VELIAN: „Най-големият подарък, който дава музиката, е шансът да я твориш и споделяш“

Съвсем отскоро група VELIAN се появи в пространството на софийския метъл ъндърграунд. Малко време, но достатъчно, за да привлече внимание върху себе си – и с музиката, симбиоза между Power и Melodic Death Metal, допълнена със значителна доза Gothic влияния, и с членовете си, познати от редица други банди, активни у нас:  вокалиста Иван Иванов (WARTIME), китаристите Дилян Недев (ex-FANAGORIA) и Васил Симеонов (WARTIME, HELLRIDER), басиста Антонио Митов (WARTIME, ex-MYSTICA, ex-PROGRESSION) и барабаниста Велизар Болчев (WARTIME, еx-ХАЗАРТ). Какво точно споделиха една част от тях – Иван, Антонио и Васил – прочетете в следващите редове.

За почитателите на тежката музика, вие определено не сте непознати лица. Повечето фенове неизбежно ви свързват с групата WARTIME, част от която бяхте доскоро. Разкажете как всъщност се стигна до създаването на VELIAN?

Антонио: Тези от нас, които са свързани с WARTIME, все още сме част от групата. 😉 Понеже вече се сблъскахме с подобни въпроси, искам да изясним едно недоразумение. Моля, гледайте на WARTIME и VELIAN като на две съвсем различни, отделни групи, с различна музика. Това, че членовете на едната са с 4/5 участие в другата, не променя този факт. WARTIME в момента е в почивка, но нищо не се знае. Има доволно количество записан материал, така, че почти сигурно ще станете свидетели на издаването на албум в недалечно бъдеще.

Иван: WARTIME за нас продължава да е важна страница, която не е затворена. По ред причини групата в момента не е активна от гледна точка на концерти, но за сметка на това издадохме песен с лирик видео (“…And again“) и планираме издаването на още материал. След паузата, която се получи с WARTIME, решихме, че да бездействаме не е добра идея. Музиката на WARTIME е доста специфична и с част от другите членове на бандата решихме, че е добра идея да стартираме нещо малко по-различно. Така се стигна и до привличането на Дидо, който е един изключителен талант, и създаването на VELIAN.

В музикално отношение VELIAN се отличава от нещата, които сте правили до момента. Умишлено ли търсехте ново звучене или естествено се стигна до това? Всъщност как определяте стила си?

Антонио: Смея да твърдя, че беше налице един напълно естествен процес на композиране, без да се стремим предварително да се задават стилови рамки. Всички композиции са такива, каквито са се получили, без да сме се опитвали да ги редактираме, за да се впишат в определен стил. А относно конкретен стил – ние решихме, че свирим Dark Metal. 😉

Иван: След като групата се събра, „сложихме всички карти на масата“ и тъй като някои от нас (аз и Дидо) вече имахме готови композиции, решихме, че е добра идея да започнем от тях. Хубавото е, че като стил нещата си пасваха и допаднаха на всички останали членове на групата. Те също взеха участие в промените по аранжиментите и създаването на партиите на всеки музикант и така се стигна до завършването на над 10 песни. Нещата се случиха за половин година, като всеки от нас се стараеше да вложи своите идеи и всичко се получи доста естествено и без „насилие“ :). Решихме да не усложняваме аранжиментите и да търсим по-просто, ефектно звучене, което да е мелодично и с модерен саунд. Вие ще кажете дали сме го постигнали.

Васко: Като че ли всички търсехме да „кажем” нещо ново, но всичко се случи много естествено. Стилът ни е „общата земя“, която намираме помежду си – ясно се чуват различните мелодет и пауър влияния, както и много прогресив и симфонични елементи.

А музиката и текстовете резултат на общи идеи и усилия ли са, или при писането им по-скоро се подхожда индивидуално?

Антонио: Изключение са групите, в които всички членове участват почти с еднакви квоти, така да се каже, в писането на основния материал. Ние не сме от тези изключения, при нас процесът може да се обобщи по следния начин – основната композиция е написана от един човек, най-често нашият китарист и клавирист Дилян, в последствие всички заедно допринасят за завършения облик, като работим по аранжиментите и собствените си партии.

Иван: Началната идея обикновено идва от Дидо (с две изключения) и след това се доразвива от останалите членове на бандата, които оставят своя отпечатък в зависимост от различните инструменти. По аранжиментите работим заедно, когато има нужда. Текстовете са мои (с едно изключение). Подходът ми този път беше различен и вместо да пиша текстовете преди да ми е ясна музиката този път реших лириките да бъдат писани за самата песен. Така съм сигурен, че съм успял да взема цялостната атмосфера на песента и да я „преведа“ на книжовен език. Лириките засягат основни проблеми на съвременното общество – консуматорството, егоизмът, проблемите с околната среда.

Васко: Обикновено идва някой с готова или донякъде развита идея, върху която впоследствие работим заедно, до момента, в който сме доволни всички от резултата.

И един въпрос към вокалиста Иван. Във VELIAN гласът ти звучи по-различно, като че ли по-школувано …  Как  развиваш гласа си, полагаш ли някакви специални грижи?

Иван: Съвсем умишлено се опитвам да разгранича изпълненията си с VELIAN от тези с WARTIME. Две различни групи – два различни подхода. Истината е, че музиката в WARTIME беше доста задължаваща и с малко място за вокални изпълнения предвид тежките китарни аранжименти. Това е нещо, което променихме в третия (и още неиздаден) албум. Преди да започна в WARTIME аз никога (т.е. от 16 годишен) не бях пял в метъл банда – предишният ми опит беше с алтернавни и гръндж формации. Трудно ми беше да променя постановката на пеене, така че да пасне на комплексна банда като WARTIME. Във VELIAN нещата са различни. Тук още при композирането се оставя място и подложка за добра вокална линия и нещата се получават. Наложи ми се доста да се потрудя върху growl-овете, които правя сам, така че добре да се комбинират с мелодичните партии. С годините се понатрупа и опит, който е добре дошъл. Пеенето във VELIAN ми е по-лесно, въпреки повечето моменти с тежки вокали, на които се надявам да се насладите когато EP-то и албумът се появят на бял свят.

Както стана ясно, предстои издаване на авторски материал. Споделете малко повече – за неговото съдържание, официално кога ще се появи?

Антонио: Реално, първата авторска композиция вече е факт в публичното пространство – това е песента „Fireflies”, чийто видеоклип промотирахме на 11.12.2015 г. Тя е част от нашето дебютно издание, което ще излезе като EP в началото на 2016 година. Ще съдържа още няколко авторски композии, но стига толкова за момента, нека има елемент на изненада. 😉

Иван: Каквото каза Антонио 🙂

Васко: Ако „Fireflies” e една доста добре оформена първа, „визитна” представа за това кои сме, то албумът ще бъде като по-подробно резюме за това какво точно представлява VELIAN – какво ще и искаме да правим!

Преди броени дни представихте видеоклип към сингъла „Fireflies”, както и артуърк към него. Усещането, което навяват е за края на света, когато може би в него ще виреят странни същества като светулката от изображението … Може би около тази идея ще се гради бъдещият албум, може ли да очакваме концептуална творба?

Антонио: Съвсем правилно сте се ориентирали в ситуацията. Ще оставя Иван да поговори повече за концепцията на групата, само ще споделя, че задаващото се издание няма да бъде концептуален албум в дословния смисъл, но всички композиции в него носят общ дух и идея, част от цялостната концепция на VELIAN.

Иван: Концептуална не, но почти. 🙂 Изкуството е начин за изразяване на идеи, а рок музиката винаги е била бунт срещу механизмите, които ни лимитират, ограничават и задушават. В днешно време политиката на манипулация, криворазбраните религии, консуматорското общество, липсата на грижа за околния и за средата в която живеем са все предпоставки за огромни проблеми на глобално ниво. Резултатите от действията ни са налице дори и в момента. С VELIAN се опитваме да изразим своята позиция по много от тези проблеми и да добавим своя глас срещу тези деструктивни механизми. По тази причина и пост-апокалиптичната визия на видеото. Просто искаме да кажем на света около нас, че това ни чака, ако не променим начина си на съществуване.

Васко: Като че ли светулката е последното особено нещо. А истински странните същества все си остават хората, които до толкова са се „изчекнали“ в този си свят, че сякаш вече е трудно да ги (раз)познаем като такива. И точно тази им действителност е под въпрос като настояще и бъдеще в музиката ни.

Малко повече за клипа – къде е заснет, чия беше идеята за него?

Антонио: Видеото към песента „Fireflies” е резултат на предварително определена концепция от самата група, и се вписва чудесно в цялостната концепция на бандата – музика, лирики, и самия свят, който градим в и с музиката си. Работата по заснемането, монтажа, постпродукцията и каквото се сетите още е дело на нашият приятел Никола Копаров, който се справи перфектно. Атмосферата на постапокалиптичен упадък, разхруха, посечени мечти и носталгия по изгубеното беше уловена и пресъздадена от него по един впечатляващ начин. Самото видео е заснето на няколко локаци в и около София.

Иван: Каквото каза Тони (отново) 🙂

Планирате ли концертни изяви в скоро време и, ако да, къде?

Антонио: Разбира се. Една от основните цели пред нас като група, е да представяме нашата музика на живо, на едно сериозно ниво. В тази връзка бихме искали да споделим, че ще се опитаме да следваме определена линия на концертни изяви, изключваща стратегия тип „на всяка манджа мерудия“. 😉

В момента работим по няколко направления, но единственото сигурно и потвърдено на този етап е, че ще свирим в Румъния, Букурещ, на 23.01.2016 г., като специални гости на промоцията на новия албум на DARK FUSION. Групата е румънска и победител на локалното издание на Wacken Metal Battle 2015.

Иван: Ще се опитаме да следваме политиката на WARTIME. Да свирим постоянно и навсякъде изморява феновете. За сметка на това по-малко, но стойностни и добре подготвени концерти ще дадат възможност на бандата да се фокусира и върху композиране и върху по-добрата подготовка на живите изпълнения. Не искаме концертите да се превърнат в рутина – всеки един трябва да е толкова специален за групата, колкото и за публиката.

Васко: Да – всички могат да следят страницата ни във Facebook за предстоящите изяви!

Дебютът на VELIAN бе впечатляващ – споделихте една сцена с Warrel Dane. Какво е усещането от досега с такъв музикант? И какви са впечатленията ви от него като човек, какво си казахте „зад сцената“?

Антонио: NEVERMORE заемат специално място в моя вътрешен музикален метъл свят. Респективно, възможността да споделим сцена с една от емблемите на групата, Warrel Dane, беше нещо, което нямаше как да пропуснем. Warrel не е първият музикант от подобен калибър, с който сме имали удоволстивето да споделим едно събитие заедно, но е специален за нас. Абсолютно мога да кажа, че не се разочаровахме от него, успяхме да прекараме немалко време заедно след концерта, и да споделим мисли и напитки, хехе.

Иван: Аз имах възможността да споделя с читателите на Metal Hangar 18 моите лични впечатления от концерта (тук). Warrel Dane се самоопредели като една измъчена душа, но голямото изкуство често се ражда от болка. Чрез нея музикантът разкрива душата си по един честен и откровен начин – без преструвки и без претенции. Потрудихме се доста за концерта – знаехме, че е бутиково събитие и че хората, които ще го гледат са със сериозна музикална подготовка. Постарахме се да покрием очакванията им по най-добрия начин, на който бяхме способни.

Васко: Усещането е страхотно – всички сме фенове на музиката на Warrel Dane, респективно NEVERMORE и SANCTUARY, a това да имаш възможността да споделиш сцената с него си е преживяване за всеки един от нас! Дали обаче свирим или си говорим – няма значение. Усещаш същата енергия, а самият Warrel е като приятел, който си познавал цял живот и виждаш за първи път от много време!

Няма как да не попитам какво се случва в момента с WARTIME, още повече, че преди няколко седмици се появи нов сингъл …

Антонио: Каквото каза Иван. 😉

Иван: Продължаваме да работим по издаването на третия албум на бандата. Композициите са много и доста амбициозни. Основният проблем, на който се натъкваме е всъщност доста тривиален – пари. 🙂  От една страна не искаме да правим компромиси в продукта, от друга ни е ясно, че хубавите неща имат своята цена.

Двете групи, WARTIME и VELIAN, могат ли да действат едновременно? Бихте ли имали времето, силите, желанието за това?

Антонио: Никога не казвай никога. А, да – и още един банализъм, не знаем какво ще ни донесе утрешният ден. 😉

Иван: Лично за мен, при всички положения – да. Желанието е налично, а време се намира. Какво обаче реално ще се случи не мога да кажа за момента. Единственото сигурно нещо е издаването на записания материал.

Как успявате да разпуснете в предполагам малкото свободно време, което ви остава – извън музиката, извън служебните и семейни ангажименти?

Антонио: Свободно време? Какво е това? 😉

Иван: Аз имам късмета да живея с човек, който наистина се грижи за това, да се чувствам комфортно когато се занимавам с музика. Нещо, за което съм безкрайно благодарен! Както казах, при наличието на желание (а такова имаме в изобилие) време се намира. Всъщност музикалните дейности за мен и за останалите момчета от групата са най-добрият начин за разпускане. Има значително по-лоши неща, с които можеш да запълниш времето си. 🙂

Васко: Гледам така да върша всичко, че винаги да съм доволен и щастлив, без да ми е необходимо „свободно време за разпускане”.

Обикновено, когато човек  се захваща с нещо ново, има определени очаквания. Какви са вашите?

Антонио: Лично аз този път не съм се натоварвал с каквито и да е очаквания. Колкото и клиширано да звучи – искам да правим музика, да я представяме на хората в завършен вид на запис и на концерти, и надявам се – да я харесват.

Иван: Моите очаквания са да имам шанс да дам сцена на идеите си, да мога да заема позиция, което да бъде чута от повече хора чрез изкуството, което творим с бандата. Оттам – каквото сабя покаже. Това важи и за останалите членове на бандата. Не мога да кажа, че сме скромни, но и не очакваме чудеса. Вече сме на години (поне някои от нас) и се научихме, че най-големият подарък, който ти дава музиката е шансът да я твориш и споделяш с хората. Магнитудът, в който това се случва обаче зависи от много други неща, които нямат нищо общо с изкуството.