Invocation of the Unity

21 април 2016 г.
София

Четвъртък. Вечер, в която можеш да откриеш поне пет интересни концерта за посещение. Smallman и Wolfram в Terminal 1, Adonai Atrophia и Abandoned Shelter в Neu Berlin, Mystik Motorcycles и Daily Noise Club в Live&Loud, Irfan в голямата зала на Mixtape 5 или пък Tool tribute band H. в съседната, B-side.

Сигурна съм, че в някой друг клуб е имало и още нещо заслужаващо внимание, но моето в този момент най-силно привлякоха Irfan. Едно, че не ги бях слушала на живо от лятото на 2014-та. Друго, че ми се слуша музика в музиката напоследък.

Irfan

Irfan подготвят пролетното си европейско турне, а на 6 май можете да ги видите в Пловдив в BeeBop Cafe.

Някъде около девет петимата са на сцената – Ивайло Петров (уд, баглама саз, тамбура, сантур, сетар, програминг), Калин Йорданов (вокали, даф, бодран), Петър Тодоров (дарбука, томбак, рик, електронни перкусии), Ясен Лазаров (кавал, дудук, ней, хармониум) и Дарина Златкова (вокали).

В музиката на всички тези познати и непознати инструменти, вплетени в едно е заключено цялото познание за света, онова мистичното, сакралното. Ключът е самата музика. Ключалката си ти. Времето изтича в безвремието. Цялата Вселена се побира в една дума: любов. Любовта е заключена в музиката. Отключи я. Не търси логиката.

Във всяко движение и всеки допир до инструмент сякаш е вложено неизчерпаемо търпение, гласът на Дарина, ритъмът, мелодията. Хората, които танцуват или просто слушат. В залата се носи ефирност, смирение. Носи се през вековете, през времето. Това е ритуал. Инвокацията на единството е част от него.

За жалост (или не) все още сме в свят, в който времето съществува и около 22:30 магията притихва. Бързо се оттеглям в 21 век и към метрото. Следващата спирка е Сердика, а посоката – Terminal 1.

smallman

Влизам в клуба точно, когато Wolfram слизат от сцената и обявяват, че следващата група е smallman. Клубът е пълен. Размотавам се наоколо и наистина е много чудесно, че има място с вентилация за пушачи. ( <3 )
Малкият човек се качва на сцена, облян от светлината на обновеното сценично осветление на Terminal 1, което е абсолютна лудница, бра-во! Smallman звучат изключително стегнато и мощно. Магнетично и магично. Продължават линията започната от Irfan преди малко, по доста различен начин. Излъчват страхотна сила и в същото време спокойствие, мекота. „Labyrinth Of Present“ и сълзите в очите ми напомнят, че те все още са една от най-пронизващите български групи. И гайдата. Звукът и някак еволюира, съчетан с музиката на smallman. И призовава за единство.

Четвъртък вечер, в която две страхотни български групи успяха да напълнят два клуба в София при наличието на толкова събития. Едните започнаха сравнително на време, за да може част от публиката да отиде и да чуе другите. Две групи обединиха публиката по прекрасен начин, показвайки, че егото е нещо доста излишно у човека, в музиката и въобще. Спрете да си играете на Ин и Ян, на черно и бяло. Обичайте.
Ще ми се да бях чула и Wolfram, но и това все някога ще се случи.

Снимката на smallman e благодарение на Orleff Photography

P.S. Благодаря за oнзи Type O Negative моментално след концерта на smallman!

СНИМКИ:
IRFAN