога можем да очакваме да излезе тя?

По план в края на 2024-та година. Възможно е и в началото на 2025-та, зависи от производствените срокове. Вече работим с лейбъл и съответно обсъждаме всички предстоящи дати за издаване с него.

Казвали сте, че покрай работата над тази четирилогия, имате над двеста полуготови парчета. Значи ли това, че имате ясно изграден план какъв ще е следващия Ви ход след като вече и четирите албума са зад гърба Ви?

От тях сме подбрали тези, които ще присъстват в четирите албума. Третата и четвъртата част все още не са готови, има още доста работа по тях, но след като ги издадем, ще започнем да пишем музика за нов албум. И да, да кажем, че имаме план какво ще следва. Но всяко нещо с времето си.

Как това да сте част от музикален лейбъл промени живота на групата?

Улесни ни доста, защото вече не отговаряме сами за всичко, а има екип от хора, които ни помагат при издаване на нова музика. Другата промяна е, че вече наистина сме на картата на световния музикален бизнес. Наши дискове и плочи могат да се намерят в музикални магазини в различни страни от целия свят.

С годините променихте доста музиката си, няма ги тежките вокали, така характерни за ранните ви Odd Crew записи. И сте казвали, че тя е Ваше огледало. Има ли фенове, които Ви „осъждат“ за тази промяна?

Сигурно има, но ние сме показали, че обичаме музиката от всичките ни периоди и обичаме да се връщаме към песни от тези периоди и да ги изпълняваме на живо. Най-осъдителни обаче са феновете на Каскадьори, защото за петнадесет години, откакто сме Odd Crew, сме свирили точно два пъти от любимите им песни. Хубавото в ситуацията е, че точно тези фенове са толкова многобройни, че ако някога се съберат всичките заедно на едно място, ще могат да си спретнат страхотен мошпит в някой по-голям асансьор, ха-ха! Шегата настрана – все пак ние започнахме да правим музика когато бяхме още деца. Нормално е да порастваме и да променяме звученето си. Самите ние се променяме и израстваме като хора, променят се нашите възприятия и усещания за живота, съответно и музиката ни се променя спрямо тях. Това не означава, че не си харесваме старите албуми – напротив. Всеки един албум е наше огледало на периода от живота си, в който се намираме.

А трудно ли е да си музикант на пълно работно време днес, в България?

Навсякъде е трудно. Обикновено хората, които единствено и само това работят, го правят като музиканти на пет-шест артиста и буквално не им остава време да правят собствена музика. Ние преди петнадесет години решихме, че такова нещо няма да правим и ще свирим само и единствено наша авторска музика. В момента се изхранваме пак с музика, но не сме музиканти на пълно работно време. Преподаваме, продуцираме други банди, занимаваме се с акустичен дизайн на различни студиа и зали. Отскоро произвеждаме сами и мърча си. Освен гореизброениете, Васко Райков е радиоводещ в радио Тангра Мега Рок и production manager на концертите, които организира радиото. Бонзи прави ежегодния Sofia Drum Fest и други барабанни клиники и т.н. Всеки от нас се занимава с още допълнителни неща, освен бандата.

Музиката Ви вълнува еднакво силно хора от всички възрасти. На какво отдавате това?

Правим музика с любов и желание, и с дълбока емоционалност. Радваме се, че тези емоции успяват да достигнат не само нашите връстници и поколението над нас, но и до децата, а сигурно и внуците им.

„Семейната“ атмосфера на Вашите концерти е Ваша запазена марка. Защо да сте близо до хората е толкова важно за Вас?

Защото хората, които идват по концертите ни не са просто фенове. Те наистина са част от семейството на Odd Crew. Чувството да си сред толкова готини хора е незаменимо. С част от тях се познаваме от години, с други от съвсем скоро. Но за нас наистина е чест, че идват толкова много хора по концертите ни и ценим това, че сме спечелили уважението им, за да бъдат там. С много от тях сме станали приятели и са започнали да участват в цялата идея покрай Odd Crew с какво ли не. Някои от тях участват във видеата ни или помагат с дизайни за мърч и обложки. Други – със създаване на визуализации, с онлайн магазина ни, помагат ни като се счупи буса и т.н. Безкрайно благодарни сме на съдбата, че ни среща с такива страхотни хора. Ние наистина сме едно голямо семейство и всеки е добре дошъл в него.

Преди години брандирахте своя крафт бира, а в момента с Вас пътува такова вино – Odd Wine Cabernet Franc No Oak 2022. Защо са важни за Вас такива колаборации и как подбирате съмишлениците си в това отношение?

През годините различни брандове са се свързвали с нас с идеи за колаборации. Част от тях сме реализирали, част от тях – не. В случая с бирата и виното в точния момент опитахме въпросните течности, влюбихме се в тях и решихме да ги споделим с нашите фенове. А с братята Ванкови, които са главните виновници за Odd Crew виното, “подбирането” стана доста лесно, защото те правят вино със същата любов и желание, с които ние правим музика.

Това, че имате собствено студио несъмнено Ви дава творческа свобода. Но чрез него помагате и на млади български банди. Има ли според Вас нови имена, които някога ще наследят Вашия завет?

Ако под завет се има предвид нестихващото ни желание за това да движим групата напред с концерти и албуми, ще бъдем щастливи ако по някакъв начин сме дали пламък на повече млади български банди. Нови имена има, но единствено с много работа и постоянство нещата могат да се движат в положителна посока. Ние виждаме много банди с потенциал и искаме алтернативната сцена в България да се развива все повече.

За тези 25 години заедно, кои са най-трудните моменти, през които Ви се е наложило да преминете?

Най-трудното през което преминаваме постоянно е времето между излизанията ни на сцена. Просто хората не могат да си представят колко много труд (различен от свиренето на музикален инструмент) е необходим, за да се стигне до тези два часа и половина концерт, на който се забавляваме истински и реално осмисля целия ни живот. Всички други трудни моменти са преодолими, когато имаш желанието да бъдеш по-добра версия на себе си всеки ден. И когато вярваш в това, което правиш и знаеш защо и с кого го правиш.

Приятелството ли е тайната на Вашия успех?

Вероятно да, макар че ние сме повече от приятели, ние сме семейство. Всъщност… тайна, за съжаление, няма. Всичко, което можем да окачествим като успех в кариерата на който и да е артист е постигнато с много труд и пот. Отстрани може и да изглежда лесно, но не е. Движещата сила е любовта към музиката. Когато я имаш вътре в себе си, си готов да правиш жертви с времето, съня и здравето си, да отделяш почти цялото си време на това, което обичаш да правиш. И може би по този начин увеличаваш шансовете си за успех.

Автор: Иван „iDTemplar“ Стоянов
Снимки: Viktoriya Vucheva Photography