„Музиката е своеобразен език!“ Разговор с NOVEMBRE

Novembre е една от групите, които обичат да са в центъра на вниманието само и единствено с музиката си. Римляните не си падат по шумотевицата и прекомерното медийно внимание, появяват се едва тогава, когато имат какво да кажат, а в най-честите случаи правят това чрез своите албуми. Предвождани от Carmelo Orlando, Novembre попадат в нашия обсег не само заради прекрасния си нов албум, появил се след 9-годишно затишие, но и заради предстоящото си гостуване в София само след няколко дни като част от фестивала “Doom Over Sofia”, където ще ги видим в компанията на Isole, Mourning Beloveth, Ereb Altor, Shores Of Null и столичните Upyr.

Здравей, Carmelo! Как си? Как е Max? (Б.р. – Китаристът Massimiliano Pagliuso страда от заболяване, което ще го спре от участие в бандата за известно време.) Пожелай му от нас скорошно възстановяване!

Привет и на теб! Благодаря ти много! Чувствам се доста развълнуван и същевременно напрегнат преди началото на европейското турне. Max е добре. Скоро му предстои операция, може би през следващата седмица, така че стискаме палци и, разбира се, му пожелаваме бързо възстановяване.

Първо, нека те поздравя за поредния албум на Novembre, който спокойно можем да наречем шедьовър. Наистина е хубаво, че отново ви виждаме като активна банда след дълги години на мълчание. Каква беше причината за продължителното информационно и музикално затишие около вас?

Благодаря ти много за думите! Каква беше причината ли? Ситуацията през 2009-та беше доста мрачна за банди като нас, защото се развивахме основно благодарение на продажбата на дискове, а това бяха години, в които пазарът на физическите носители почти изчезна, много от магазините, които се занимаваха с продажбата на дискове затвориха, доста от специализираните издания, излизащи на хартия се разпаднаха и за нас създаването на албум след албум беше безполезно. В този момент чувствахме, че е по-добре да спрем за малко и в интерес на истината се оттеглихме за по-дълго, отколкото очаквахме.

Разкажи ми за процеса на създаване на “URSA”.

Писахме “URSA” доста бавно, в продължение на тези 8 години и всъщност започнах да сглобявам парчетата в последните 3 години. Процесът беше бавен, но постоянен и мога да кажа, че усещането беше страхотно. Всъщност това бяха 3 от най-хубавите години от живота ми, защото можех да пиша музика сам, да разполагам с всичкото необходимо за това време, без голямо напрежение и беше много добре, че можех да държа под контрол всички детайли относно целия процес. Наистина обичам този албум!

Как избра заглавието на албума? Както знаем то е вдъхновено от романа на George Orwell “Animal Farm”. Можем ли да наречем “URSA” концептуален албум?

Попаднах на това заглавие някъде в Интернет, докато четях различни публикации за Orwell и неговите книги. За мен беше доста интересно, тъй като “URSA” (Union des Républiques Socialistes Animales) е идея на самия Orwell. Това е първоначалното заглавие на романа „Фермата на животните” (“Animal Farm”), предложен на френски редактори, които обаче отхвърлят творбата, заради страха си от Сталин. (Б.р. – Авторът описва произведението си като роман против Сталин.) Но за тези времена е разбираемо, тъй като подобно мислене се счита за опасно. За мен и до ден днешен това е велика артистична и политическа идея, затова и реших да я взаимствам и да я използвам. Не съм сигурен дали можем да наречем албума концептуален. Не бих го нарекъл такъв, защото концептуалният албум е една цялостна история, която свързва отделните песни. В нашият случай това не е една история, това са десет различни парчета със своите различни настроения. Определено не бих казал, че “URSA” е концептуален албум.

В музикално отношение “URSA” звучи като логична стъпка в посоката, по която поехте с албуми като “Materia” и “The Blue”. И в същото време можем да чуем множество хипнотизиращи моменти, които ни препращат към старите ви творби. Как успявате да поддържате подобен впечатляващ подход при създаването на музика? Каква беше ролята на Massimiliano в целия процес? Имаше ли някакви съществени разлики в композирането, в сравнение с опита от ранните албуми на Novembre?

Благодаря ти за милите думи! Бих казал, че се опитвам да поддържам определено ниво, просто като не забравям какво сме създали в миналото, така че, винаги пазейки това в съзнанието си, е от особена важност, за да не се повтаряш и да се опиташ да се подобриш. В общи линии е това, освен това, разбира се, винаги да си в течение с музиката, която се върти навсякъде около нас, винаги да слушаш новите неща, които излизат, но и стари такива. Както се казва най-добрите от най-добрите. Също така да поддържаш съзнанието си отворено и обучено за музиката. Ролята на Massimiliano, както винаги бе да ми помогне с аранжиментите и с всичко необходимо, за да подредим албума по най-добрия възможен начин. Съжалявам, че той не взе особено голямо участие в писането на този албум, но очаквам с нетърпение двамата с него да започнем да пишем материал за нов запис. Голята разлика в писането на този диск и предходните е, че сега можех да разчитам на помощта на компютър, защото в миналото не можех да използвам какъвто и да е компютър или музикален софтуер за записи. Не съм от този тип музиканти, които разчитат на подобен тип техника. Не се чувствам уверен да борява с кабели, машинария, плъгини и т.н., това просто не е моето нещо. Най-накрая можех да се справя сам и да се погрижа за всички мънички детайли, за които в миналото не съм успявал, тъй като не бях способен.

Имайки предвид, че не сте издавали нищо от „The Blue” насам, какви бяха личните ти очаквания към новия материал, влизането в студио и преминаването през целия процес на записи, миксиране и мастеринг?

Честно казано не знаех какво да очаквам. Този път записвахме в две различни студиа, за разлика от минали години, и не бях сигурен дали всичко ще сработи, дали в определен момент Massimiliano нямаше да каже „ОК, Carmelo, не можем да направим това или онова!“ Но, така или иначе, това не се случи, всичко мина гладко и много добре, дори 1000 пъти по-добре от това, което очаквах. Бях наистина уплашен, че нещо може да не е както трябва, но всичко беше наред и миксирането беше невероятно. Dan Swanö бе невероятен! Начинът му на работа ни харесва. Ако не бързаш и може да изчакаш няколко месеца, той може да миксира албума ти просто чудесно, без да изхарчиш цяло състояние за целта, като ще получиш възможно най-добрия резултат.

Сякаш Novembre и Travis Smith са перфектната комбинация, когато говорим за графичната част на вашите албуми. Отново ни представяте издание с прекрасен артуърк, описващ перфектно музиката ви. Разкажи ми повече за това! Ти ли си този, който предлага идеите, в качеството си на музикант и текстописец, или даваш пълната свобода на художника?

Travis е най-добрият метъл художник в света и със сигурност няма аналог. Ако трябва да съм честен, няма да знам към кой да се обърна ако той спре да рисува. В миналото той ни представяше някои визуализации и ние избирахме най-подходящата, но този път споделих с него свои идеи, които имах и той ги пресъздаде по начин, по който не очаквах. Работихме по обложката доста дълго време и вървяхме наникъде, защото не можех да харесам нищо. В един момент му предложих нещо, той разбра какво имам предвид и какво визуализирах в съзнанието си, след което ни показа тази картина и тогава… WOW. С Massimiliano бяхме тотално шокирани, виждайки резултата – напомняше ни на фреските на Микеланджело или „Раждането на Венера“ на Ботичели, на италианското ренесансово изкуство. Travis просто го направи по своя начин, добавяйки това животинче, малкото мече и това пасна отлично на заглавието на албума. Категорично останахме шокирани, защото това бе най-добрата обложка, която бяхме виждали към този момент.

Какво беше усещането да работите с легендарния Dan Swanö? Записали сте първите си два албума с него, а сега сте му поверили миксирането и мастерирането.

О, да! Dan Swanö работи по първите ни два албума, както и по много death и black metal шедьоври. Хм, минаха 19-20 години от втория ни албум “Arte Novecento”… Всъщност исках да работим с него много по-рано, за албуми като “Materia” и “Novembrine Waltz”, но той не беше разположение, тъй като нямаше студио и трябваше да изберем други места. Твърде жалко, защото винаги съм го смятал за най-добрият, с най-добрите идеи и използващ чудесни трикове. Той буквално може да преобърне песента ти по всякакви възможни начини и да я направи великолепна. Разликата между настоящето и миналото е, че днес можем да работим от вкъщи, без да ни се налага да летим директно до Швеция. Може да се каже, че всичко е много по-лично и затворено, не сме там очи в очи. Не рискуваме да попаднем в напрегната ситуация, всичко е спокойно и това е най-хубавото!

Като изключително огромен фен на музиката ви, винаги съм считал Novembre за най-добрата италианска банда в последните 20 години. Поглеждайки назад към прекрасните албуми, които сте оставили зад себе си, как и къде виждаш групата сега и има ли нови хоризонти, към които се стремите?

О, много ти благодаря за думите, човече! Какво да ти кажа? Никога не сме били особено амбициозна група и никога не сме планирали или мечтали да постигнем какъвто и да е успех. Започнахме като death/grind банда (б.р. – първоначално групата се казва Catacomb, записва две demo касетки и ЕР, преди да смени името си на Novembre), просто свирихме и нямахме големи мечти за слава и чест. Това, което сме постигнали до този момент е в десетки хиляди пъти повече от това, което сме очаквали в началото и сме много щастливи от това, че хората ни познават. Единствената ни цел е да правим музиката, която харесваме. Която хората харесват. Разбира се не правим музика, за да се харесваме на публиката. Свирим, защото обичаме, това е начин на комуникация, на себеизразяване, сама по себе си музиката е своеобразен език. Това е!

Как се чувстваш като музикант в днешно време и можеш ли да сравниш желанието си за създаване на музика в миналото и сега?

Странно е, но страстта ми да пиша музика не се е променила с времето. Мислих си, че с течение на годините желанието и гладът за свирене ще намалеят, но не се получи така. Когато в съзнанието ми хрумне нова мелодия, тичам като луд към китарата си, за да я запиша иначе ще я забравя. По някаква необяснима за мен причина го чувствам така и смея да кажа, че просто нищо не се е променило.

Поглеждайки към хората, участвали в Novembre, позицията на басист изглежда доста ветровита. В кръга на шегата, толкова ли е трудно да се свири на бас в бандата? Защо срещате проблеми с намирането на постоянен басист, който да се задържи задълго?

Трябва да ти кажа, че в нашия регион, в Рим и околията, у местните липсва желанието да бъдат сериозни музиканти, защото много от тях имат други приоритети и нямат свободата или стремежите да отдадат себе си изцяло на нещо подобно. Има доста причини, поради които хората напускат ролята на басист през годините. Някой се премества някъде другаде, някой има други неща за вършене, някой отрязва косата си и решава да започне работа в банка. Мисля си, че тази липса на сериозност е същата, която можеш да срещнеш на много различни места, в много различни страни.

Преди две години загубихте добър приятел и прекрасен, изключително талантлив музикант – Fabio Vigniati (б.р. – басист в първите два албума на Novembre. Vigniati, по професия учител, се самоубива на 39 годишна възраст във Виетнам). Ако можеш да го почетеш или да го опишеш с една определена песен на групата, коя би била тя?

О! Интересен въпрос! Великият Fabio! Песента, която ми идва на ум, когато си мисля за него е
“Swim Seagull In The Sky” (“Wish I Could Dream It Again” / “Dreams D’Azur”), в която всъщност той свири соло. Прекрасно завършващо соло! Спомням си, че тогава му казах „Направи го както искаш, човече!”, защото той беше страхотен в импровизацията, какъвто аз не бях. Беше импровизаторът в групата, имаше свой стил, умееше да се заиграва, да изкривява нотите. Fabio беше отличен соло китарист, дори и да свиреше на бас при нас. Бях абсолютно шокиран, че той напусна този свят. Нека почива в мир.

Ако не ме лъже паметта, далеч в миналото е времето, в което Novembre направи пълно турне. Как се чувстваш сега преди предстоящите концерти?

Как се чувствам преди турнето ли? Ами, честно казано съм доста развълнуван и радостен, че се впускаме в него. Наистина нямам търпение да посетим страните, в които никога не сме били. Отдавна не сме предприемали концертна обиколка и мисля, че ще се чувстваме малко странно, но май ще трябва да свикнем с това. И все пак, очакваме всичко това с голямо нетърпение.

Очакваме с нетърпение гостуването ви на наша територия. Ще свирите с банди като Isole, Mourning Beloveth, Shores Of Null и Ereb Altor. Кое според теб прави тази комбинация перфектният избор за посрещането на идващата есен?

Да, човече! Аз също нямам търпение, чувството е велико. Запознат съм с бандите, Shores Of Null са наистина великолепни. Слушал съм и останалите групи и мога да кажа, че свирят забележителен метъл. Мисля, че пакетът е добър, защото бандите са различни и можем да съберем разнородна публика. Музикалното настроение, което носим всички от това турне се вписва отлично с есенния сезон, както ти каза.

Надявам се, че ще се насладите на концертите и специално на този в България, колкото и ние. Благодаря ти много за отделеното време и отговорите! За мен бе удоволствие. Последните думи в този разговор са за теб! Пази се и ще се видим скоро!

Благодарности на читателите на MetalHangar18 и наистина се надявам да имаме възможността да се срещнем с много хора във вашата страна. Обичам българската култура, обичам страната ви и нямам търпение да я разгледам с очите си! Наздраве!