Интервю с Udo Dirkschneider (U.D.O., „Стига толкова ACCEPT!“)

В живота на всеки индивид настъпва момент, когато въпросът „Защо се занимавам с това?“ прогаря дупка в съзнанието му. Ако Вселената е благосклонна, ще му спусне свише трудно забравимо обяснение.
За такива моменти имахме възможността да си поговорим с един от законодателите на европейския хеви метъл Udo Dirkshcneider, който определено не се приема за такъв.

А вие не забравяйте, че срещата ви с най-happy метъла Udo е организирана от Sofia Music Enterprises и е насрочена за 17.03.2016 в столичната зала „Универсиада„.

Udo: Здрасти, здрасти!
MH18: Здравей, Удо, радвам се да чуя, че си в добро настроение! Как е турнето?
Udo: Прекрасно! Какво да ти кажа – всичко върви много по-добре, отколкото очаквах. Минахме Норвегия, Дания и Швеция, сега се насочваме към Финландия. Много от концертите бяха разпродадени. Не бих могъл да се оплача!
MH18: Коя беше най-шумната тълпа?
Udo: О, ако беше само една! (смее се) Всички тълпи са шумни. Трудно ми е да повярвам, колко се радват хората на тези песни, въпреки че са стари и изтъркани, поне според мен. Всички са много ентусиазирани, няма лошо място.
MH18: Кажи ни как се справят българските юнаци от RAMPART. Как се случи да ги изберете за подгряваща банда?
Udo: Какво да ти кажа, естествен подбор. Отсявахме банди, отсявахме, отсявахме и накрая стигнахме до извода, че RAMPART пасват стилово и поведенчески на нашата визия за турне. А и като ги гледам, хич не са зле. Даже и публиката ги харесва.
MH18: Ами ANVIL? Като почитател и на U.D.O., и на ANVIL, не мога да не се зарадвам на новината за общо турне.
Udo: С вече порасналите момчета от ANVIL се познаваме от поне сто години, свирили сме заедно на скришни местенца и сме се уверявали не веднъж и два пъти, че приятелството ни може да се превърне и в много успешно турне. Знаеш ли, много е важно с какви хора ще пътуваш по света. Може да имаш подръка професионалисти с много опит зад гърба си, но ако не можеш да се посмееш в турбуса, пак ще си нещастен – въпреки идеалното озвучаване или перфектното осветление. Доволен съм от подгряващите банди, доволен съм от хората в състава им.
MH18: А какви са настроенията на бандите относно идването ви в България? Ти си бил тук преди, но за ANVIL това място е изцяло ново.
Udo: България винаги е била една от най-приветливите държави, публиката е на ниво всеки път, нищо, че гостувам едва ли не всяко лято. Нямам търпение да се върнем! Заповядай да ни видиш!
MH18: О, нямам намерение да пропускам! Кажи ми, все пак – нарекли сте това турне „The Farewell Tour„, което е достатъчно красноречиво. Няма ли да ти липсва да изпълняваш песните на ACCEPT?
Udo: Ами, какво да ти кажа, харесвам тези песни, определено ги правим с огромно желание, но искам да оставя доволни и двете части от фенбазата си. Това е мотивацията ми като музикант – да виждам усмихнати лица пред себе си.
MH18: Какво ще рече това?
Udo: Има фенове, които искат да изпълняваме само песни на U.D.O., и такива, които настояват, че ACCEPT са по-добрият вариант. По принцип уважавам почитателите си и гледам да задоволя музикалните им желания, но с толкова полюсни мнения ми е трудно от време на време. Затова стигнахме до решението турнето да бъде представено по този начин. За мен това е не просто започване на нова глава, с този тур затварям книга и продължавам със собственото си съществуване на сцената. Освен това се изморих от медийни драми – не знам как го правите вие журналистите, но изопачавате думите ми и тези на ACCEPT, и така се получава някаква невероятна лавина от клюки, която ме изморява. Така че приключвам с този етап от живота си. Стига толкова ACCEPT!
MH18: В твоите очи това е етап от живота ти, за феновете обаче ACCEPT и заветът им може да са самият живот. Когато стартира кариерата си с тази банда, предполагаше ли, че ще се стигне до тук и че ще сте може би най-важните представители на тевтонския феномен?
Udo: О, не, това никой не би могъл да го предвиди. Но не забравяй, че тогава съсавът не беше такъв, единствените оригинални членове на бандата в момента сме аз и Wolf (Hoffman, бел.авт.), даже аз вече май не съм част от нея (смее се), правехме това, което ние самите искахме, останахме верни на себе си и чудото се случи от само себе си. Това е най-ценният съвет, който мога да дам на младите музиканти – да слушат вътрешния си глас, а защо не и вътрешните си гласове, и да действат според своите собствени усещания. Трябва ти и доза късмет, естествено. И усилен труд. А бе, бая усилен труд си трябва, в духа на откровеността. Но рецептата ни определено се състои от интуиция, труд и късмет. В какви пропорции, вече ми е трудно да преценя. Може би трябваше да ме питаш, докато бях по-активен, сега съм изнемощял и забравям лесно.
MH18: А ще си спомниш ли кои са любимите ти албуми съответно с U.D.O. и ACCEPT?
Udo: Ха, това не ми трябва да си го спомням, това си го знам! „Faceless World“ и „Balls to the Wall„. Изненадана ли си поне мъничко?
MH18: По-скоро не, съжалявам да те разочаровам. „Balls to the Wall“ е вечна класика и не се учудвам, че дори самите вие го определяте като такава. Кое турне си спомняш най-ясно, най-живо, и защо? Така и така сме се заговорили за турнета и спомени…
Udo: О, това несъмнено ще да е първото ни гостуване в Америка с ACCEPT. Господи, колко по-различно е всичко там! Представи си ни нас, млади и впечатлителни, попаднали на абсолютно ново място, поназнайваме езика, разбира се, но ни е страх да не сбъркаме нещо… Не смятам, че сме се вписали в концепцията им за разюздани рок-звезди!
MH18: А кое е най-забележителното ти изпълнение?
Udo: Без да се колебая ще ти кажа – миналогодишният ни концерт с военния оркестър в рамките на Wacken Open Air. Чак аз самият си завидях! Голям късметлия съм, няма спор.
MH18: Дълги години си издавал албуми и с ACCEPT, и с U.D.O. Как запазваше баланса?
Udo: Какъв баланс? Няма как да знаеш, дали не съм бил емоционална развалина. Шегувам се, разбира се. Бях толкова щастлив, вършех единствено това, което обичах, и то с хора, които даваха 150% от себе си – и продължават да го правят. Достигнах върхова форма, концертите ни отговаряха напълно на очакванията ни. Тогава за пръв път си дадох сметка, че има една-едничка цел в живота ми и тя е да правя хората щастливи чрез музиката си. Никога повече не поставих под въпрос решението си да пея до последен дъх.
MH18: Това звучи като един много положителен финал.
Udo: Да, за съжаление е финал. Трябва да проведа още едно-две интервюта. Ще се видим в София!
MH18: Доскоро!